Когато с един автор вече си осъществил някаква връзка, е много по-лесно да му се довериш и просто да го оставиш да те води през историята. С Кристин Хана сме на този етап в нашите читателско-писателски отношения, затова не съм се колебала дали да посегна към “Цветовете на живота”. Тъй като това е един от по-ранните й романи, неминуемо правя паралел с някои от последните й книги и макар да виждам колко много е израснала авторката, също така си давам сметка, че талантът да разказва завладяващи и ангажиращи истории винаги го е носила в себе си.
“Цветовете на живота”:
- Автор: Кристин Хана
- Жанр: Художествена литература, дамска проза
- Страници: 416
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 3
- Главни герои: Уинона, Аурора, Виви Ан, Далас, Люк, Ноа
- Преводач: Вихра Манова
- Издателство: Ибис
Сестрите Грей винаги са били близки. След смъртта на майка им те се сплотяват още повече и се превръщат в най-добри приятелки. Техният строг баща обаче се интересува не толкова от децата си, колкото от репутацията си. За Хенри Грей доброто име е всичко и години по-късно той все още изисква от дъщерите си да отразяват позицията му в обществото. Уинона, най-голямата сестра, жадува за бащиното одобрение. Но тя никога не се е чувствала у дома в ранчото, собственост на семейството ѝ от три поколения. Уин знае, че не притежава качествата, които баща ѝ цени. Но тя е решена един ден да му докаже, че заслужава похвалата му като най-добрия адвокат в града. Аурора, средната сестра, е миротворецът в семейството. Тя потушава всеки спор и се опитва да направи всички щастливи, но в същото време крие своята собствена болка. Виви Ан е безспорната звезда в семейството. Зашеметяващо красива, със сърце от злато, тя е обожавана от всички. Един ден в града се появява непознат и само за миг всичко се променя. Сестрите Грей се изправят една срещу друга по начин, който нито една от тях не си е представяла. Лоялността им е подложена на изпитание, разкриват се стари тайни, а шокиращо убийство разтърсва семейството им и обичния им град.
“Цветовете на живота” от Кристин Хана е трогателен, емоционален и прочувствен роман, който коментира сложни фамилни връзки, деликатни отношения и разгръща темата за истината и справедливостта, които се издигат над междуличностните конфликти и човешките слабости, за да въдворят мир и да сложат всичко в ред. По своему книгата представлява семейна драма, която от един момент придобива и леки нюанси на съдебен трилър – загадката балансира иначе по-сантименталния и свръхчувствителен наратив, интригува читателя и го изправя пред сложен морален казус. Именно талантът на Кристин Хана да пише истории, които ангажират читателя и го правят съпричастен към болката и тревогите на героите, е причината романът да се чете толкова леко и да носи такова удоволствие.
В “Цветовете на живота” се говори за лоялността към семейството, която понякога се изправя срещу тази към личните принципи и убеждения. Коментират се пукнатините в междусестрински взаимоотношения, породени не толкова от завист или ревност, а по-скоро от допуснати родителски грешки и зададени от ранна възраст модели. Донякъде идиличен е подходът на Кристин Хана в посланието си, че кръвната връзка винаги успява да надделее и да намери силата да прости и да продължи напред. Всъщност въпросът за прошката и изкуплението е основополагащ за сюжета тук и е свързан толкова с хармонизирането на отношенията между двама души, колкото и със склонността на човек да се самобичува и да носи вината в себе си като товар – неговото лично наказание за допусната грешка. Единственият начин да се освободиш от тази тежест, която те дърпа надолу, е да преглътнеш егото си и да признаеш, че си сбъркал.
Подобно на останалите книги на Кристин Хана тук любовта също е движеща сила, която умело направява сюжета. В “Цветовете на живота” става дума както за сродните души, така и за любовните разочарования, несподелените чувства и брака като компромис. В романтичен план сюжетът носи много нежност, разглежда влюбването като неизбежен и неподлежащ на контрол момент, който предопределя останалата част от живота ти. Но много повече се обръща внимание на сестринската обич. Включени са гледните точки на две от трите сестри Грей и трябва да призная, че ми липсваше историята на третата – като буфер между импулсивния и емоционален характер на Виви Ан и трезвомислието и принципността на Уинона, сякаш Аурора беше изцяло заглушена от техните спорове, а мисля, че имаше какво да сподели.
Разбира се, като всяка книга на Кристин Хана, тук атмосферата също има влияние. Историята се разгръща на фона на живота в малкия град, където всеки си вре носа в чуждите работи и смята, че има правото да съди и да раздава правосъдие. Любопитна беше и частта с работата в ранчото – връзката с конете, състезанията, трудът, отдадеността и усилията, които “Край реката” изискваше, за да продължи да съществува.
“Цветовете на живота” от Кристин Хана е приятен, интригуващ, силно драматичен роман, който носи характерния почерк на авторката и разказва история за неизмерната сестринска обич, за подкрепата на семейството и за силата на любовта.
