“Северният вятър” – Александрия Уоруик

by Хриси

Като малка обичах приказки. Като пораснал читател очевидно това не се е променило много, щом съм все така привлечена от вълшебни истории като “Северният вятър” от Александрия Уоруик – вълнуващ и магичен разказ за любовта, която озарява мрака, и за битките, които си струва да водим.

“Северният вятър”:

  • Автор: Александрия Уоруик
  • Жанр: Фентъзи, романтично фентъзи
  • Страници: 624 стр.
  • Година на издаване: 2024 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Рен, Борей
  • Преводач: Иван Иванов
  • Издателство: Сиела

Рен познава страданието. Животът в Сивите земи я е научил, че всеки ден е постоянна борба с вечната зима и ужасите, които нахлуват от Земите на мъртвите. Но дори сред леда човек може да намери мъничко топлина и Рен е готова да се вкопчи във всеки шанс да бъде щастлива. До деня, в който небето предсказва трагедия. Северният вятър, бог на мрака и смъртта, е дошъл да си избере нова съпруга… Някоя от жените на Сивите земи ще бъде отведена в мрачната му крепост, за да не види никога повече света на живите. Този път избраницата му е Елора – сестрата на Рен. Нежно създание, чиято красота бавно ще изтлее в замъка на Ледения крал. Освен ако някой не заеме мястото ѝ. Рен. За разлика от всички преди нея, тя няма да приеме съдбата си безропотно и няма да се пречупи. Ще се бори и ще покаже на всички, че не е играчка в ръцете на жесток бог. А в леденото сърце може да се крие мъничко топлина. Достатъчна, за да даде начало на пролетта.

“Северният вятър” от Александрия Уоруик е романтично фентъзи, модерен прочит на приказката за “Красавицата и звяра”, в която красотата прозира отвъд белезите и предразсъдъците. Мрачна история за самотата и съдбата на отхвърлените, вдъхновена от легендата за Хадес и Персефона, които превръщат земите на мъртвите в свой дом. Роман за сблъсъка между божественото величие и човешката болка, за саможертвите, които понякога остават неразбрани, за необходимостта да поставяш себе си на първо място, защото само така може да съхраниш целостта си. Разказ за любовта, която процъфтява дори в най-коравата и неблагоприятна почва, внася топлина и нежност и разтапя дори най-леденото сърце.

Със “Северният вятър” потъваме в свят, в който властва зимата, а оцеляването е единственото, за което мнозина се борят. Множество детайли опистват мразовитата атмосфера, но и грижливо рисуват заскрежена картина, която омагьосва и привлича с обещанието да разкрие тайните си. Главната героиня Рен е убедена, че знае истината за Ледения крал – чудовище в нейните очи, което я е ограбило от свободата ѝ и е лишено от всякакво чувство на емпатия. Той многократно затвърждава убежденията ѝ с арогантността си и чувството за превъзходство, което божественият статут му осигурява, затова Рен гледа на него като на враг и му отвръща по единствения начин, който познава – като се бори. Самата тя обаче също не е разтворена книга. Заровила надълбоко най-големите си страхове и болки, Рен привлича интереса на Северния вятър, защото в нейния поглед се оглежда нещо, което му е добре познато – самотата и страхът, че ще бъдеш наранен.

Като роментъзи “Северният вятър” балансира между приказния сюжет и любовната линия. Романсът между Рен и Борей (истинското име на Ледения крал, наричан още Северния вятър) се разгаря бавно, което е най-логичното решение – двамата наистина са натоварени с много предразсъдъци един към друг и трябва време, за да се убедят, че са били в грешка, а още по-трудното е да си признаят пред себе си, че са сбъркали в преценката. Авторката залага на утвърдени мотиви, които романтичните читатели харесват – брак по принуда, от врагове към двойка, ситуация “само едно легло”. Това, което разчупва клишето обаче са характерите на главните герои, които често водят до сблъсъци. Рен е опърничава, упорита, инатлива, устата, но и много сърцата, лоялна и борбена. Борей е затворен, мълчалив, изградил високи стени, които да го пазят от външния свят, горделив и самонадеян, но също така приема сериозно отговорностите, с които е наказан от останалите богове и справедливо отсъжда греховете на смъртните. Двамата неведнъж си мериха инатите, което водеше до забавни диалози. Но в спора се раждаше истината и дистанцията помежду им постепенно се скъсяваше – като огън, който се нуждае от време, за да се разпали, да загори и запука и да озари тъмнината.

По отношение на фентъзито има магична система, която поставя ясни граници между земите на смъртните и владенията на боговете. Епични битки срещу тъмнобродниците олицетворяваха непрекъснатата борба със злото, а опитите да се запази здравината на Здрачината с човешка кръв символизираше простата истина, че без хора няма богове.

Докато на бойното поле се води война, която цели да опази Земите на мъртвите, а в двореца Рен и Борей водят битки по-скоро със самите себе си, четем за проблеми, които не са чужди и в реалността – справяне със загуба на близък човек, борба със зависимости, сложни семейни връзки, преодоляване на поведенчески схеми и психологически травми, белези от предателства и създаване на нови приятелства и съюзи.

Увлекателна, романтична, омагьосваща – така бих описала книгата “Северният вятър” от Александрия Уоруик. Бих казала, че снежната обстановка ще ви дойде освежаващо в летните месеци, но не мога и да не отбележа, че историята ще разпали интереса ви, а високото напрежение между главните герои ще повиши градуса и на вашето читателско настроение.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.