K. A. Tucker е авторка, която още не е издавана у нас, но ако не ви пречи да четете на английски, горещо ви препоръчвам нейните книги. Освен, че е сред най-продаваните съвременни автори в САЩ, тя е и изключителен разказвач.
Преди време Мерил Стрийп каза в своя реч, че “Раян Гослинг, както всички канадци, е един страхотен човек”. Правилото за канадците сигурно е вярно, защото и авторката, за която ще ви разкажа днес, също е от там. Попаднах на книгите на K. A. Tucker абсолютно случайно преди няколко години, докато търсех следващата си жертва. Поредицата “Ten Tiny Breaths” включваше четири заглавия, като всички истории спадаха по-скоро към романтичния жанр, но бяха с по-нестандартен и доста заплетен сюжет. Още тогава харесах стила на писане на авторката, затова бързо й станах фенка.
Just breathe. Ten tiny breaths … Seize them. Feel them. Love them.”
Когато пусна втората поредица, “Burying Water”, останах изненадана, защото беше доста по-различна от досегашните й книги. И тук имаше любовна история, но този път романтиката беше на заден план, а съспенсът беше водещ. Първата книга от поредицата се превърна и в една от любимите ми – не бях попадала досега на автор, който да използва ретроспекция по толкова хитър и умел начин.
He said the truth is like that water: it doesn’t matter how hard you try to bury it; it’ll always find some way back to the surface. It’s resilient.”
След края на тази поредица K. A. Tucker издаде две самостоятелни книги – първата беше по-скоро трилър (“He Will Be My Ruin”), а втората (“Until It Fades”) клонеше към романтика и напомняше на първите книги на авторката. Някои казаха, че “Until It Fades” е по-слаба от останалите истории на писателката, защото сюжетът беше по-лек, с акцент върху семейството и ролята на близките в живота ни. Самата K. A. Tucker беше споделила, че е имала нужда да напише една не толкова сложна и натоварваща история, колкото бяха предишните й. Аз бих казала, че “Until It Fades” беше крачка назад, но за да се засили за голям отскок, защото новата й книга – “Keep Her Safe” според мен е най-добрата, която е писала.
Life is too short to do what other people think you should do.”
“Keep Her Safe” е история за борба за влас и надмощие, за корупция и тайни, за разликата между редно и нередно, за грешките, които могат да бъдат поправени, и тези, които не търпят корекции. В нея се разказва за убийство на полицай, за корумпираните му колеги, за борбата с проституцията и наркотиците, за фалшиви и скрити доказателства, за работата на полицията. Има разбира се и романтична нотка, но напрежението от разбъркания пъзел и прекалено многото липсващи части е толкова голямо, че любовта като че ли остава незабелязана от читателя. А финалът беше толкова неочакван, че стреснах останалите вкъщи с реакцията си.
Ако и до сега не съм ви убедила да прочетете книга от K. A. Tucker, тогава вижте моите 5 причини да чета историите й:
- Стилът на писане – винаги съм била на мнение, че за да си добър писател, най-важното условие е да задържаш вниманието на читателя с историите си. А K. A. Tucker е майстор в тази област. Пише увлекателно, с нотки на мистерия и обича да се заиграва с времевите пластове, като редува минало и настояще, представени от различни гледни точки. Когато пише съспенс, всяка глава е като част от голям пъзел, която се опитваш да наместиш и анализираш, за да ти подскаже поне малко как ще се развие историята.
- Съспенсът – K. A. Tucker умее да натрупва напрежението. Подобно на анимационните герои, които не спират да си гризат ноктите, когато положението е напечено, и този, който чете книгите й, се чувства по същия начин. Постоянно си нащрек, че нещо голямо ще се случи и героите, към които вече си се привързал, няма да бъдат включени в епилога.
- Сюжетът – историите на авторката винаги са интересни, оригинални и различни, а сюжетът е изключително динамичен. Не можеш да предвидиш как ще се развие действието, нито кой ще излезе “злодеят” накрая, защото към средата на книгата всички са сред заподозрените. В романтичните истории пък двойката обикновено е свързана от някаква тайна от миналото, но дори да си мислите, че знаете каква е тя, всъщност накрая отново оставате изненадани.
- Героите – може би защото не си падам по прекалено сложните образи в литературата, затова толкова много харесвам тези, които K. A Tucker ни представя. Общото между главните герои във всяка от историите й е, че са с добро сърце и независимо от коя страна на закона живеят, когато настъпи моментът да вземат решение кое е правилно и кое грешно, те винаги ще заемат страната на справедливостта. Жените са силни, независими, борбени и макар да обичат и да разчитат на подкрепата на любимия човек, те могат да се грижат и сами за себе си.
- Правдоподобност – авторката отделя доста време в проучвания и срещи с източници, преди да напише една книга. Затова историите й звучат толкова истински и може би затова така ме поглъщат. Независимо дали става дума за работа на агент под прикритие, за нападение от страна на Ирландската републиканска армия в Дъблин, за търсене на ценни антики в дома на антиквар и любител на изкуството, за жертва на домашно насилие – във всеки един от случаите K. A. Tucker си е подготвила отлично домашното, така че да се запитате дали историята не е писана за реални събития и лица.
