Безграничност във времето и пространството, безсмъртие и изучаване на вечността са три неща, за които не един и двама злодеи, магьосници и владетели са мечтали. Или поне така разказват добрите истории. Само че и трите могат да се възприемат както като благословия и дар, така и като проклятие, което те обрича на друга крайност – безпътие. Люшкайки се на вълните на времето, уж незначителни като прашинки от пясъчен часовник, а същевременно с това толкова необходими за хода на историята, героите от романа “Безкрайните ни съдби” ни повеждат на дълго пътуване, в което любовта е единственото оръжие срещу злото и смъртта.
“Безкрайните ни съдби”:
- Автор: Лора Стивън
- Жанр: Фентъзи, YA роментъзи
- Страници: 336 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Евелин, Ардън
- Преводач:
- Издателство: Егмонт
Всяка целувка и всяко убийство, съдбата на Евелин и Ардън е навеки предопределена. Евелин може да си спомни всичките си минали животи. Помни също така, че във всеки един е била убита преди осемнадесетия си рожден ден от Ардън, свръхестествено същество, свързано с нейната душа. Проблемът е, че тя много харесва живота, в който живее сега, а малката ѝ сестра се нуждае от нея, за да остане жива. Ако Евелин иска да спаси сестра си, ще трябва да намери извечното зло, което я преследва през всеки живот, преди то да я намери първо, да разбере защо е преследвана и най-накрая да развали проклятието, докато се опитва да не се влюби… отново.
“Безкрайните ни съдби” от Лора Стивън красива, одухотворена, до известна степен философска история, която събира като мозайка парченца от миналото на света, за да пресъздаде един вдъхновяващ разказ за силата на любовта, за слабостите на човешката душа и за стихийната сила на безкористното добро. Младежки фентъзи роман, който демонстрира удивителна зрялост както в изграждането на персонажите си, така и в темите, които разглежда. Книга, посветена на идеята за сродните души, тленността на човека и безсмъртието на изкуството, за вечната битка между доброто и злото, между разума и изкушението, уязвимостта и крехкостта на влюбеното сърце и избора да обичаш.
Не вярвам, че всеки читател ще усети енергията на тази книга. Тя изисква определена фина настройка на сетивата, една отвореност към света, идеите и убежденията, които се реят във времепространството, едно надскачане на стереотипите, с които сме свикнали да живеем. За щастие при мен се получи чудесна връзка и бяхме на една вълна от самото начало. Лично аз бях очаровано от красивите послания, наивността и добродушието на Евелин, от самоотвержеността и отдадеността на Ардън да я предпази. Връзката между тези двама герои я усещах като литературен еквивалент на “Сътворението на Адам” на Микеланджело – толкова близо до съвършенството, до онова докосване, което ще ги свърже завинаги, и все пак разделени от пролуката на времето, която изсмукваше всеки техен живот.
“Безкрайните ни съдби” е до известна степен меланхолична, вглъбена, философска история за силата да обичаш, за любовта, която може да победи злото, за спиралата на времето, за вярата в прераждането и най-вече в сродните души. Много е поетична, като държа да отбележа, че стиховете от книгата на Арден наистина са сред най-романтичните и красиви обяснения в любов, които човек може да срещне в книгите. Въпреки своята съсредоточеност навътре към същината на героите и дълбочината на разгледаните теми, сюжетът е динамичен, непредсказуем и пълен с обрати. От една страна, казва, че двама души, които истински се обичат, винаги ще намерят път един към друг. От друга, говори, че любовта приема различни форми и това не я прави по-добра или по-лоша. От трета, обръща внимание на това, че само с вяра в доброто, със себеотрицание и жертвоготовност в името на любимите ни хора можем да надделеем над злото.
В книгата са засегнати разнородни теми. Четем за изкуството, което единствено оставя следа и обезсмъртява твореца. Проследяваме отношенията между родители и деца, преживяваме болките и тревогите на една майка, намираме отразени различни типове семейства и вътрешната динамика между хората в тях, която задава определена посока на общуване. Лично за мен най-интересна беше нишката, която проследява еволюцията на човека, анализира напредъка в много сфери, включително науката и медицината, като отдава значимото на постиженията, но не спестява и натрупаните с годините негативи, които виждаме като черти на обществото и човека като цяло.
В романтичен план книгата по-скоро набляга на платоничната връзка и на различните идеали за любовта. Някои биха казали, че сюжетът стъпва на познатия мотив “от врагове към сродни души”, но бих уточнила, че тук той има характерен нюанс. Много ми допадна тази метафора, че единствено любимият ни човек има силата да ни вдъхне живот или напълно да ни погуби. Длъжна съм да споделя, че деликатно е засегнат и въпросът за хомосексуалните двойки през вековете и половата неопределеност, но категорично това не е център, около който гравитира историята. По-скоро основната ос е любовта, която не се губи, не се изменя, а остава константа в живота ни. Със сигурност усещането за обреченост в романа подсилва въздействието на любовната история и препраща към двойки от други литературни произведения (Ромео и Жулиета, Гуиневир и Ланселот).
Накратко, бих препоръчала “Безкрайните ни съдби” от Лора Стивън на онези от вас, които вярват в силата на доброто и на любовта. На идеалисти, романтици, изкуствоведи, естети по душа. На читатели, които се чувстват достатъчно зрели, за да прегърнат посланията на авторката и да ги припознаят като свои.
