“Диамантеното око” – Кейт Куин

by Хриси

Кейт Куин е сред любимите ми автори на исторически романи. Много харесвам стила ѝ на писане, тъй като дава глас на интересни личности, които иначе се губят сред морето от събития и факти, съпътствали знакови периоди от световната история. Вниманието ѝ често е насочено към Втората световна война, както е в случая с “Диамантеното око” – вълнуващ разказ за най-смъртоносната снайперистка, зад чието хладнокръвие и прецизност се крие уязвимостта на влюбената жена и страховете на майчиното сърце.

“Диамантеното око”:

  • Автор: Кейт Куин
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 456 стр.
  • Година на издаване: 2024 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Людмила Павличенко
  • Преводач: Даня Доганова
  • Издателство: Софтпрес

През 1937 г. ежедневието на студентката Людмила Павличенко се свежда до три основни задачи – обучението й по история, работата й в библиотеката и грижите за малкия й син. Но когато в един слънчев ден по улиците на Одеса прогърмява новината, че Хитлер напада Русия, съдбата на Мила неочаквано е тласната в друга посока. Към фронта. Студентката заменя книгите с винтовка и се превръща в най-смъртоносната снайперистка в историята, известна с прозвището Лейди Смърт. Триста и девет убити нацисти – бройката на повалените от нейната ръка врагове носи на Мила национална слава и съветската власт с готовност използва популярността й. Лейди Смърт е изпратена в САЩ, за да помогне за прокарване на идеята за нов фронт и активна американска помощ във войната. Притисната от главозамайващото медийно внимание, Мила открива неочакван съюзник в лицето на първата дама на САЩ – Елинор Рузвелт. Но дали това ще е достатъчно? Далече от калните окопи на войната, в красивите градини на Белия дом, Мила Павличенко е изправена пред най-смъртоносния снайперистки дуел в живота си.

“Диамантеното око” от Кейт Куин е исторически роман, базиран на реални лица и събития, чиято автентичност е потвърдена от личните и издадени мемоари на главната героиня Людмила Павличенко, както и от дневници на самата Елинор Рузвелт. В този ред на мисли колкото и фантастични да ви се струват постиженията на Мила, чието точно око е уцелило безпогрешно мишената 309 пъти, истината е, че те просто отразяват нейната отдаденост на една идея – да даде своя принос във войната, за да е сигурна, че синът ѝ има бъдеще. Преди да стане известна като Лейди Смърт – снайперистката с най-много убити врагове, Людмила Павличенко е най-вече майка, която е готова на всичко за своето дете, включително да рискува живота си, за да му покаже какво означават думи като чест, достойнство и смелост.

Романът проследява нейната рязка смяна на житейските роли – от библиотекар и човек на науката, от разведена самотна майка към жена, която се изявява в една типично мъжка професия. Тя си изгражда име като военен ръководител, застанал начело на взвод снайперисти, а по-късно и като дипломатическо лице, допринесло за връзката между Америка и Русия в разгара на Втората светона война. И докато сме свидетели на нейната метаморфоза, получаваме картина на ожесточени битки със стратегическо значение (включително обсадата на Севастопол), на ефекта на пропагандната машина, която работи за целите на страната, на нарастващата еманципация, която се оглежда в решението на Русия да включи 800 хил. жени в армията си, приемайки ги за равни на бойното поле.

Трябва да отбележа, че Кейт Куин много майсторски е уловила детайлите в работата на снайпериста – както прецизността, търпението и методиката на действията, така и психологическата вътрешна борба и наложителния самоконтрол над емоциите, които нямат място на терен. Много ми хареса сравнението, че подготовката на стрелеца наподобява отброяването стрелките на часовник – създаваше се усещане за изтичащо време, предаваше се напрежението от онзи решаващ миг, в който куршумът пронизва времето и пространството, поставяйки ясни граници между живота и смъртта. Много пъти в книгата читателят има чувството, че наблюдава едно надхитряване, дебнене между хищник и плячка и беше любопитно решение на авторката да се заиграе с размяната на тези роли в един етап от историята.

Образът на жената е ключов за “Диамантеното око” – и като послание, и като център, около който се върти сюжетът. Деликатната романтична нишка, която за момент проблясва в хода на историята, балансираше иначе строгия образ на Людмила, а вмъкнатите пояснения към цитати от мемоарите ѝ носеха усещане за сваляне на маските и разобличаване на истината, която невинаги е толкова възвишена. Многократно виждахме различни лица на Мила – амбициозна, смела, решителна, понякога дръзка до безразсъдност, но също загрижена, обичаща, дори крехка и чуплива, що се отнася до нейното сърце. И в този ред на мисли може да се каже, че Кейт Куин е уловила в един образ характерни черти на всяка една жена.

“Диамантеното око” не е леко четиво, към което да посегнеш, за да се разсееш от ежедневните грижи. Това е всепоглъщащ, респектиращ роман за жертвоготовността, героизма и силата на една обикновена жена, която извършва необикновени дела, променили хода на историята.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.