Когато започваш книгата, която ще се превърне в най-любимата ти за годината, не го знаеш. Нямаш представа, че ще заобичаш героите, ще заживееш с техните драми и проблеми, ще водиш мислено дискусии с тях, ще си мислиш за историята дори след като вече си прочел няколко други след нея. Евентуално по първите няколко изречения може да предположиш, че романът е добър и си заслужава да инвестираш времето и вниманието си в него. Известно ми е, че още е едва средата на август, но просто съм убедена, че “Здравей, красавице” ще е моята книга на 2024 г.
“Здравей, красавице”:
- Автор: Ан Наполитано
- Жанр: Художествена литература
- Страници: 408 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 4
- Главни герои: Уилям, Силви, Джулия, Сесилия, Емелин, Алис
- Преводач: Красимира Арабаджиева
- Издателство: Хермес
Уилям Уейтърс израства лишен от обич и грижа, тъй като родителите му все още не могат да преодолеят загубата на тригодишната му сестра. Уменията на баскетболното игрище обаче му спечелват стипендия за колеж и живот далеч от дома. Не след дълго интровертният младеж се влюбва в амбициозната и целеустремена Джулия Падавано. Тя е изключително близка с трите си по-малки сестри: мечтателката Силви, която обожава книгите и копнее да прекара живота си сред тях, свободомислещата художничка Сесилия и любящата й близначка Емелин, която търпеливо се грижи за всички, пренебрегвайки собственото си щастие. Сестрите Падавано приветстват новия приятел на Джулия с отворени обятия в своя хаотичен, но уютен свят и той става част от голямото им семейство. Тъмнината от миналото на Уилям обаче изплува на повърхността, застрашавайки не само педантичните планове на Джулия за бъдещето, но и лоялността на сестрите една към друга. Резултатът е крайно разединение в семейството, което променя живота на няколко поколения. Ще намерят ли сестрите Падавано път една към друга въпреки непростимото предателство в името на любовта?
“Здравей, красавице” от Ан Наполитано е всичко, което мога да искам от една книга! Тя е болка и любов, отчаяние и вяра, доверие и предателство, край и начало! Тя е изящество на стила, ефирност на изказа, думи, които могат да те смажат под тежестта си, но също така имат способността да те освобождават. Роман с впечатляващо силни и запомнящи се персонажи – независимо колко често се изявяват в историята, те оставят своя отпечатък, като разгръщат един многопластов и проницателен сюжет. “Здравей, красавице” представлява семейна драма, която в продължение на 30 години проследява динамиката във взаимоотношенията между един объркан, доста самотен и затворен мъж, неговата съпруга, благодарение на която той става част от семейство Падавано. И както в една картина всеки цвят допринася за изграждането на цялостното изображение, то и тук под общата фамилна рамка откриваме каква следа оставят личните проблеми и преживявания на всеки от персонажите. Фокусът е върху Уилям, Джулия и Силви – четем гледните им точки, но през техните очи виждаме и опознаваме другите две сестри – Сесилия и Емелин, родителите им, както и следващото поколение жени Падавано.
Когато обичта ти към някого е толкова голяма, че е част от теб, тогава липсата му се превръща в част от твоето ДНК, от костите и от кожата ти.”
Ан Наполитано дълбае с чаена лъжичка в сърцето на читателя – бавно, методично, краде парче по парче. Разпределя улова на равни части за всеки член от едно сплотено семейство, в което се оглежда животът без филтър и редакция – с всички красиви, тъжни, предизвикателни, понякога невъзможни ситуации. В романа си говори за значението на стабилната семейна среда и за липсата на обич като предпостава за депресия на по-късен етап, коментира преодоляването на тежки психологически травми, провокирани от скръб, ниска самооценка, чувство за застой и отсъствие на професионално развитие, отдава се значимото на вътрешните битки, които човек води със себе си и мрачните мисли.
Авторката прави дисекция на основни понятия, които определят смисъла на нашето съществуване – дом, морал, семейство, и чрез съдбата на героите си търси отговори на въпроси, които определят личните ни избори. Разрезите на места са твърде дълбоки, скалпелът влиза остро, оголва рани така както се оголва душата на човек и ставаш свръхчувствителен, до известна степен уязвим, долавяш всяка прашинка радост, тъга, надежда. И със същата прецизност Ан Наполитано намира начин не просто да затвори тези рани, а да ги излекува – с обич, солидарност, емпатия. Лекува ги с прошка. Един от въпросите, които създаваха предпоставки за дискусия, беше свързан с желанието на родителите Падавано децата им да имат съдържателен, смислен живот. Но за всяка от сестрите тази дефиниция беше различна – едната беше амбициозна и гонеше кариера, другата оставяше изкуството да говори вместо нея, третата не гонеше върхове, а търсеше спокойствието на подножието, а четвъртата искаше голяма любов и да не се срамува от изборите, които е направила.
Като споменах любов, тя е една от основните движещи сили в романа. Оглежда се навсякъде – в примера, който един баща дава на своите дъщери, във връзката между майка и дете, в грижовността, разбирането и подкрепата между сестрите, в приемането на Уилям като част от семейството. А в романтичен аспект ставаше дума за голямата любов – онази, която не пита, не иска нищо в замяна и вижда отвъд видимото. Можем ли да избираме в кого да се влюбим? Можем ли да контролираме толкова силно чувство, каквото е любовта? Тези два въпроса разделяха дълго време героите на два лагера.
Не мога да не спомена паралела, който книгата прави с “Малки жени”. До известна степен работата на Ан Наполитано е модерна версия на тази на Луиза Мей Олкът – доста по-комплексна, не толкова идилична и опростена по отношение на връзките в романа, насочена към вътрешните борби, които водим, а не толкова към външните обстоятелства, които предопределят пътя ни.
Уилям, Джулия, Силви, Сесилия, Емелин, Алис ме придърпаха в тяхната орбита, направиха ме част от тяхната история, свидетел на най-важните моменти от техния житейски път, които зададоха и посоката, затова накрая раздялата с тях беше трудна. Но пък какво съвместно пътуване имахме само!
Някъде четох, че със “Здравей, красавице” Ан Наполитано успява да постигне почти невъзможното – да обедини два типа читатели. Дава на емоционалния възможност да изпита някои от най-силните и дълбоки чувства, които преобръщат света ни, а на аналитичния – сложни казуси, които нямат еднозначни отговори. Резултатът е отлична хармония между чувствителност и проницателност, между приемственост и изявена творческа индентичност. Книга, която трябва да се прочете!
