Скоро не съм се включвала с книжни предложения за събота и неделя, затова реших да поправя тази грешка. А и вероятно много от вас ще се възползват от последните официално летни уикенди. Ето 5 книги, които може да пъхнете в багажа за морето, или в раницата за планината.
“Преди кафето да изстине” – Тошиказу Кавагучи
В малко кафене в Токио човек може да влезе, да изпие чаша кафе необезпокоявано и дори да се върне за кратко в миналото. Разбира се, това е възможно, ако спазва няколко конкретни правила, едно от които гласи, че трябва да се върне в настоящето, преди кафето да изстине. Преживяването не е за всеки, но за някои посетители то е спасителен сал в момент на буря в открито море. Една жена се изправя с човека, който безмълвно е пуснала да си отиде. Един мъж се обяснява в любов на своята съпруга, която умът му не познава, но сърцето никога не забравя. Две сестри се срещат отново преди съдбата да ги раздели завинаги. А една майка намира начин да закриля рожбата си още преди тя да се е родила.
Четири истории, които са увлекателни, засягат общочовешки теми и в същото време са поднесени по-оригинален начин с типичния за азиатските автори обран стил – така най-общо мога да опиша “Преди кафето да изстине” от Тошиказу Кавагучи. Книгата не е обемна и може да я прочетете за един ден. По много деликатен начин авторът влияе и променя мисленето на читателя, като насочва вниманието му към един съществен извод – единствено промените във вътрешния ни свят и в мирогледа ни могат да променят хода на съдбата. Въпреки че в книгата героите пътуват назад във времето, погледът им винаги е вперен напред – в търсене на отговори какво да очакват от живота. Тук миналото се възприема като коректив, който дава възможност на всеки да се изправи лице в лице с грешките си, да ги анализира и осмисли в настоящето и да се постарае да не ги допуска в бъдещето.
“Цветовете на живота” – Кристин Хана
Сестрите Грей винаги са били близки. След смъртта на майка им те се сплотяват още повече и се превръщат в най-добри приятелки. Техният строг баща обаче се интересува не толкова от децата си, колкото от репутацията си. За Хенри Грей доброто име е всичко и години по-късно той все още изисква от дъщерите си да отразяват позицията му в обществото. Уинона, най-голямата сестра, жадува за бащиното одобрение. Но тя никога не се е чувствала у дома в ранчото, собственост на семейството ѝ от три поколения. Уин знае, че не притежава качествата, които баща ѝ цени. Но тя е решена един ден да му докаже, че заслужава похвалата му като най-добрия адвокат в града. Аурора, средната сестра, е миротворецът в семейството. Тя потушава всеки спор и се опитва да направи всички щастливи, но в същото време крие своята собствена болка. Виви Ан е безспорната звезда в семейството. Зашеметяващо красива, със сърце от злато, тя е обожавана от всички. Един ден в града се появява непознат и само за миг всичко се променя. Сестрите Грей се изправят една срещу друга по начин, който нито една от тях не си е представяла. Лоялността им е подложена на изпитание, разкриват се стари тайни, а шокиращо убийство разтърсва семейството им и обичния им град.
Роман на Кристин Хана винаги е добра идея. Особено пък ако сте в настроение за семейни история, в която героите се разкъсват между лоялността към фамилията и стремежа към лично щастие. Книгата е силно емоционална и по-драматична, но пък разглежда доста любопитен морален казус, а интригата около завръзката определено внася динамика и разнообразие в иначе прочувствения сюжет. Авторката фокусира вниманието както върху отношенията между три сестри, така и върху темата за любовта, за родителството и най-вече за ролята на бащата в живота на едно дете. Историята се разгръща на фона на типична за малък град атмосфера, където всеки те познава и се чувства длъжен да коментира и оценява решенията ти – нещо, което в някои случаи може да нанесе сериозни щети. В общи линии “Цветовете на живота” е книга, която може да се чете както от по-романтичните читатели, които искат сърцераздирателна и трогателна история за любовта, която устоява на всички изпитания, така и за тези, които не харесват твърде сладникавите сюжети.
“Първият случай на Мейзи Добс” – Джаклин Уинспиър
Когато Мейзи Добс започва работа като прислужница в аристократично лондонско домакинство на тринайсетгодишна възраст, тя няма представа, че работодателката ѝ, суфражетката лейди Роуън Комптън, ще стане нейна покровителка, взимайки я под крилото си. Приятелят на лейди Роуън, Морис Бланш, често наеман да разследва разнообразни случаи от европейския елит, разпознава интуитивните дарби на Мейзи и ѝ помага да кандидатства в престижен колеж в Кеймбридж, където тя планира да завърши образованието си. Избухването на Първата световна война обаче променя всичко. Мейзи се обучава за медицинска сестра, след което заминава за Франция, за да служи на фронта, където намира – и губи – важна част от себе си. Десет години след примирието, през пролетта на 1929 г., Мейзи започва практиката си на частен детектив, научила колко значими могат да бъдат съвпаденията и колко неуловима – истината. Първият ѝ случай е привидно банален – подозрение в изневяра. Но всъщност точно той поставя началото на много по-задълбочено разследване, което принуждава Мейзи да се изправи срещу призрака, преследвал я повече от десетилетие.
