С Мейзи Добс никога не е скучно. Още с “Първият случай на Мейзи Добс” Джаклин Уинспиър даде заявка, ще нейната героиня не се плаши от предизвикателства и с втората си книга – “Случаят с белите пера”, абсолютно го доказва.
“Случаят с белите пера”:
- Автор: Джаклин Уинспиър
- Жанр: Криминален, исторически
- Страници: 368 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Мейзи, Били, Джоузеф и Шарлът Уейд
- Преводач: Надя Златкова
- Издателство: Бениториъл
Лондон, 1930 г. Изминалата година е била ползотворна за Мейзи: детективската ѝ агенция се утвърждава, двамата с верния ѝ асистент Били се местят в по-голяма кантора на Фицрой Скуеър, а малката ѝ червена спортна кола вече е изплатена. Време е за нов случай. На Джоузеф Уейт, основател на търговска империя, му се налага да потърси услугите на Мейзи въпреки предразсъдъците си – дъщеря му, меланхоличната и разглезена Шарлът, отново е избягала. Този път обаче младата жена е напуснала дома си разстроена веднага след като е прелистила сутрешния вестник. Инструкциите на Уейт гласят тя да бъде намерена и върната у дома по възможно най-бързия и дискретен начин. Само че Мейзи много скоро осъзнава, че Шарлът е замесена в нещо много по-сериозно от обтегнатите от години отношения между баща и дъщеря. Както и че между изчезването ѝ и разследваното от инспектор Стратън убийство има ужасяваща връзка… която отново връща детективката към зловещите последици от войната. Ще бъдат ли свидетелствата на един опечален съпруг, няколко чайника с изстинал чай и прилежно скритите бели пера достатъчни, за да се разреши случаят?
Срещите с герой, който ти е допаднал, винаги носят хубави емоции. Затова с такава радост приветствах новината за втората книга на Джаклин Уинспиър – с нейната Мейзи Добс се харесахме от пръв прочит и знаех, че “Първият случай на Мейзи Добс” бе началото на едно чудесно (книжно) приятелство. Като втора книга от поредицата с разследвания на находчивата и наблюдателна Мейзи, която работи като частен детектив, “Случаят с белите пера” определено надгражда постигнатото с първата история и хем ни подарява удоволствието от разплитането на една мистерия, хем ни помага да скъсим още дистанцията с главната героиня, да я опознаем по-добре и да се вълнуваме искрено от преживяванията ѝ в личен план.
Обикновено в романите или сюжетът движи цялата книга и повлича със себе си водещите персонажи, принуждавайки ги да преминат през различни метаморфози, или е обратното – характерът на главният герой е толкова силен, че той предизвиква поредица от събития, които проследяваме в хода на повествованието. Не знам как Джаклин Уинспиър успява обаче да балансира между двете направления. Защото колкото заплетените загадки, толкова и амбицията и решителността на Мейзи да реши случая задвижват механизмите в книгата и провокират любопитството на читателя.
“Случаят с белите пера” е криминален роман, който разследва изчезването на една жена – на пръв поглед обичайна проявява на бунт спрямо богатия й баща, с когото не са в особено близки отношения. Но Мейзи Добс бързо разбира, че случаят е по-сериозен и има връзка със смъртта на други три жени. Джаклин Уинспиър и нейната героиня ни правят съпричастни с целия процес на събиране на доказателства – от оглеждането на местопрестъплението до разпита на потенциални заподозрени. Хареса ми, че Мейзи непрекъснато си задава въпроси, сякаш от наше име, и така ни насърчава да сглобим парченцата от пъзела, позовавайки се на логика и дедукция. Необичайната й тактика за анализ на мястото, където е извършено престъплението, и свързването й с жертвата ни помага да уловим една много фина емоционална нишка, в която са се заплели страховете, разкаянията и най-дълбоките признания на човек при срещата му със смъртта. И всеки добър детектив като Мейзи, след като улови единия край на този конец, ще намери и другия, който държи убиецът.
“Случаят с белите пера” е роман, в който се говори за доблест, чест и достойнство. За погрешните и наивни преценки от младостта, за грешките, които не остават ненаказани, за войната, която сее разруха дори след като е приключила. Подобно на предишната книга за младата детективка и тук мистерията е положена в контекста на историческото време – научаваме много за Лондон през 30-те, за възстановяването на хората след ПСВ, за нововъведенията и модернизацията, които касаят както индустрията и икономиката, така и обществените порядки. Лично на мен ми беше много любопитно да разбера повече за употребата на обезболяващи в онези години, ефекта, който са предизвиквали, и съответно как хората са се справяли с емоционалните дупки, в които са изпадали. Съжалявам, че не мога да разкрия най-любопитният елемент в книгата, който е свързан с исторически факт, но ще оставя на вас да разберете.
Много увлекателна, порядъчно загадъчна и по британски симпатична и очарователна, “Случаят с белите пера” от Джаклин Уинспиър е чудесна компания за всеки сезон. Заради сърцатата си героиня от книгата струи една топлина, която е невъзможно да не пожелаеш и да не потъриш – също като меко одеяло в първите по-хладни дни.
