“Лебедова песен” е последната книга на Елин Хилдебранд, която разказва за живота на остров Нантъкет. Авторката споделя, че след нея планира да се отдаде на заслужена почивка и да се оттегли от писането, или поне от летните романи. За наше щастие има още доста заглавия, които предстоят да излязат на български, но отвъд тях Елин Хилдебранд поема по нов път и се нуждае от една финална “Лебедова песен”, която да събере всичко любимо от книгите на авторката между две корици.
“Лебедова песен”:
- Автор: Елин Хилдебранд
- Жанр: Дамска проза, художествена литература
- Страници: 448 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Коко, Ед, семейство Ричардсън
- Преводач: Надя Баева
- Издателство: Сиела
Семейство Ричардсън прави драматична поява на острова на щастието, като купува за 22 милиона долара легендарната къща на „Покомо Роуд“ №888, символ на богатство, лукс и… присъда, защото това архитектурно бижу е обречено да бъде погълнато от вълните в идните десетилетия. Но тъжната участ му е спестена – романът започва със смайващата новина, че след драматичното лято, в което семейство Ричардсън се превръщат от най-обичаните в най-мразените хора на острова, къщата им е погълната от огромен пожар. По времето, когато пламъците се развихрят, те са на своята луксозна яхта в разгара на поредното си екстравагантно парти. Но лошото никога не идва само – тяхната вярна асистентка, която им е помогнала да покорят сърцата на жителите на острова, е изчезнала от яхтата. Имат ли връзка двете нещастия? И защо подозренията за палеж падат точно върху младото момиче, което има всички причини да бъде щастливо, че е получило шанс да живее в Трите осмици? A дали пък зад разточителния и показен разкош и неспирната поредица от декадентски партита на некоронованата кралска двойка не се крият тайни?
Както самата Елин Хилдебранд казва, не е лесно да напишеш добър летен роман. За да се хареса на по-широка аудитория, той трябва да включва динамичен сюжет, разнообразни теми и интересни герои. В него трябва да има от всичко по малко – любов за романтичните души, загадка – за будните и любопитни умове, психологизъм и анализ на типове взаимоотношения – за читателите, които обичат да дълбаят в човешката природа. И това всичкото трябва да е гарнирано с увлекателен стил на писане и майсторска композиция, които да направят историята достатъчно четивна и лека, но да не изглежда твърде семпла, и да й предадат плътност, без да я правят прекалено тежка, че да завлече отпускарското настроение на дъното. След години практика Елин Хилдебран е си е спечелила титлата за “кралица на плажните романи” и финалната й книга “Лебедова песен” разгръща нейния талант и подчертава усета й към такъв тип сюжети.
“Лебедова песен” стъпва на познат мотив – нови хора пристигат в малък град и разнообразяват иначе спокойното ежедневие на местните. Правят го с авангардни партита, ексклузивни вечери, бляскави коктейли, за които не всеки получава покана и така се стига до завист и интриги. А те са отличен мотив за извършване на престъпление. Имиджът, егото, желанието на хората да се чувстват специални, стремежът им да бъдат сред близкия кръг на популярните, изкушението на славата и парите са нещо, което Елин Хилдебранд слага от едната страна на везната. От другата притегля морал, ценности, убеждения, стари приятелства, мечти и амбиции. Балансът е почти невъзможен за постигане – изисква осъзнатост, прецизност, добронамереност и щипка хитрост. Затова в повечето случаи везната се накланя рязко на едната страна и изхвърля човека от един социален кръг и го тласка към друг. Виждаме този процес от различни ъгли в “Лебедова песен” чрез съдбата на някои от второстепенните персонажи.
Сюжетът се заплита с изчезването на млада жена, която работи за новонастанилото се семейство Ричардсън, и с пламването на пожар, който изгаря луксозното им имение. Твърде много въпроси има и около тях, и около миналото на липсващата им асистентка, които постепенно се разнищват в книгата. Дадени са различни гледни точки на замесените в цялата драма и така успяваме да задълбаем и в личните проблеми на останалите герои. Обикновено те се завъртат или около стремежа им към по-добър социален статус, или около любовни драми. Елин Хилдебранд не пише романтични истории, но любовта винаги присъства в книгите й – тук имаме едно любовно разочарование, една забранена връзка, един нестабилен брак, но и друг, който оцелява с години, имаме и нова тръпка като част от промените в живота на разведена жена.
Харесва ми, че в романа има и елемент на автофикция – в образа на началника на нантъкетската полиция Ед Кейпнаш разпознаваме вълненията на самата Елин около предстоящата й творческа почивка. Писател и герой имат още общи черти – натрупан опит, склонност да наблюдават и да събират впечатления, не са изкушени от блясъка и лукса, но обичат да анализират онези, които са привлечени от него, и на този етап от професионалния си път вече носят онова чувство на удовлетворение от добре свършена работа.
Отбелязвам, че в книгата се срещат герои, които и преди са имали някаква роля в другите истории на авторката, но не пречи да четете “Лебедова песен”, без да сте запознати с предишните книги от тази поредица. А за тези от вас, които ги разпознаят, това ще е топла среща, която носи усмивки и може би лека носталгия, породена от чувството за раздяла.
“Лебедова песен” е наистина чудесен летен роман, който ангажира вниманието и държи читателя нащрек за улики и още тайни. И докато се излежава на плажа, чете за слухове, клюки и новини, които движат живота на един малък остров и със същия успех задвижват въображението и глада за добри истории.
