С Ричард Озмън човек не може да сгреши. Ако първата му криминална поредица – “Криминален клуб “Четвъртък”, продала милиони екземпляри по цял свят, не ви е убедила в това, то новите герои, с които ни среща в “Разкриваме убийства”, ще го направят. Не е лесна задача да задържиш нивото, което сам си вдигнал толкова високо, но за британския писател очевидно не представлява никакво предизвикателство да разказва сърцати, човешки, забавни, на места дори абсурдни истории, покрай които се учим да ценим ексцентричността на хората, докато разкриваме убийства.
“Разкриваме убийства”:
- Автор: Ричард Озмън
- Жанр: Криминален
- Страници: 400 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Ейми, Стив, Роузи, Адам
- Преводач: Марин Загорчев
- Издателство: Софтпрес
Стив Уилър се наслаждава на пенсионерския живот. Да, понякога се случва да поеме случай, но предпочита спокойното ежедневие – сбирките в кръчмата, разходката до любимата пейка и компанията на котарака Бедствие, който го чака у дома. За него дните на приключения са минало. Адреналинът вече е работа за снаха му Ейми. Ейми Уилър е убедена, че адреналинът подхранва душата. Работата като частен охранител й осигурява опасности всеки ден – дори на райския частен остров, където в момента пази бестселър авторката Роузи Д’Антонио. И когато в рая се появява труп и чанта с пари, Ейми търси помощ от единствения човек, на когото може да има доверие.
Въпросът е дали Ейми и Стив са достатъчно бързи и достатъчно умни, за да надхитрят убиеца.
“Разкриваме убийства” от Ричард Озмън е роман, в който главните герои са нетипичен дует – свекър и снаха. Следвайки този родствен модел, бих казала, че първата среща на читателите с тях до известна степен наподобява официално представяне на нова половинка в семейството (да се разбира, феновете на Елизабет, Джойс, Ибрахим и Рон от “Криминален клуб “Четвъртък”). Първоначално подхождате с лек скептицизъм – не сте много сигурни в бъдещото развитие на вашите (читателски) взаимоотношения, защото не са точно под ваш контрол, а зависят от писателя. Чакате отсрещната страна да разкрие потенциала си, за да отсъдите дали заслужава вашето уважение и внимание и съответно това на книжните ви дружки. Правите съпоставки с минали литературни връзки, които да ви послужат за ориентир къде да наместите тези герои в личната ви класация. И с облекчение установявате, че компанията на Ейми и Стив ви е приятна. Нещо повече! Ако членовете на криминалния клуб ви държаха на нокти, то с тези двамата думата “скука” изцяло ще изчезне от речника ви.
Той обаче се е научил никога да не завижда на чуждото щастие. Всеки прави своя залог и някои улучват по-добра печалба от други. Винаги, когато почувстваш, че нещастието преминава в озлобление, трябва да се опомниш. Можеш да живееш с нещастието, но озлоблението ще те убие.
“Разкриваме убийства” е динамичен, заплетен и забавен роман, който попада в рамката на криминалния жанр, но внася пъстрота и хумор, фокусира се върху образите и чрез тях говори за общочовешки теми, с които разчупва стереотипите за този тип истории. Да, в него става дума за наемни убийци, трупове, контрабанда на пари, бизнес схеми. Непрекъснато сте в движение, докато героите се опитват да избягат от смъртта, но и да открият нови доказателства, които да ги отведат до истината. И все пак не загадката е нещото, което ще ви мотивира да четете, а хората. Стив, който е самотен вдовец, бивш полицай, готов да излезе напълно от зоната си на комфорт заради своята обична снаха. Ейми, която очевидно не се плаши от опасности, защото в миналото е видяла и по-страшни неща. Роузи – богата възрастна авторка на бестселъри, която Ейми трябва да охранява, съчетава най-доброто от Елизабет и Джойс от криминалния клуб, но внася и собствен колорит по линия на живот под блясъка на славата. Адам – синът на Стив и съпруг на Ейми, чиято спокойна и уравновесена натура изобщо не се вписва в хаотичното ежедневие на близките му. Много линии се преплитат в романа и на част от второстепенните персонажи също им се дава думата, така че Озмън отново оформя една интересна компания, в която и читателят иска да се включи.
След смъртта на Деби цялото село го подкрепи, за да му помогне да преодолее скръбта. Когато се разхожда по улиците, където познава всички и всички го познават, Стив е благодарен, че поне се чувства обичан. Защото ако не се чувстваш обичан, е трудно да чувстваш каквото и да било.
Докато героите се опитват да се измъкнат от поредната абсурдна ситуация, застрашаваща живота им, четем за самотата, която става вярна спътница с годините, и за приятелите, които успяват да я избутат в ъгъла. Поне за една викторина време. Разсъждаваме върху темата за старостта и нейната неизбежност, но и за възможностите, които настоящето ни предоставя. И ако това включва да бягаш от убиец с частния си самолет и да му скроиш номер в национален ефир, то най-добре се възползвай от ситуацията. Ричард Озмън отваря дума и за скръбта, за празнотата, която загубата на близък човек оставя – сякаш покойната му съпруга също беше част от цялото приключение, в което Стив и Ейми ни въвлякоха, защото той носеше спомена за нея навсякъде със себе си. Сякаш тя беше онази точка, върху която човек фокусира погледа си, за да не падне, когато въртележката на живота се завърти прекалено бързо. Британският писател косвено коментира също влиянието на модерните технологии (на какво е способен ChatGPT, ако е в неподходящи ръце) и илюзиорната представа за живота на инфлуенсърите, които разменят идентичността си за пари и слава.
– Страх ли те е? – пита Стив.
Много пъти бе искал да ѝ зададе този въпрос, но се страхуваше от отговора.
Ейми се усмихва.
– Да. А теб?
– Разбира се. Винаги ме е страх.
– И мен – успокоява го Ейми. – Просто съм много добра в това да надбягвам страха.
Обожавам хумора на Озмън – толкова е естествен, така добре се вписва с ексцентричността на героите му. Хареса ми как винаги успява да вмъкне доза нормалност сред абсолютно ненормални обстоятелства, така че героите му да не звучат като измислени 2D фигури, които местиш спрямо сюжета, а да придобият някаква плътност, дълбочина. Ясно е, че “Разкриваме убийства” е само първа среща с Ейми и Стив, затова романът оставя отворени някои въпроси, свързани с героите. Но при едно запознанство никой не разказва подробно целия си живот – най-малкото не е културно, а знаем, че британците държат на етикета.
Диджействането не е лош занаят, но убиването на хора за пари е истински доходен бизнес. Стабилен. Издържащ на всякаква рецесия. Световната икономика може да потъне, горивата да поскъпнат, купонджиите да престанат да слушат транс музика от деветдесетте, а лихвените проценти да скочат до небето, но хората винаги ще искат да убиват други хора. И Роб работи като посредник. Само му казваш кого искаш да убиеш и къде и той ще намери подходящия човек. Няма нужда да му казваш защо, както не е необходимо да казваш на вестникаря защо искаш да си купиш вестник.
“Разкриваме убийства” на Ричард Озмън ни припомня, че не е важна крайната дестинация, а пътуването и най-вече с кого ще го споделиш. От прочетеното разбирам, че ни предстоят вълнуващи срещи и със сигурност връзката ни с Ейми и Стив ще се задълбочава.
“Разкриваме убийства” от Ричард Озмън на издателство “Софтпрес” излиза на 11.02.
