Когато обявиха краткия списък за “Букър” наградата, бях убедена, че ще спечели Пърсивал Евърет – неговото смело и дръзко решение да стъпи на обичана класика, за да изведе историята в друга посока, в комбинация с отличното изпълнение определено даваше сериозни заявки и донесе на автора още куп други номинации и награди. Но съм била в заблуда. Защото “В орбита” от Саманта Харви за мен е в друга категория, друга вселена, защото в нея има от всичко, но поднесено в умерени дози, колкото да разбуди сетивата ти, да те провокира и да те пусне по спиралата на въпроси, касаещи бъдещето – твоето, чуждото, общото.
“В орбита”:
- Автор: Саманта Харви
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 208 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Роман, Антон, Нел, Шон, Пиетро, Чие
- Преводач: Петя Петкова
- Издателство: Лабиринт
„Понякога се натъкваш на книга и се изумяваш как е възможно да се случи такова чудо“ – с тези думи председателят на журито Едмънд де Ваал присъди „Букър“ за 2024 г., най-авторитетното литературно отличие в англоезичния свят, на британката Саманта Харви за нейната „В орбита“, малка книга с голямо послание. В нея Харви ни повежда на вълнуващо пътешествие из Космоса заедно с екипажа на международна космическа станция, шестима астронавти и космонавти: един италианец, един американец, една англичанка, двама руснаци и една японка. За един ден в орбита те посрещат 16 изгрева и 16 залеза, събират метеорологични данни, правят научни експерименти, подлагат на проверка пределите на човешките възможности, но най-вече наблюдават, любуват се на притихналата ни синя планета, преминават през континенти и сезони, над ледници и пустини, над заснежени планински върхове и бурни океани. И разсъждават колко крехък е животът, мисъл, белязала всичките им разговори, страхове, мечти. И какво е животът без Земята. И Земята без човека. Изумителна книга, вдъхваща онова, от което всеки на малката ни тъжна, но и толкова красива планета има най-голяма нужда: надежда.
“В орбита” от Саманта Харви е сред най-кратките книги, печелили някога престижната литературна награда “Букър”, но пък ви гарантирам, че е сред най-съдържателните. Лирична, вглъбена и много хармонична история с философски привкус, която разказва за човека и света, който обитава, за пътя, който е изминал и непрекъснато лъкатуши в търсене на новото и безграничното, за Земята като дом, който се нуждае от обгрижване, любов, уют и към който винаги се връщаш. Всичко това е предадено през очите на шестима астронавти и космонавти с различен произход, всеки със собствената си история, но обединени от прегръдката на Космоса, от общата идея за прогрес и растеж, чието изпълнение се храни с тяхната отдаденост и жертвотоговност – да изложат живота си на риск, за да разполага с пространство този на други милиарди хора на Земята.
Понякога си казват: измисли нова мисъл. Мислите, които те спохождат в орбита, са толкова грандиозни и стари. Измисли нова, напълно свежа, каквато не е хрумвала на никого. Но няма нови мисли. Има само стари мисли, които се раждат в нови моменти – и в тези моменти идва мисълта: без Земята с всички нас е свършено. Няма да оцелеем и секунда без нейната милост, ние сме моряци на кораб в дълбоко, тъмно безбрежно море.”
Сюжетът се движи праволинейно – няма някакви грандиозни разкрития, разтърсващи умозаключения или (не)очаквани кулминации. “В орбита” е от онези книги, в които наглед не се случва нищо съществено – ставаме свидетели на 16 изгрева и залеза, които героите виждат от космическия кораб. Но всъщност има толкова много процеси, толкова съдби, които пулсират и следват своята собствена орбита, притегляйки други към себе си. От притихналостта и безтегловността на Космоса се вижда още по-ясно стихийността на природата, мимолетността и крехкостта на човека, размиват се граници – политически, времеви, социални. На мястото си тежи единственото решението на тези шестима души да се посветят на своята мисия, независимо от личните загуби, които са принудени да понесат. Иронично, но може би най-голямата от тях е фактът, че вече има нещо, което ги разграничава от всички останали хора – мащабът, в който възприемат заобикалящия ги свят, истините, които са ги намерили по време на това пътуване.
От разстоянието на космическата станция човечеството е създание, което излиза само нощем. Човечеството е светлината на градовете и осветените нишки на пътищата. Денем изчезва. Крие се на видно място.”
“Ние и те” е една от контрастните двойки, на които стъпва Саманта Харви, докато разказва за ежедневието на героите – какво имат те там горе, с колкото много разполагаме ние тук на Земята, как го приемаме за даденост и го пилеем, как именно дребните, уж незначителни удобства са лукс за онези, които са принудени да гледат дома отдалеч, през прозорчето на една машина. Времето в нея сякаш е спряло, а реално се движи с пълни обороти долу, където децата порастват, близки си отиват, непознати делят обща болка и радост. Някой би казал, че от сигурността на това вътре, в което се намират астронавтите, виждаме какво става навън по целия свят. Но това е само една от илюзиите, които Саманта Харви създава. Защото именно нейните шестима герои се намират в най-уязвимата и неясна позиция, в която минимална промяна би коствала живота им. Подобна илюзия изгражда и по отношение на личните им истории, в които рефлектират общочовешки теми и емоции, така че докато четем за Роман, Антон, Чие, Шон, Нел и Пиетро, откриваме мечтите, страховете, копнежите и колебанията на много други хора. Съвсем деликатно авторката се плъзга по знакови и важни въпроси, свързани с климатични промени, дипломатически конфликти, обществени метаморфози, научни постижения.
Писането на Саманта Харви е хипнотизиращо. Цикличността, характерна за всичко, което се случва в Космоса, се отразява в начина, по който авторката реди думите, и в склонността й да пише дълги изречения, които често включват сякаш безкрайни изброявания, наподобяващи спирала, по която се плъзга читателския ум. Поетичните картини, които рисува, омагьосват с непознати за нас гледки, пресъздаващи усещането за ефимерност. Текстът е лек, гравитира повече около нематериалната страна на живота в Космоса, която ни вълнува, отколкото около терминологията и физическите проявления на сложния научен труд, който извършват там горе. В резултат книгата се чете лесно и пак дава достатъчно правдива информация за състоянието, работата и предизвикателствата на астронавтите.
Наистина ли искаме на Луната да се издигат сгради? Харесва ми такава, каквато е. Да, да, отговори той, на мен също, но всички тези неща са красиви, защото красотата им не идва от това, че са добри, ти не попита дали прогресът е добър, даден човек е красив не защото е добър, а защото е жив, както са красиви децата. Жив, любопитен, неуморен. Добрината е без значение. Хората са красиви, защото в очите им има светлина. Понякога рушат, понякога причиняват болка, понякога са себични, но са красиви, защото са живи. И с прогреса е така, по природа той е жив.”
Саманта Харви започва работа по историята през 2019 г. Любопитен факт – тогава за последно жена е спечелила наградата “Букър”. Но същинската част по писането на книгата се случва, докато трае световната пандемия, когато всички сме принудени да гледаме света отстрани, през прозорците на собствените ни домове. Тогава ние също имахме усещането, че времето е забавило ход, но далеч отвъд нашите представи за познатото, горе в Космоса, животът продължи да следва своя ритъм. Продължава и днес. И “В орбита” на Саманта Харви ни помага да доловим и да се насладим именно на тази мелодия, затворена между преходното и вечното.
