Ако Елин Хилдебранд е кралицата на летните романи, то според мен в категория “Зима” трябва да връчим титлата на Карън Суон. Много харесвам книгите й, защото предлагат добре замислен сюжет, нотки на романтика и желания ескейпизъм, а всичко е деликатно поднесено с щипка коледна магия. “Коледно сияние” е заглавието, което ми прави компания тази година, и определено ще го включвам в празничните селекции с тематични четива.
“Коледно сияние”:
- Автор: Карън Суон
- Жанр: Романтика, дамска проза
- Страници: 488 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Бо, Андерс, Зак, Лени
- Преводач: Надя Златкова
- Издателство: Сиела
За всеки от над деветте им милиона последователи Зак и Бо са най-големите щастливци на света – млади, красиви и влюбени, те обикалят света и единствената им работа е да споделят снимки и видеа от зашеметяващите си приключения. Нищо не убягва от зоркия поглед на феновете им… освен нещо наглед дребно, което разваля иначе идиличната картинка – за да бъдат една от най-известните двойки в социалните мрежи, те трябва да са… трима. С тях винаги пътува и техният отдаден фотограф Лени, за когото няма нищо по-важно от съвършения кадър. С наближаването на Коледа звездната двойка (и техният придружител) оставя зад гърба си екзотичните плажове и галещото слънце на Самоа и се отправя към другия край на света – към уютна къщичка, сгушена на брега на красиво езеро сред норвежките фиорди. Бо винаги е държала да посрещат Коледа на място със сняг. А в полите на легендарния и опасно привлекателен връх Окернес – сняг колкото искаш. Ала суровата норвежка природа и преследването на Северното сияние изкарват наяве всички тайни, останали скрити на режисираните снимки #безфилтър. Въпреки че Бо вече е приела предложението за брак на Зак, той настоява да падне на колене отново, за да може Лени да запечата момента за феновете, чиято бройка пълзи към заветните 10 милиона. Срещата със суровия планински водач Андерс обаче отваря очите на Бо и я кара да погледне отстрани живота си – уж бляскав, динамичен и екзотичен, ала студен и празен, далеч от дом и семейство. Тя започва да си дава сметка, че от години просто бяга, и трябва да признае пред самата себе си от какво се страхува…
“Коледно сияние” от Карън Суон е завладяващ роман, който ни отвежда сред дивата и сурова красота на Норвегия, за да ни разкаже история за любовта, като я лишава от филтри и показност, за живота, който измерваме в емоции, спомени и споделени моменти, вместо в харесвания и споделяния. Докато разглежда ежедневието на инфлуенсърите и активното им онлайн присъствие, авторката напомня, че не всичко, което виждаме в социалните мрежи, е отражение на реалността, а перфектният и бляскав живот, щастливите усмивки и безгрижието често са само маска, която новите известни носят. Книга за склонността на човек да бяга от страховете си, но и за куража, който се изисква, за да се изправи срещу травмите си, да ги приеме и да продължи напред. Роман, който ни предизвиква да бъдем верни на себе си и вместо да гоним последователи в мрежите, да преследваме мечти и цели, ако искаме наистина да се чувстваме удовлетворени.
В романтичен план “Коледно сияние” е посветена на идеята за сродните души и разглежда една двойка като перфектно допълващи се парченца от пъзел. До известна степен историята отразява и вярата в любовта от пръв поглед, защото от момента, в който Бо и Андерс се срещат, е ясно, че съществува някаква невидима нишка, която сги свързва и дърпа един към друг. В типичен стил на авторката романсът е от бавно разгарящите се – изкушава, омагьосва и очарова със серия от малки моменти, които обаче говорят повече, отколкото режисираните жестове пред камера. Хареса ми това, че героинята искаше да запази някаква част от личния си живот само за себе си и изобщо, че има събития, преживявания, емоции, за които ти е позволено да си егоист и да не желаеш да ги споделяш. Коментират се още въпроси, свързани с комуникацията между партньорите. Макар и негласно, Карън Суон многократно изтъква, че една връзка е успешна, ако хората в нея се чуват и зачитат думите си.
Романът е разделен на два времеви пласта. Историята в миналото е свързана с една дълго пазена тайна, която внасяше интрига и елемент на загадъчност в сюжета. Засяга темата за сестринството и силата на женското приятелство, докато междувременно ни разкриваше картини от дивата красота на Норвегия през 30-те години на миналия век. Бих казала, че за кратко като атмосфера малко ми напомняше на “Хайди”, с което допълнително ме спечели като читател. В настоящето контрастът е сериозен – от изолацията, в която са живели в миналото, попадаме във време, в което не можеш да се изключиш. Бяха повдигнати въпроси, свързани с влиянието на социалните мрежи, рисковете, които крият, психическия тормоз и реалната заплаха да дадеш достъп до личния си живот на човек, който може да ти навреди. Всичко това обаче беше много фино поднесено, за да не отежнява излишно история, която все пак цели да разведи и да разсее читателите от грижите.
А това се случва чрез снежните картини и атмосферата в книгата. Норвегия е показана в суров вид – некомерсиален, неподлежащ на филтри и контрол, защото там природата диктува правилата и тя има силата да пренапише историята. Коледният дух се усеща на по-късен етап в романа, но пък включва обиколка из местен празничен базар и няколко активности, които могат да ви заредят с настроение, докато ви помагат да опознаете друга култура.
Накратко, “Коледно сияние” от Карън Суон е чудесен пример, който показва, че коледните романи могат да са нещо повече от сладки романтични истории със съвършено аранжирана празнична украса. Книга, която напомня, че перфектният живот е онзи, който социалните мрежи не могат да уловят в кадър – когато човек е толкова щастлив и присъстващ в настоящето, че запечатва радостта в спомените си, а не в постове.
