Може би сте чували онзи израз “полудял от любов”? Някой да е толкова погълнат от чувствата си, че да не намира границата между разума и сърцето и да се върти във вихъра на първосигнални импулси и обсебващи мисли, които пресушават и последната капчица нормалност, останала на клетия влюбен човек. Романтиците ще въздъхнат разнежено, психолозите ще се загрижат колко ли травми тежат на плещите на пациета, че товарът им така да му замъгляват преценката, а Мод Вантюра вероятно си е казала, че от това ще излезе страхотна история. Била е права, откриваме я в дебютната й книга “Мъжът ми”.
“Мъжът ми”:
- Автор: Мод Вантюра
- Жанр: Европейска проза, трилър
- Страници: 224 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Главни герои: безименни
- Преводач: Галина Меламед
- Издателство: Колибри
Тя има живот мечта – прекрасна къща, две мили деца, работа, който обича, и идеален във всяко отношение съпруг. И въпреки това след петнайсет години брак тя иска още – иска да се обичат като в самото начало. Любовта ѝ е взискателна, крайна, болезнена, обсесивна, предизвикваща у читателя съчувствие, учудване, понякога усмивка. Лудо влюбена в мъжа си, тя следи – и записва в тематични бележници – всяка негова дума, всеки негов жест, „наказва го“ за всеки пропуск, прибягва до всякакви необичайни средства, залага му капани, за да го „хване“ в недостатъчно внимание, в изневяра, в предателство.
Ако трябва да взема пример от героинята в “Мъжът ми” и да опиша с три думи дебютната книга на Мод Вантюра, то те ще са щура, откровена и провокативна. Със сигурност скоро не сте чели толкова очарователно смахната история за любов, в която отдадеността на половинката достига плашещи измерения и показва с каква лекота влюбеният може да прекрачи границата на обсесията. Сред страниците на романа, който напомня личен дневник, проследяващ седем дни от живота на една обична съпруга, откриваме трезвия поглед на съвременната проза. Но благодарение на талантливото писане на авторката се плъзваме по острия бръснач от сериозното към абсурдното и залитаме към сенките на трилъра, към хумора на черната комедия, за да уловим истините за брака, родителството, отношенията между двама дългогодишни партньори и вредния егоцентризъм.
В началото наистина повярвах, че героинята е просто една влюбена жена, която копнее за вниманието на своята половинка. Изпитанията, които рутината поставя пред една дълга връзка, скрепена още повече с отговорността на всички малки и големи ежедневни задачи, съвсем не са за подценяване. И реших, че “Мъжът ми” отразява силата на пламъка, който въпреки всичко продължава да гори – онези дребни детайли, които показват, че мислиш за другия, грижа те е за него, познаваш навиците му и търсиш опората му. Това всичкото присъства в книгата. Да, ама ако гледаш твърде дълго към огъня, зрението ти се уврежда. За нашата героиня мъжът й е нейното слънце и колкото повече го боготвори и съсредоточава вниманието си върху него, толкова по-сляпа става. Лутайки се в тъмното сред страхове, предположения и мрачни мисли, в крайна сметка обезумява.
След като я диагностицирах, смених версията – реших, че “Мъжът ми” представлява анатомия на един (нещастен) брак. Разглежда небалансирани отношения, в които единият винаги дава, а другият знае само да взима и да приема партньора си за даденост. Стилът на писане на Мод Вантюра също ми потвърждаваше тази хипотеза – героинята се увличаше в монолозите си, в дълги изброявания, които подсказваха, че има нужда да бъде видяна, да бъде чута. Твърде често изглеждаше пренебрегната, отхвърлена, маловажна. Давеше се в собствената си обич към човек, който не я забелязваше, не я оценяваше и не се вълнуваше от случващото се в живота им. Бракът в книгата има две лица. Едното, огледално на другото, се е спотаило сред всички абсурди, проблеми, отрицания, за които всъщност разказва героинята. Истината за щастието от брачния съюз се крие в сенките на новото сбъркано нормално, където любовта е синоним на себеотрицание. Контрастът между “какво е” и “какво трябваше да бъде” е толкова ярък, че те предизвиква да подложиш собствената ти връзка на такъв “цветен” анализ, за да провериш къде на скалата се намира тя.
Омразата е като любовта, но с обратен знак. Все така пламенна, дива, поглъщаща, тя подтиква към отмъщение, към необмислени действия. Макар да не си го признава, според мен в един момент героинята бе намразила половинката си. Обвинява го за погрешно разпределените роли, за загърбването на онази сакрална връзка между мъжа и жената, за неглижирането на сексуалния им живот, за пренебрегването на женствеността й. Напрежение, дебнене, лъжи, кроежи, предадено доверие, изкривено мислене, чиста лудост, която няма кой да озапти – “Мъжът ми” вече много напомняше на трилър с непредсказуем сюжет. Невъзможно е да не те гложди отвътре чуденето какво ще се случи с тази двойка, каква ще е финалната присъда и дали някой няма да пострада от любов.
Финалът определено разби всички от гореизброените хипотези. И доказа, че любовта може да е тиха, мълчалива, сдържана, но също двойно по-луда, по-крайна, обсебена и обсебваща.
Накратко, каквото и да си мислите за “Мъжът ми” от Мод Вантюра, вероятно сте в грешка. Гарантирам ви, че книгата ще ви изненада. И докато бързате да откриете виновника, злодея в целия любовен хаос, за да го посочите с пръст и да го осъдите, не забравяйте, че героите в този роман нямат имена. Те биха могли да дремят във всеки от нас.