Тъй като само преди няколко дни завърших втората книга от тази поредица с уютни мистерии – “Случаят с белите пера”, нямаше как да пропусна да включа дебютното разследване на Мейзи Добс като част от уикенд предложенията. Бих препоръчала “Първият случай на Мейзи Добс” както на всеки “прохождащ” в криминалния жанр, така и на онези, които вече имат опит с разплитането на мистерии. Причината е, че романът на Джаклин Уинспиър е идеално балансиран – чудесна комбинация от загадъчност, история и чисто човешка драма, която вълнува и увлича. Разказ за скритите белези, които остават невидими за окото, за силата и амбицията да се изправиш, след като животът те е съборил с един удар, за непреодолимите загуби, но и за новите приятелства и възможността да отгърнеш страницата и да започнеш следващата глава. Едно от многото предимства на романа е колко добре пресъздава атмосферата на историческото време и така научава как е изглеждал Лондон през 20-те години и какви са били обществените нагласи на хората тогава. И тъй като Мейзи Добс е изключително сърцата героиня, много интелигентна, аналитична и премерена в действията си, тя внася едно характерно чувство на спокойствие и увереност, че колкото и зле да изглежда положението, накрая животът ще влезе обратно в ритъм.
“Благодаря ви, че слушахте” – Джулия Уелан
След като обещаващата ѝ филмова кариера е прекъсната от нелеп инцидент, Суони Честър открива новото си призвание в четенето и се превръща в една от най-успешните и обичани разказвачки на аудиокниги. Необикновената професия ѝ носи удовлетворение, престижни награди и възможност да се грижи за баба си – някога шармантна холивудска старлетка, която започва да губи паметта си. Суони пристига в Лас Вегас за БиблиоКон – най-голямото събитие за почитатели на книгите в САЩ, за да води панел „Романтична литература“, която всъщност ненавижда. Никой обаче не знае, че кариерата на Суони започва със записи на страстни любовни романи под псевдоним. И макар че днес тя записва само най-доброто от световната литература, почитателите на романтиката все още копнеят за нейния глас. Разбира се, Вегас си е Вегас и Суони неочаквано среща красив и мистериозен Чаровен Непознат, с когото прекарват една вихрена нощ, преди пътищата им да се разделят… завинаги? Когато се завръща у дома, Суони получава предложение, на което не може да откаже. Култовата авторка, с чиито романи всъщност започва разказваческата кариера на Суони, е завещала един последен сценарий за страстен аудиороманс, който може да бъде разказан само от нея и Брок Макнайт – най-желаният, но и обвит в мистерия глас в бранша. Притисната от трупащите се сметки, Суони възкресява пенсионирания си псевдоним и започва работа. Неочаквано за самата нея, Брок Макнайт се оказва страхотен партньор и скрити зад комфорта на анонимността, между двамата припламват крайно неочаквани искри. Дали обаче тези искри могат да доведат до нещо истинско, или мечтите им отново ще се разбият на парченца? За да разберат, и двамата ще трябва да свалят преградите и да разкрият нещо повече от истинските си имена – да разкрият и разкажат сърцата си.
Нещо разтоварващо, романтично и любопитно – “Благодаря ви, че слушахте” от Джулия Уелън е за онези от вас, които са почитатели на аудиокнигите и добрите истории. “Благодаря ви, че слушахте” комбинира най-добрите черти на романтичната литература и тези на дамската проза. Както самата авторка изтъква в книгата си, разликата между двете се крие в щастливия финал. Но това, което тя прави, е да намери пресечните точки в двата жанра, за да изгради един интригуващ и оригинален сюжет, в който авторката не се страхува да се гмурне надълбоко, но и не крие, че се стреми към заветния хепиенд. Романът е посветен толкова на търсенето на любовта, колкото и на идеята да приемеш себе си с всичките ти недостатъци и да играеш с картите, които животът ти е раздал. История, която напомня, че човек се учи от миналото, но не бива да живее в него, а да търси своето място в настоящето. Книга, която разказва за взаимоотношенията между хората, за силата на приятелството и обичта на най-близките ти, докато проследява връзката между двама души, предопределени един за друг.
“Пасажер 23” – Себастиан Фитцек
Мартин Шварц е полицай под прикритие, който все още не може да се съвземе след мистериозното изчезване на съпругата му и сина му от круизния кораб „Султанът на моретата“. Той се е превърнал в отчаян мъж, готов да поема безразсъдни рискове и да се захваща с найопасните полицейски случаи, които никой друг не иска. Мартин не си е и помислял, че кракът му отново ще стъпи на круизен кораб, докато един ден не получава обаждане от възрастна дама, която се представя за писателка на трилъри. Тя твърди, че разполага с информация, която може да доведе до разплитането на загадката какво се е случило с неговото семейство. Въпреки че е скептичен, Мартин решава да се качи на борда, където разбира, че изчезнало преди седмици момиче се е появило отново, носейки мечето на сина му в ръце…
Силно се надявам да не сте предвидили скоро круиз, защото мога с тази книга или да ви откажа, или да ви направя изключително мнителни пасажери. “Пасажер 23” е от онези трилъри, които четете на един дъх – потъваш в мрачната атмосфера, в лутането измежду въпросите, в надпреварата за оцеляване. Преплитането на личните истории на героите в книгата дава възможност на автора да покрие и множество теми – от психология на насилник и жертва, до изкривявания на психичното здраве и техните проявления, рисковете, които интернет пространството крие за децата, корупционните схеми, които струват повече от човешкия живот и, разбира се, статистическите данни, свързани с изчезването на хора по време на круиз. Себастиан Фитцек залага на класически Агата Кристи подход – събира всички заподозрени на едно място, в границите на кораба, което допълнително покачва адреналина. Но това, което го отличава, от други писатели, заложили на тази изпитана сюжетна конструкция, е стилът му – доста натуралистичен и описателен при някои сцени, с множество детайли, при изграждането на персонажите, свързани пряко с действието в книгата. И така създава книга, която определено се помни.
