Като подхванах “Италианска книжарница сред лозята”, се бях подготвила за лека история с италиански привкус. След като я завърших, ще ви споделя, че единствената лекота на тази книга се крие в шумоленето от разгръщането на страници, в жадното поглъщане на думите на Аманда Уайнбърг, в онова безтеглово пътуване в друго време, с други нрави, в което изпада един читател, когато попадне на чуден роман. А “Италианската книжарница сред лозята” е точно такъв – чуден, но и опасен. Защото може да ви разбие сърцето – моето определено си поплака.
“Италианска книжарница сред лозята”:
- Автор: Аманда Уайнберг
- Жанр: Исторически
- Страници: 360 стр.
- Години на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Белла, Рико, Анджело, Якопо
- Преводач: Албена Шарбанова
- Издателство: Колибри
Сред прелестния пейзаж на Тоскана католици и евреи съжителстват в пълна хармония. От седем поколения семействата на Анджело и Якопо живеят в съседство, споделят радости и скърби. Земеделецът Анджело, дълбоко свързан със земята, който омайва гроздето с песни, за да „роди“ Ангелско вино, и интелектуалецът Якопо, пристрастен към литературата и посланията на кабалистите. Ала ето че на власт идва Мусолини и техният сговор е поставен на изпитание, а любовта между децата им – застрашена. И всеки е призван да направи своя труден избор, когато трябва да бъдат спасени еврейски сираци бежанци, да бъдат укрити и опазени съседите евреи, както и партизаните, преследвани от нацистите.
Никак няма да ви е трудно да се влюбите в “Италианска книжарница сред лозята” от Аманда Уайнбърг. Един роман, започнал със силата и упоритостта на едно крепко приятелство и завършил отново с неговата солидарност и неоспоримост въпреки изпитанията, през които е принудено да мине. А по средата авторката рисува като талантлив художник всички нюанси от емоционалната палитра, с която човек борави, но им придава смисъл и дълбочина благодарение на техния контекст. Въздействието на разказаното не е самоцелно – то не държи просто да стисне читателя за гушата, защото това гарантира неговото подчинение и лесна манипулация, а тъкмо обратното. Иска да го провокира, да го предизвика да задава въпроси, да търси изходи от ситуации на безизходица, да желае да поеме поне част от товара на героите, макар да не може да ги спаси от съдбата им. Радост и тъга, празници и погребения, вярност и предателство, любов и ненавист – контрастът е основен похват в майсторското размахване на четката, с която Аманда Уайнбърг представя своята картина. И колкото повече се вглеждате в нея, толкова повече теми и сцени откривате.
“Италианска книжарница сред лозята” е исторически роман – разгръща се в рамките на приблизително две десетилетия, заключили края на мирните години след Първата световна война, управлението на Мусолини и заразата, която плъзва с неговата диктатура, участието на Италия във Втората световна война, последвалия провал и загубите. Ясно се вижда какво взима политическия режим от хората – лишава ги от спокойствие, разбирателство и хармония, всява страх, разделение и съмнение. Три лъча могат да са опора на човек в такова смутно време и именно тях разглежда Аманда Уайнберг. Вярата се отразява в мирното и сплотено съжителстване на католици и евреи, които въпреки религиозните си различия вярват в силата на стореното добро, в проявата на човечност и на задружност в момент, когато светът е объркан и кърви от куршумите на войната. Семейството се оглежда в динамиката на отношенията на двама бащи и техните деца, в разминаванията между поколенията, в нарушените връзки и проявата на лоялност към близките, която често коства твърде много. В по-голям мащаб семейството разширява своите граници и приобщава към личните си трагедии и успехи останалите жители на малко италианско градче, където законодателството на морала и добродетелите идва над онова, което е спуснато от силните на деня. Любовта е изворът на надежда, че злото все някога ще отстъпи. Тя е светлината в най-мрачните дни от по-новата ни история, проява на бунт срещу режима на омразата, щипка вечност на фона на тленността, която изпъква още по-ярко при война.
Тук е моментът да отбележа, че въпреки тежките теми и моралните дилеми, пред които са изправени героите, “Италианска книжарница сред лозята” наистина е много романтична по един неподправен, зрял и много реалистичен начин. Тук любовта е страстна, импулсивна, но се учи да бъде и търпелива, разбрана, да прощава, да лекува, да не бъде егоистична и задушаваща. Болезнено е да я изгубиш, окриляващо е да си край нея.
Аманда Уайнберг подлага персонажите си на сериозни метаморфози. В трите части, на които е разделен романът, си личи как се променят техните убеждения, измествайки дълбоко вкоренени предразсъдъци и травми. Най-интересни ми бяха отношенията между Белла и баща й Якопо, защото отразяваха последствията от абдикацията на бащина фигура от живота на едно дете. С Белла имах и най-сложна връзка – често бързах да я обвиня, да й се ядосам, преди да размисля и да отсъдя, че тя просто е жертва на съдбата. Рико промени облика си под влияние на знанието и любовта – две сили, способни да преобърнат представата ни за света, който познаваме. Най-последователен ми се видя Анджело, който си остана същият въпреки смяната на режима, подобреното му социално положение, порасналото му семейство. Винаги свързан със земята, той успяваше да се центрира около нейните нужди и трудно можеше да излезе от равновесие.
Самата Аманда Уайнберг пише увлекателно, уверено, с красив и поетичен език, който пасва на италианската атмосфера, стихийността на любовните вълнения и турбулентността на времето. Деликатно вплетените нотки на магически реализъм допринасят за въздействието на романа, подсилват усещането за предопределеност и предоставят възможност да се запознаем с култрата и нравите на древните жители, населявали тосканските земи.
Едно ревю не стига, за да изтъкна всички предимства на “Италианска книжарница сред лозята”, с които ме спечели като читател. Роман, в който човечността и солидарността надделяват над омразата и страха. Книга, която бих препоръчала на почитателите на Елиф Шафак и Надя Маркс, на онези, за които миналото не само като факти, но низ от съдби и истории.
