Да си призная, малко съм изненадана, че “Ема” не е предизвикала по-сериозен медиен отзвук – не само у нас, но и навън. Защото на фона на много актьори и актриси, които прописаха, трябва да ви кажа, че Жан Рено наистина се е справил доста добре със задачата да оправдае желанието си да поеме по нов творчески път, като подплати амбицията си с увлекателен сюжет, комплексен персонаж и интересен поглед върху културата на Оман, като отделя внимание и на мястото на модерната жена сред традициите и порядките на Изтока.
“Ема”:
- Автор: Жан Рено
- Жанр: Трилър, модерна проза
- Страници: 280 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Ема, Тарик
- Преводач: Красимир Петров
- Издателство: Колибри
Белязан от неизлечима травма, животът на Ема внезапно е преобърнат от извънредно стечение на обстоятелствата, в центъра на което е фаталната среща с високопоставен мъж от султаната Оман. Уютната самота на младата талантлива френска масажистка ще се окаже мълниеносно пометена от неочаквано пребиваване в далечната страна от арабския свят, където тя ще открие друга, дълбока и изпълнена с опасни тайни самота на жена, принудена да мери сили със собствената си страст и с неподозираните дотогава пипала на международния шпионаж. Пищната екзотика, ярките детайли, динамиката на действието, съспенсът несъмнено градят красотата на този роман, която обаче стига далеч отвъд тях. Защото привидно шпионски, „Ема“ е без всякакво съмнение и роман за голямата любов.
“Ема” е много чувствена и сетивна книга – думите на Жан Рено събуждат всички сетива на читателя, описват в детайли сцени и усещания и по този начин заглушават настоящето. Редовете вибрират с енергията, която героинята носи, със страстта и магнетизма, които съществуват между нея и мъжа в живота й, с напрежението, което извира от опасността от провал и от риска да те надхитрят. И дори в романа си писателят да се намира на хиляди километри от Франция, пак успява да улови харизмата, ефирността, женствеността и загадъчния характер на французойката.
Вероятно вече се питате какъв жанр е “Ема” от Жан Рено. Цялостно следва рамката на шпионски роман, обърнат към работата на френските тайни служби, който се отличава с динамика, екстремни ситуации, неочаквани обрати и онова натрапчиво усещане за надпревара с времето. Вътре обаче има вплетена романтична нишка. Макар изобщо да не говорим за идеалистичната представа за любов, все пак става дума за афера, за забранен романс, за дяволития характер на изкушението и сладостта на греха, за желанията на тялото, които отхвърлят аргументите на разума. В духа на един французин, Жан Рено не спестява нищо по отношение на привличането и връзката между две тела, които изгарят в страстта си. Подобно на хубаво червено вино книгата те омайва, предизвиква те да се отпуснеш в топлата й прегръдка, залъгва те с илюзии и режисирано спокойствие, което рязко изчезва с отрезвяването. А такова определено има – когато Ема осъзнава, че неволно се е превърнала в пионка на дъската и се налага да следва правилата на опасна игра.
Ако сте почитатели на Джеймс Бонд филмите, то вероятно ще харесате дързостта и куража на Ема. Естествено, разликата е, че типичната британска сдържаност на агента е заменена с огнения дух на французойката. Тя е хамелеон – уязвима и опасна, понякога мистериозна, а друг път – болезнено открита, често в ролята на изкусителка, но неведнъж и на прелъстена. Интересно как се опитваше да се впише сред жените на Оман – носеше нужната дегизировка, следваше неписаните правила, но така и не успяваше да се слее с тълпата. Причината не беше толкова в западноевропейското й излъчване, в красотата или маниерите й, колкото в непокорния дух, в добре прикритата лудост, в начина, по който възприема света около себе си.
Много фино беше вплетен паралела между образа на жената от източните страни и тази от Европа. И покрай престоя на Ема в Оман, научаваме доста неща, свързани както с типични туристически забележителности, така и с порядките, традициите на местните, кулинарията и търговията. Любопитно беше е позоваването на фундаментални принципи и практики от таласотерапията и като цяло на балнеолечението, както и идеята за енергийната връзка между тялото и духа.
Иска ми се да вмъкна и едно изречение за стила на писане – много поетичен, изразителен, адаптивен спрямо посоката на сюжета. Ту подхождаше ласкаво, нежно към вълненията, които героинята преживяваше, ту езикът ставаше дързък, прям, някак задъхан в стремежа си да изпревари пясъчния часовник, който отмерваше часовете на Ема в Оман.
Накратко, “Ема” от Жан Рено е не само достоен книжен дебют, но и чудесен пример за добре написана жанрова литература, за многоликостта на съвременната проза, за умението на един творец да ни вкарва в други реалности, но този път не с актьорска игра, а с думи на писател.
