С някои книги четенето потръгва бавно. С други още от първата страница знаеш, че ще сте перфектната двойка. При мен така се получи с “Ледената река” от Ариел Лоуън – история за силата да си жена, за чудото на майчинството, за посегателствата над духа и тялото, за възстановяването на реда, морала и справедливостта като единствена възможна рамка за достоен живот.
“Ледената река”:
- Автор: Ариел Лоуън
- Жанр: Исторически
- Страници: 450 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Главни герои: Марта Балард, Ефраим Балард, Ребека Фостър, Джошуа Бърджис, Джоузеф Норт
- Преводач: Боряна Даракчиева
- Издателство: Ибис
Мейн, 1789 г. Когато река Кенебек замръзва, погребвайки мъж в леда, Марта Балард е извикана да огледа тялото и да установи причината за смъртта. Като акушерка и лечител тя е запозната с много от нещата, които се случват зад затворените врати на домовете в Халоуел. В своя дневник тя записва всяко раждане, смърт и престъпление в малката им сплотена общност. Месеци по-рано Марта е документирала подробностите за предполагаемо изнасилване, извършено от двама от най-уважаваните мъже в града – единият от които сега е намерен мъртъв в леда. Но когато местен лекар подкопава нейното заключение, обявявайки смъртта за нещастен случай, Марта е принудена сама да разследва шокиращото убийство. В течение на една зима, докато процесът наближава, а шушуканията и предразсъдъците нарастват, Марта упорито преследва истината. Нейният дневник скоро се озовава в центъра на скандала, замесвайки онези, които обича, и лоялността ѝ е изправена пред изпитание.
Ще е прекалено семпло, ако просто кажа, че много харесах “Ледената река” от Ариел Лоуън. Реалността е, че отдавна не бях срещала толкова забележителен персонаж, какъвто е Марта Балард, а фактът, че сюжетът е базиран на действителна личност и нейната история, прави четенето на книгата още по-въздействащо. Марта Балард е главната героиня – акушерка, която свидетелства по дело срещу извършено престъпление. Сюжетът се ръководи от нейните дневници, които отразяват малките и големи събития, белязали града. Сред тях са записките за над 1000 изродени бебета и нито една загинала родилка под нейна грижа.
“Ледената река” е многопластов роман, центриран около акушерството и медицината, но покрил теми като чудото на раждането и отговорността на майката, балансираните съпружески отношения и хармонията в едно семейство, нестабилната и непрозрачна съдебна система в една млада страна, каквато е била САЩ през 18 век, проявата на смелост и съвест във време, в което е лесно да се изкушиш да замълчиш. Макар да е книга, която ни връща назад във времето, в ръцете си държим разказ, който има не една и две пресечни точки с действителността днес по линия на посегателството над женското тяло и прехвърлянето на вината върху жертвата, вместо върху насилника.
Някои биха определили писаното от Ариел Лоуън като изразена форма на феминизъм – стара история, поднесена по съвременен начин, за да ни напомни къде грешим днес по отношение на жените. Но всъщност авторката е заложила много повече на героинята си като символ на женското начало, на нейната сърцатост и принципност като качества, които трябва да са общочовешки, на борбеносттa и издръжливостта й, които будят възхищение и изпращат ясен сигнал за смисъла на битката между правилно и грешно, добро и зло.
Аз те ухажвах. Но това щеше да е без значение, ако ти не беше поискала. Всеки свестен мъж знае, че жената избира. И всеки, който мисли друго, е глупак.”
Романът ни връща на американския континент през 1789г., когато ролите в обществото са много ясно разпределени. Управлението и властта са поверени на мъжката половина, като най-богатите и образовани сред тях държат в ръцете си привилегията да се разпореждат с чужди животи и със съдбата на жените. От дамите се изисква покорство и изпълнение на майчинския и семеен дълг, да са равни по сила в управлението на домакинството, но да не забравят мястото си спрямо главата на фамилията – една идея по-ниско, за да не хвърлят сянка. Малцина са онези, които виждат в съпругите си партньори и обичат да слушат техния глас не само когато изразяват обич и нежност, но и когато имат позиция и мнение. Като Ефраим Балард. Начинът, по който подкрепяше своята съпруга, е сред най-красивите моменти в романа, защото говори за онази любов, тиха, но непоклатима, която с годините гради дом, семейство, общ живот. Той приемаше битките на Марта за свои, но я оставяше сама да ги води, защото знаеше, че може да се справи и без негова помощ. В същото време тя разкриваше уязвимостта и страховете си единствено пред неговите разбиращи очи.
Една жена е най-уязвима именно при раждане. И е най-силна пак тогава.”
Прави ли ви впечатление, че Истината също е в женски род? Някак логично ми се струва да я защитава именно една жена, акушерка, чиито медицински познания са подлагани на съмнение, въпреки че не й е осигурен равен достъп до образование отново от онези същите господа, които контролират обществото. Темата за подкрепата на по-слабия е силно застъпена по две линии, които се пресичат в книгата. От лекарска гледна точка, Марта Балард брани жените, когато са най-слаби – по време на раждане, и им напомня за тяхната устойчивост отново чрез чудото на живота. За нея акушерството е призвание и й идва отвътре. Също както естествено й идва да застане на страната на справедливостта и да защити жертвата на едно престъпление. Донякъде “Ледената река” може да се разглежда и като съдебен трилър, тъй като завръзката в романа се завърта около откриването на труп в ледените води на реката и около обвиненията в изнасилване и последвалия процес.
Дали заради историческия период, или заради силния характер на главната героиня, но авторката не смекчава нищо – пише с прецизност и острота, с много плам, но и овладяност там, където оставя разумът да говори. В книгата става дума още за самото раждане като физическо и духовно изпитание, за връзката с децата, която се променя с годините и калява майчиното сърце, за смисъла на написаното, което остава.
Паметта в коварно създание и умее да променя и изкривява нещата. Но хартията и мастилото поемат истината без емоции и я представят безпристрастно.”
Личното ми мнение е, че “Ледената река” от Ариен Лоуън е разкошен исторически роман, който преплита нишките на модерната проза, таланта на добрия разказвач да ни връща в миналото и да ни среща със забележителни личности, мистерията на съдебния трилър и щипка любов. Какво повече може да иска човек от една добра история.
