След два успешни романа, обвързани с древногръцката митология, не съм имала притеснения дали ще харесам новата книга на Дженифър Сейнт. Срещата с “Аталанта” беше омагьосваща, вълнуваща и незабравима – досущ като самата героиня.
“Аталанта”:
- Автор: Дженифър Сейнт
- Жанр: Фентъзи, древногръцка митология
- Страници: 376 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Аталанта, Артемида, Язон, Медея
- Преводач: Надежда Розова
- Издателство: Orange Books
Когато се ражда принцеса Аталанта – дъщеря вместо очаквания и желан син – баща ѝ я изоставя в планината да умре. Ала тя оцелява. Отгледана от мечка и закриляна от Артемида, Аталанта расте на воля в дивата гора сред нимфите на богинята. Всички те обаче трябва да изпълняват единствената заръка на своята господарка: никога да не познаят любовта към мъжете, в противен случай с тях е свършено. Аталанта обича красивия си горски дом, ала сърцето ѝ копнее за приключения. И когато Артемида ѝ предлага шанса да се сражава в нейна прослава рамо до рамо с аргонавтите, най-страховитите воини на света, Аталанта веднага се съгласява. Походът на аргонавтите в търсене на златното руно е изпълнен с почти непреодолими премеждия, но изгубената принцеса доказва, че по нищо не отстъпва на мъжете, редом с които се сражава. А когато въпреки предупреждението на Артемида в сърцето ѝ пламва любов, Аталанта започва да се съмнява в добронамереността на богинята. Ще успее ли да се завърне в горския си дом, или ще бъде завинаги прокудена от Артемида? Ще успее ли да завоюва легендарно място в света на мъжете, без да изневери на сърцето си? Ще успее ли да съхрани духа си и да остане все толкова свободолюбива?
Признавам си, че ако за Електра и Ариадна имах някакви познания, то Аталанта беше напълно непознат за мен образ. С което пък Дженифър Сейнт провокира още повече любопитството ми – с какво тази героиня се е отличила толкова, че да заслужи отделна книга, при това преди Хера, която е следващата в авторовата колекция от силни женски персонажи от древногръцката митология. Оказа се, че “Аталанта” е посветена на единствената жена сред аргонавтите, които споделят с Язон епичното пътуване в търсене на златното руно. Омагьосваща приказка за нейния героизъм, за малодушието на някои от спътниците ѝ, за предразсъдъците, с които е посрещната, и завистта, с която е изпратена, за нейната истина относно подвига на Язон. Разказ за поредната надпревара между боговете, чието его се храни от славата, натрупана на чужд гръб.
Аталанта е необичаен за митологията персонаж – тя е открита, праволинейна и целеустремена. С нея няма маски и преструвки и винаги директно заявява намеренията си. Не се огъва под натиска на преценяващите мъжки погледи, които не вярват в нея, защото по-важното е, че тя вярва в себе си и знае отлично на какво е способна. Подобно на останалите книги на Дженифър Сейнт, през погледа на героинята виждаме образите на други жени, които са повлияли на хода на историята, но не са получили заслуженото признание. Научаваме за Медея, благодарение на която Язон оцелява при кражбата на златното руно, за Хипсипила – владетелка на остров Лемнос, която спасила баща си от сигурна смърт, за нимфата Калисто, която станала жертва на отмъстителната природа на Артемида. Богинята също присъства активно в разказа на Аталанта – аз лично я възприех като символ на крайностите. Макар книгите на Дженифър Сейнт винаги да са следвали една феминистка линия, тук целомъдрието на Артемида и строгите граници, които държаха мъжете далеч от нейния свят, като че ли я правеха още по-коравосърдечна и принципна, лишаваха я от обективност и милосърдие.
В романа се говори много за тайнството на женствеността, за силата на женската енергия, за несправедливото отношение, което много героини от митологията срещат и което кореспондира до известна степен с нашето съвремие. Засегната е темата за двойните стандарти, за снизхождението, с което аргонавтите са се отнесли към Аталаната (огледало на тогавашните нагласи и порядки), за собственическото чувство на мъжете спрямо женското тяло, за извършените посегателства и омаловажаването на болката на жертвата. Попаднала в един доминантно мъжки свят Аталанта е принудена да се доказва ежедневно и колкото повече го прави, толкова по-ясно вижда, че образа на древногръцкия герой, някой като Язон, е построен върху умело редактирана история, наложена във времето.
Не може да не ви направи впечатление, че за разлика от другите книги на Дженифър Сейнт, тук мита за аргонавтите е предаден само от една гледна точка – тази на Аталанта. Което пък отговаря напълно на нейния персонаж – тя не позволява друг да диктува съдбата ѝ, съответно не би разрешила някой да се намесва в историята, която разказва. Друга отличителна черта, която забелязах, беше свързана с темата за майчинството – ако в “Ариадна” и “Електра” въпросът беше дълбоко засегнат, то тук е коментиран съвсем бегло. И отново го отдавам на характера на Аталанта – отвъд отговорностите на майка, тя е опитен ловец, ненадминат воин, авантюрист по душа и не позволява нито любовта, нито ролята ѝ на родител да я заличат истинската ѝ природа.
Дива, свободолюбива, смела, необикновена – такава е Аталанта. Нейната книга е лишена от претенция, но е наситена с героични битки, обагрена с победата над статуквото, с триумф на женствеността. Това е “Аталанта”.
Книгата ще излезе на Пролетния панаир на книгата – може да я намерите на шатра 31 (Orange Books).
