Не мисля, че преувеличавам, като кажа, че във време, което не познава граници, е важно човек сам да ги налага, ако иска да остане психически стабилен. На думи е лесно, но на практика е трудно да отблъскваш напористите опити за изземване на контрола над собствения ти живот, с които те атакуват от всички страни. И тук на помощ идват книги като “Силата да кажеш НЕ” от Ванеса Патрик. Ето 5 неща, които можеш да научиш от нея.
“Силата да кажеш НЕ” е любопитно четиво, написано на достъпен език, включващо полезни съвети, интересна информация и истории от ежедневието, които показват нагледно, че е полезно да казваме “не”. Книгата синтезира простички истини и някак напомня колко е важно да отстояваш себе си и колко е лесно да се изгубиш, докато поставяш чувствата на околните пред собственото ти щастие. Има включени таблици, графики, тестчета, извадки от други книги и автори, които пишат на тема психология. Практична, конкретна и целенасочена, “Силата да казваш НЕ” мотивира хората да вземат живота си в ръце и да не позволяват друг да ги контролира. Освен това е написана в много приятен стил, включващ различни метафори, които хем обясняват същината на проблема, хем отличават авторката и изданието от останалите заглавия в този сегмент на нехудожествената литература.
Какви са причините да казваме “да”, когато искаме да кажем “не”?
Логично е да потърсим корена на проблема и да разберем кое ни подтиква да се съгласяваме, когато реално искаме да откажем. От наложеното послание от приказките в ранна възраст колко е важно да сме добри към околните и да им помагаме и как това винаги се отплаща, до страх от конфликт и директна конфронтация, риск от накърняване на репутацията, и склонността да влизаме в ролята на т.нар. people pleaser, която автоматично те превръща в жертва или светец – това са само част от причините да казваме “да”, когато всъщност сме на друго мнение. Към съответните мотиви служат като примери кратки истории, свързани с ежедневни ситуации, в които хората се съгласяват за нещо на базата на тези обосновки. Особено интересен е мотивът “под светлините на прожекторите”, когато човек се съгласява, защото има чувството, че цялото внимание е насочено към него и няма друга опция.
Що е то овластен отказ?
Ванеса Патрик напомня на читателите, че всеки път, когато отстояваме позициите си и даваме съзнателно и аргументирано своя отказ, всъщност казваме “да” на себе си. Всяко „не“ е свързано с това колко добре се познаваме, дали сме подредили приоритети си правилно, дали ги отделяме от амбициите и целите. Става дума за това, че овластеният отказ е източник на вътрешна сила, на самочувствие и говори за себеутвърждаване. И когато се освободим от натиска и чуждите очаквания, ставаме по-спокойни и по-отворени към нови възможности и към растеж, което пък носи нова вълна удовлетвореност и при следващ случай улеснява поставянето на граници.
Овластеният отказ започва с вас. При овластения отказ трябва да погледнете навътре и да поставите себе си – вашата идентичност, това кой сте вие – в центъра на вашето решение дали да кажете “да”, или “не”. Овластеният отказ е начин да кажете “не”, който ефективно изразява вашата позиция, базирана на вашите ценности, предпочитания и приоритети.
Кои са капаните на чуждото “да”?
Дори да сме мотивирани да откажем, защото осъзнаваме, че го правим в наша полза, е лесно да попаднем в нещо, което авторката нарича “капан” на чуждото “да”. Това са случаите, при които не се съобразяваме с възможностите ни и се затрупваме с повече работа (което ни носи единствено негативи); когато оставяме егото ни да ни бута в грешната посока и се подлъгваме от ласкателства; или когато сме изправени пред хора, които нито са ни безразлични, нито са ни важни, но известен сблъсък с тях би ни създал дискомфорт, който ни плаши. Доста подробно е разгледано какво представлява информираното решение, на което е желателно да се стъпи, когато се избира между „да“ и „не“. То се взима на базата на два въпроса – колко ще му струва на човек едно „да“ (време, усилия, средства) и как това „да“ ще се отрази на околните (ще променили нещо за тях, може ли друг да го свърши).
Можете ли да различите ореховите дървета?
Интересно как на български говорим за “костеливи орехи”, когато става дума за трудни характер, а тук авторката определя хората, които ни създават трудности в ежедневието и ни карат да се чувстваме зле, като “орехови дървета”. В общи линии това са личности, които не се съобразяват с нашите нужди и не зачитат граници. Най-често използват директен контакт, защото знаят, че така вероятността да откажете е по-малка, изискват моментален отговор, залагат на добра манипулация чрез вменяване на чувство за вина или използване на позициите им, за да ви убедят да склоните. А откъде идва метафората – докато такива хора порастват, “разлистват се” и се радват на красива корона за сметка на нашите усилия, ние чезнем в тяхната сянка и потъпкваме собствените ни принципи.
Целта на ореховото дърво е да контролира ситуацията, да ви направи безсилни и уязвими и в крайна сметка да ви манипулира да отстъпите и да кажете “да” на това, което иска.”
Имаме ли установена лична политика?
Подобно на поставянето на граници е хубаво да се научим и да изградим лични политики – гъвкава система от правила, която ни позволява да допускаме в живота си неща, които намираме за полезни и съответстват с разбиранията ни. Личните политики са пряко свързани с нашата идентичност и ни насочват към решения, които ни помагат да постигнаме собствените ни цели. Ползваме ги като инструменти, за да си проправяме път – един вид компас, който да ни служи, когато се колебаем дали да кажем “да”, или “не”. Някои от тях са по-гъвкави и могат да се променят в зависимост от това дали и ние променяме убежденията си.
Границите са, за да държите другите хора отвън; личните политики са, за да си дадете възможност да изразите кои сте вие и да постигнете това, което искате.”
