„Моята история“ – Мишел Обама

by Хриси

Срещу името Мишел Обама може да сложим различни определения – съпруга, майка, амбициозна и успяла жена с кариера, общественик, бивша първа дама на САЩ, а вече и публикуван автор. „Моята история“ се превърна в световен бестселър, който вече повече от година заема челните места в класациите и се превърна в една от най-продаваните и четени книги на нашето съвремие.

„Моята история“:

  • Автор: Мишел Обама
  • Жанр: Автобиография
  • Страници: 416
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Софтпрес

„Моята история“ е автобиографична книга, която разказва коя всъщност е Мишел Обама. Разделена е на 3 части. Първата е посветена на детството и младежките години на Мишел, разказва за упоритостта, труда, дори ината й, които са й помогнали да получи добро образование и хубав старт в живота въпреки произхода или цвета на кожата й. Втората част коментира връзката й с Барак Обама – от тяхното запознанство до първите години от брака им, ролята им на родители и предизвикателствата, които са срещали като двойка. Третата част разказва за годините, прекарани в Белия дом, за различни събития и новини, които хората са гледали от екраните на телевизора, а Мишел е преживявала от първия ред – вълнуващи, емоционални, но често и доста напрегнати моменти.

Не обичам политиката и честно казано доста страня от нея. Когато избраха Барак Обама за президент на САЩ, регистрирах новината по-скоро като победа над предразсъдъците и над дискриминацията, отколкото като политически ход. След това отново спрях да следя новостите около него, но за сметка на това започнах да проявявам сериозно любопитство към жената до него. Тази усмихната, земна и много стилна дама, която не се притесняваше да зарови ръце в пръстта, в градината, която сама е създала, да прави лицеви опори с любимата ми телевизионна водеща, да танцува и да се забавлява с хората около нея, сякаш не е първата дама на САЩ, а една от тях.  Все още не знам почти нищо за Барак Обама, но научих много за Мишел, защото в „Моята история“ тя отключва една врата към личния й живот, която дълго време бе затворена по обясними причини. Това, което открих отвъд нея, е същият вдъхновяващ, зареждащ и силен образ, който живееше и в моето съзнание.

„Достатъчно добра ли съм? Да, всъщност съм достатъчно добра“

„Моята история“ е нейният откровен разказ за личността, която стои зад името Мишел Обама, за пътя, който е извървяла от малкия апартамент в южната част на Чикаго до Белия дом, за уроците, които животът й е преподавал, а тя е учила и упражнявала в движение. Безкрайно интересна, завладяваща, много истинска, лична, човешка, историята на Мишел ни мотивира да бъдем по-добри във всеки един аспект, да мислим не само за нас, но и за околните, да бъдем отговорни и полезни за обществото, насърчава ни да се развиваме, да вярваме в себе си, да не се отказваме.

Мишел Обама е човек с открити и ясни принципи. Както на хартия, така и в реалноста тя се бори за каузи като равноправие между половете и расите, за сигурна и здравословна среда, в която да отглежда децата си, за толерантност и приемственост. В „Моята история“ обсъжда проблеми като контрола над оръжията в САЩ, затлъстяването на населението заради липса на навици, промените в политическите среди, където някои губят фокус и вместо да работят За народа, се стремят единствено да бъдат опозиция на конкурентите си. Историята на Мишел, а и тази на съпруга й, която присъства косвено в книгата, са доказателство, че всеки глас има значение, може и трябва да бъде чут. Показва, че трудът и амбицията се отплащат и всеки човек е достоен и достатъчно добър, за да бъде изслушан и приет от останалите.

Мисля, че най-голямото предимство на книгата, е фактът, че в нито един момент тя не звучеше помпозно. Мишел Обама съвсем не се възприема като звезда, а дори напротив – многократно споменава, че с Барак Обама винаги са имали за цел да се слеят и да се впишат сред останалите хора и не са се делили по никакви белези. Разказва увлекателно, на достъпен език, без да следва стриктно някаква хронология, а по-скоро маркира ключови моменти от живота й, които са я оформили като личност, като майка и съпруга, като първа дама. Затова и историята й звучеше по-скоро като изповед – лично, естествено и непринудено.

Все още има много неща, които не знам за Америка, за живота, за бъдещето. Но със сигурност познавам себе си. Баща ми Фрейзър ме научи да се трудя здраво, да се смея често и да държа на думата си. Майка ми Мериан ми показа как да мисля самостоятелно и да използвам гласа си. Заедно, в нашия тесен апартамент в Чикаго, те ми помогнаха да разбера стойността на нашата история, на моята история, на историята на нашата родина. Дори когато не е красива и идеална. Дори когато е по-реална, отколкото ви се иска. Вашата история е нещо, което имате и което винаги ще имате. Тя заслужава да я цените.”

Другият плюс е свързан със самата Мишел, която по природа е по-отворена, общителна и земна. Промените, които прокарва в Белия дом, грижите й като родител, който иска децата му да израстнат в нормална среда, отношението й към случайни и непознати хора, към които успява да прояви съпричастност в трудни моменти и да им бъде опора – всичко работи в нейна полза, затова е трудно да не я харесаш. Историята на Мишел Обама е и история на жените, които се опитват да комбинират кариера и майчинство; които искат да се радват на домашен уют и семейно разбирателство, но и да гонят свои цели, да се развиват. Харесва ми, че не поставя бариери между нея и другите, не поставя отличителни знаци, въпреки че самата тя няма как да не се откроява просто защото е забележителна личност.

Децата влагат повече усилия, когато чувстват, че някой влага вяра в тях“

Лично аз проявявах най-голям интерес към втората част, където говори за отношенията си с Барак, тъй като споделяше доста лични подробности – говори за различията в характерите им, които понякога работеха в тяхна полза, а друг път срещу връзката им; за компромисите, които са необходими за всеки брак и които всеки от тях е правил, в името на другия. Разкриваше подробности около грижите за двете й дъщери, за живота им в Белия дом, където те прекарват 8 години. Дава обяснения към някои публикации в медиите, където са я критикували заради поведението й – как ту изглеждала твърде сериозна, ту твърде общителна, нарушаваща протокола. По много деликатен начин споделя и мнението си за настоящия президент и въпреки че внимателно подбира думите си (нещо, което е научила с ролята си на първа дама), ясно личи каква е нейната позиция.

Ако трябваше да опишем в няколко думи „Моята история“, то бихме казали, че книгата ни запознава отблизо с една от най-обичаните двойки на Америка, вкарва ни зад кулисите на Белия дом и разкрива подробности около личния и професионалния живот на Мишел Обама и нейния съпруг. Истината обаче е, че „Моята история“ е много повече от хроника на живота на семейство Обама. Спомен, урок, изповед, история – това е „Моята история“.

Имах щастието да получа предварително копие на „Моята история“ от издателство Софтпрес. От 25-ти октомври книгата ще е по книжарниците, а до тогава може да си я купите онлайн като предварителна поръчка с 20% отстъпка.

You may also like

Leave a Comment