“Йелоуфейс” е първата книга на Р.Ф. Куанг, която не спада към фентъзи жанра. Даже напротив – толкова болезнено реална е, че читателят заживява с убеждението, че тази история наистина се е случила. Но защо все пак романът се превърна в такъв бестселър и се нареди сред водещите заглавия, които определят литературата на 21 век? Ето моя поглед.
“Йелоуфейс”:
- Автор: Р.Ф. Куанг
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 328 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Джун, Атина
- Преводач:
- Издателство: Orange Books
Атина Лиу е икона на литературата, а Джун Хейуърд е тотално безизвестна. Когато Атина умира при нелеп инцидент, Джун решава да открадне непубликувания ѝ ръкопис и да го представи за свой под двусмисленото име Джунипър Сонг. Скоро обаче доказателства започват да заплашват славата на Джун и тя бързо разбира, че не може толкова лесно да избяга от сянката на Атина. Но докъде би стигнала, за да опази това, което мисли, че заслужава?
С яркожълтата си корица “Йелоуфейс” не просто привлича вниманието, ами не ти позволява да отместиш очи от нея – също като историята, която е събрана между двете й корици. Дръзка, провокативна, алармираща за онези страни на писателската професия и книгоиздаването, които остават скрити от погледа на читателя- като мръсни тайни, заровени под идеализираната представа на обществото за морала и благочестието на хората, свързани с литературата. Р.Ф. Куанг обаче няма никакви задръжки да изрови истината и да я развее пред всички, да говори открито за проблемите, които раздират брашна отвътре, и го прави с това, което умее най-добре – пишейки завладяваща и остроумна история без филтър.
Хората често описват завистта като нещо резливо, зелено и отровно. Неоснователно, стипчиво и злостно. Аз обаче установих, че за писателите завистта напомня по-скоро на страх.”
“Йелоуфейс” е сатиричен литературен трилър, който разкрива острите черти и лицемерието на книгоиздателския бизнес, а с тях са разнищени и въпроси, свързани с авторското право, присвояването на културно наследство, злоупотребата с етническа принадлежност и дискриминацията. Върху целия работен процес – от предаването на един ръкопис до рекламата и представянето на вече издадената книга пред читателската аудитория, е хвърлена сянката на съображения, които нямат нищо общо с писателския талант и богатството на историята – от цвят на кожата до позиция по различни обществени въпроси и образа, изграден в социалните мрежи. И макар повествованието да е предадено през очите на човек, който доброволно се отказва от съвестта и честността си, като ги разменя за слава, все пак той отразява един болезнен факт – успелите автори и неизвестните писатели бягат в две отделни пътеки и получават различно отношение, независимо колко добро е писателското им перо. Трансферите са рядкост и до голяма степен се случват по щастливо (или в случая злощастно) стечение на обстоятелствата.
Писането е самотно занимание. Нямаш гаранция, че това, което създаваш, е има някаква стойност, и всеки признак, че изоставаш в лудешката надпревара, те запраща в дебрите на отчаянието.”
Това обаче не е единственият фокус на книгата на Куанг. Сюжетът е многопластов и може да се гледа и дискутира от различни ъгли. Отвъд проблемите на съвременното книгоиздаване присъстват и изкусно вплетени взривоопасни теми, които отключват серия от експлозии и в крайна сметка сриват репутацията и кариерата на главната героиня – говори се за писателското его, за ожесточената конкуренция в тези среди, за създаването на бестселъри и тяхното налагане, за отричането на автори и cancel културата. Свикнали сме да идеализираме образа на писателите, но нищо възвишено няма в завистта, ревността и болната амбиция на Джун, която облича живота си в една лъжа и толкова дълго я носи, че в някакъв момент се убеждава в нейната истинност. Но въпреки че тя сама поема ролята на злодея в историята, не може да й се отрече, че задава любопитни въпроси – можеш ли да пишеш за нещо, което не е част от твоето културно наследство? Привилигировани ли са белите автори, или по-скоро писатели от малцинствени групи се ползват с облаги заради своята принадлежност? И не е ли редно в 21 век тези неща вече да нямат влияние върху кариерата и успехите на един автор?
“Колкото по-голяма популярност набира дадена книга, толкова по-модерно става да я плюеш.”
Иронията всъщност е, че Р.Ф. Куанг поставя своята героиня в една огледална реалност. В нея средностатистически, най-обикновен писател като Джун, който би следвало да има равен старт и отворен път за развитие, изпитва на гърба си обвиненията, тормоза, дискомфорта и неувереността на онези, които обичайно носят на гърба си хорските предразсъдъци. Стереотипизирането е рана, от която съвременния свят не спира да се оплаква, и Р.Ф. Куанг бърка надълбоко в нея. Безкомпромисен и остър е почеркът на Куанг, която споделя, че черпи вдъхновение от личната си история и синдрома на самозванеца, който я връхлита, след като книгите й покоряват класациите. Като автор с азиатски корени тя също изпитва на свой гръб предубежденията спрямо романите й и става жертва на обвинения, че успехите й се дължат не на талант, а на стремежа на бранша да се диверсифицира. Тези наблюдения са многократко отразени в образа на Атина и в озлоблението на Джун.
Наградите в този бранш са много глупави и произволни, не са толкова показател за престиж или литературни качества, колкото знак, че си спечелил конкурс за популярност сред една много малка и изкривена група хора. Наградите нямат значение – поне така ми повтарят постоянно тези, които редовно ги печелят.”
Много неща харесах в книгата – като започнем от черния хумор и оригиналния подход към популярния за трилърите мотив (престъпление от завист), до системното разкостване на Джун, индиректното осъждане на действията й чрез собственото й съмнение и призрачните сенки на погребаната й съвест, погледа върху влиянието на социалните мрежи и силата на онлайн обществото да диктува и да се разпорежда със съдбата на нъпълно непозната личност.
“Йелоуфейс” от Р.Ф.Куанг е роман за прослойките в писателските среди, за лицемерието на книгоиздателския бизнес, за разклатените морални ценности, които поддават под силното желание за слава и за успех, за тънката граница между вдъхновението и плагиатството. Книга, която индиректно задава въпроса, кое е по-страшно – да си един от многото и никога да не заблестиш, както мечтаеш, или да се отличиш, но да размениш нравствеността и почтеността за няколко минути слава?
