5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

by Хриси

Втората половина на май винаги ми е много любимо време от годината именно заради въодушевеното броене на абитуриентите. Атмосферата се насища с плам, с еуфория, с усещането за безграничност, продиктувано от идеята, че всичко е възможно. Пътят пред един млад човек е широко отворен – най-после е събрал багажа от последните 12 години, минал е паспортен контрол с всевъзможни изпити (макар най-важните да предстоят) и е готов да полети. Преди обаче самолетът да кацне на първата спирка от житейското приключение, следват няколко месеца на отдих. Препоръчвам на всички настоящи и бъдещи абитуриенти да хвърлят едно око на някоя от тези 5 книги.

“Кари Сото се завръща” – Тейлър Дженкинс Рийд

Един млад човек трябва да е амбициозен и да знае, че успехът не идва даром. Тейлър Дженкинс Рийд изнася открит урок по целеустременост, отдаденост и откровена спортна злоба, която помага на героинята да се изстреля на върха на тениса и да се полюбува на гледката. По-ценният съвет обаче идва после, когато Кари Сото доброволно се е върнала обратно в подножието и започва своето повторно изкачване към победата. Авторката напомня, че не е важна наградата, от значение е защо се бориш, за какво се бориш. Страхът от провал и най-вече от последствията от него е чувство, което преследва героинята в хода на историята. Но с времето тя приема, че в живота има възходи и падения – съдбата може да ви събори, вие самите можете да допуснеш грешка, но трябва да се изправите, да си вземете наученото от нея и да продължите. Да опитвате, да се борите.

“Място за щастие” – Емили Хенри

Човек не избира семейството си, но си избира приятелите. С някои хора от училище връзките се запазват, с други се прекъсват, но пък в университета предстоят нови запознанства и приятелства, които остават за цял живот. За това второ семейство става дума в “Място за щастие” от Емили Хенри – за събиранията, за смешните, понякога глупави решения, но и съдбовните избори, които задават посоката, в която поема всеки от неговите членове. За неизбежността на промяната, която идва с порастването, за дистанцията, която динамиката на ежедневието налага, и за грижите, които всяко приятелство изисква, за да продължи да съществува. Бонус – книгата разказва една трогателна романтична история, но и дава идея за традиция с вашия приятелски кръг и напомня винаги да следвате сърцето си.

“Невидимият живот на Ади Лару” – В. Шуаб

Фен съм на идеята, че човек се учи най-добре чрез книгите и четенето, вместо чрез изтощителни тиради от по-възрастните. Фентъзи жанрът е предпочитан от по-младото поколение, затова исках да включа такова заглавие. Избирам “Невидимият живот на Ади Лару” от Виктория Шуаб заради един ценен съвет към читателите – да живеят живота си така, че като се обърнат назад, да видят, че са оставили следа. Ади Лару мечтае да види света, да се спаси от присъдата да сключи брак без любов, обричащ я на живот, който тя не иска. Затова сключва сделка с бога на мрака и разменя душата си за безсмъртие, но без да знае, че това ще й коства името и ще я превърне в призрак, който хората никога да не помнят. В много отношения “Невидимият живот на Ади Лару” коментира по един нестандартен и много интригуващ начин темата за смисъла на живота и дава своя отговор на въпроса, който вълнува философи от хилядолетия. Смисълът е да откриеш човека, който да те вижда, а не да гледа през теб; да си вдъхновение за някого; да живееш пълноценно и да пълниш дните с картини от пътувания, със съкровени моменти, със спомени за открития и първи преживявания, с карти на извървяни пътища и навъртян километраж от емоции.

Какво е човек без диря, запазена от него?”

“Отклонение” – Блага Димитрова

Българската литература не се изчерпва с “Под игото”, стиховете на Яворов и разказите на Йовков (казвам го с цялата си любов и към трите примера). Разходете се до книжарницата и разгледайте какво пишат съвременните български писатели, дайте шанс на някого от тях – ще се изненадате колко по-близка ще усетите литературата. Мога да посоча много заглавия, които не влизат в конспекта за матура или за изпит по български, но се спирам на “Отклонение” от Блага Димитрова по две причини. От личен опит знам, че тази книга с годините се чете различно и всеки път откриваш нови неща. С процеса на съзряване идва и разбирането спрямо мислите и чувствата на главните герои. Но по-важна ми е втората причина и идеята да се научите да улавяте мига, защото всяко разсейване може да доведе до отклонение в житейския ви път – понякога за добро, друг път да е повод за разкаяние. А животът е твърде кратък, за да скърбиш за пропуснати възможности.

Все гоним мига. И все ни се изплъзва. Все ни се струва, че е в шепата ни. Разтворим я – вече нищо няма.”

“Как се пише” – Павлина Върбанова

Така, матурата може и да е минала (по български даже днес), но това не означава, че всичко научено трябва да изветрее след като си получите дипломата за завършено образование. След чудесната кампания, която “Как се пише” направи в Threads, съветът ми е да си вземете книгата на Павлина Върбанова “Как се пише? Основни правила за езикова грамотност”. Езикът ни е важен – той е нашата идентичност, ценност, културно наследство и е наша обща отговорност (независимо от възрастта) да го пазим. Тук ще си намерите правила за пълен и кратък член, за главни букви, двойно “н”, полуслято писане, за притежателните местоимения и т.н.. Защото е от значение един ден, когато работите с колеги, мейлът ви да не изглежда така, сякаш клавишът ви за запетая е развален. За да може да пускате постове, на които е изписано правилно “Честит празник на всички именици!”. За да отговорите грамотно на въпроса “Какво ще ядем тази вечер?” – “Не знам” (две думи са, да).

Завършвам с един цитат от друга любима книга, с която се срещнах наскоро – “Цялата небесна синева” от Мелиса да Коста. Там се казва: “Човек трябва да внимава…Да не заспива в живота. Всички са склонни да го правят.” Празнувайте и след 12. Останете будни през целия си живот! 

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.