“Последният дявол” – Ричард Озмън

by Хриси

Ако има едно нещо, което съм научила от поредицата за криминален клуб “Четвъртък” от Ричард Озмън, то е, че човек не трябва да приема живота твърде насериозно. След три книги в компанията на Ибрахим, Рон, Елизабет и Джойс вече знам, че с тях е невъзможно да ми е скучно. В “Последният дявол” емоциите се люшкат от дълбока сантименталност до бълбукащо напрежение и дори в моментите на смъртоносни заплахи, на трудни раздели, на признания на обич, авторът успява да си открадне читателска усмивка. Досущ както героите откраднаха моето сърце.

“Последният дявол”:

  • Автор: Ричард Озмън
  • Жанр: Крими
  • Страници: 368 стр.
  • Година на издаване: 2024 г.
  • Гледни точки: множество
  • Главни герои: Елизабет, Джойс, Рон и Ибрахим
  • Преводач: Богдан Русев
  • Издателство: Софтпрес

Шокираща новина застига криминален клуб „Четвъртък“. Стар приятел от антикварния бизнес е убит и заедно с живота му е отнет опасен пакет. Елизабет, Джойс, Рон и Ибрахим са готови за действие и започват ново разследване, което ги сблъсква с фалшификатори на произведения на изкуството, търговци на наркотици и интернет измамници. Броят на труповете расте, пакетът все още е в неизвестност, а неприятностите ги следват плътно по петите. Възможно ли е късметът им да се е изчерпал точно сега? И кой е последният дявол, който трябва да умре?

“Последният дявол” от Ричард Озмън е четвъртата и на този етап последна книга от поредицата за криминален клуб “Четвъртък”, макар авторът да обещава, че в даден момент отново ще се срещнем с изумителната четворка, която спечели симпатиите на милиони читатели по света. Бях се подготвила за драматична и тежка раздяла – както когато прегръщаш човек на сбогуване и не искаш той да си тръгва. В каква заблуда съм била само! Противно на очакванията ми “Последният дявол” се оказа романът на Озмън, на който съм се смяла най-много. Дали защото героите изцяло са прегърнали нас, читателите, в приятелския си кръг, или защото талантливото перо на автора нарежда със завидно остроумие – не мога да посоча конкретната причина вероятно защото е повлияна от различни фактори.

На първо място тази връзка, която се изгради между Ибрахим, Джойс, Елизабет и Рон, е по-силна отвсякога – на мястото на студената самотата, която хвърля своята сянка върху ежедневието на по-възрастните, застава приятелската обич, която подобно на меко одеяло внася комфорт, спокойствие и сила дори в моментите на уязвимост. Именно дружбата между четиримата герои ги прави толкова безстрашни, толкова дръзки и подхранва техния младежки дух. Заедно споделят ентусиазма около поредния заплетен случай, абсурдността на ситуациите, в които съвсем съзнателно попадат и от които знаят, че ще се измъкнат, защото разчитат един на друг, и се надсмиват над снизхождението, с което повечето хора ги гледат. И ако в разследванията си не се притесняват да вдигнат шум, то когато става дума за личните им дела наблюдаваме едно тихо разбиране, една мълчалива подкрепа, изразена в наглед дребни, но съществени жестове – като това да погледнеш дали свети нечий прозорец в 12 през нощта или да вдигнеш телефона при среднощно обаждане с призив за помощ.

Второ, в “Последният дявол” умело се преплитат разнообразни общочовешки теми, които вълнуват всеки читател, независимо от възрастта му. Проследяваме отношенията между майка и дъщеря в лицето на Джойс и Джоана; вълнуваме се от темата за любовта, която ни спохожда, когато най-малко очакваме и ежедневно ни преподава важни уроци – както става при Рон, който се учи в движение да слуша друг освен собствения си глас; докато задълбаваме в миналото на Ибрахим, анализираме влиянието на страховете и предразсъдъците върху склонността да правим по-лесния и безопасен избор, за който по-късно съжаляваме; плачем от радост и от тъга, когато четем за простичките, но важни правила на Елизабет и Стивън за хармоничен брак – доверие, искреност, лоялност и уважение на личния избор.

И стигаме накрая до мистерията, която този път не е толкова заплетена, защото мотивите за извършеното убийство са ясни – алчност, отмъщение, борба за надмощие. Интересното по-скоро е, че този път Озмън ни вкарва зад кулисите на бизнеса с антики, който изненадващо се пресича с опасните сделки на дилъри и преразпределението на наркокартели. Не че това е способно да стресне нашите герои, които се впускат в разнищването на загадката, водени преди всичко от чувство за справедливост и лоялност към приятел. Има нещо особено успокояващо в непоклатимите морални устои на тази четворка, която е готова да се изложи на риск в името на правдата.

И за финал не мога да не отбележа хумора, който според мен прави книгите на Озмън толкова специални – именно той отразява оригиналността на сюжета, нюансите в характерите на отделните персонажи, преливането от типично ежедневни в тотално сюрреалистични ситуации, разминаванията между поколенията и очарованието на пенсионерския живот, какъвто Рон, Ибрахим, Елизабет и Джойс имат. Само в роман на Озмън по време на погребение група възрастни хора могат шепнешком да водят преговори с полицията за размяна на ключова информация, която да помогне за разследването на убийството на същия човек, който лежи в ковчега.

Ще ми липсват сбирките на криминалния клуб, в това няма съмнение. Но знам, че имат нужда от малко почивка след серията проведени разследвания. До следващата ни среща ще следя инстаграм профила на Джойс и ще си препрочитам любимите моменти от “Последният дявол” – а такива имам на почти всяка страница.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.