Когато започнах все по-често да си организирам малки бягства в непознати фентъзи светове, “Един тъмен прозорец” се прокрадваше сред препоръките. Аз отлагах срещата си с книгата, защото мислих, че мрачната атмосфера не е съвсем по мой вкус. Но при публикуването на романа на български, се престраших да се запозная с историята на Елспет и се оказа, че тя е много повече приказка, отколкото кошмар. И нямам търпение да науча как ще се развие.
“Един тъмен прозорец”:
- Автор: Рейчъл Гилиг
- Жанр: Фентъзи
- Страници: 512 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Елспет, Гарвин, Кошмарът,
- Преводач: Зорница Русева
- Издателство: Сиела
Преследвана. Криеща мрачна тайна. Елспет определено не иска да привлича внимание към себе си. Хаотичните ѝ магически ѝ способности я поставят извън закона и ако бъде разкрита и заловена, ще я изпратят в мъглата, която се стеле по границите на кралството. А от нея не излиза никой… Другата ѝ голяма тайна е, че в дълбините на съзнанието ѝ дебне Кошмара. Древен дух или демон, който има своите тайни и мотиви отвъд човешките възприятия. Чудовището, от което се нуждае Елспет, за да оцелее. Един ден съдбата я среща с тайнствен разбойник и всичко се променя. Младият мъж, който я привлича неудържимо, я захвърля в свят на дворцови интриги и постоянни опасности. Елспет се оказва единствената, която може да унищожи тъмната магия, разяждаща кралството. Ако успее да плати цената и да запази ума си.
След като прочетох “Един тъмен прозорец” от Рейчъл Гилиг, окончателно се убедих, че явно просто обичам приказни сюжети, били те и малко по-мрачни. Готик атмосферата пасваше отлично на героите и посланията в романа. Защото “Един тъмен прозорец” е книга за различните, за отхвърлените, за онези, чиято индивидуалност и характер се противопоставят на удобството на общоприетите рамки, и се превръща в история за силата да се изправиш пред най-големите си страхове, за рисковете в името на вътрешните ти убеждения, че светът може да е по-добро и по-сплотено място. Тук никой не отрича мрака, а се възползва от тишината и уединението на хладната му прегръдка, за да долови онова, за което другите остават глухи или слепи. Роман за последствията от нарушения баланс – за идеята, че да взимаш, означава и да даваш, особено когато е намесен вълшебният пръст на съдбата.
Историята е много повече фентъзи, отколкото романтика, макар че любов не липсва, просто се развива по-плавно. За мен най-големият плюс на книгата е нейният фентъзи свят – оригинално изграден, дълбоко обвързан с основните елементи на готическата литература. Базиран е на легенда за отмъстителна богиня, чиято магия дълги години е служила на хората в замяна на тяхната преданост и почит, но после се е обърнала срещу тях. Превърнала е гората в опасно място, където човек губи себе си (буквално и преносно) сред гъстата мъгла. Доброжелателен, но наивен крал избрал да сключи сделка с богинята и да вземе от нейната магия, която да сподели с поданиците си под формата на 12 карти. Но цената, която заплатил, се оказала висока и дала възможност на враговете му да го надхитрят. Именно треската, от която се разболявали заразените с магията на богинята, кошмарите, враждебната гора, антигероят с неговата обреченост, минорната емоционална гама – всичко това носи белезите на класическата готическа литература, която приканва читателят да изследва нейните дълбоки владения и да открие посланията зад символите. Много ми хареса идеята, че във всеки човек има някаква тъмна страна, която се бори да излезе, и от нас зависи дали ще я пуснем.
Главните герои в романа внасят модерния привкус, който разчупва познатите литературни граници и омекотяват сюжета. С тях е обвързана и романтичната нишка – малко е пресилено да се говори за мотив “от врагове към съюзници”, но да речем, че това е основата, на която стъпва любовната история. Тя коментира темата за доверието, лоялността и отдадеността в една връзка, за усещането за споделеност, но и за необходимостта да запазиш автономност на мислите си. Освен за Елспет и Гарвин обаче четем и за Кошмара. Аз него така и не го възприех като отрицателен герой – харесвах саркатистичните му подмятания, склонността му да наблюдава и изучава хората и даже бих казала, че ми е любопитно да видя още какво ще измисли в следващата книга. Идеята да се изправим срещу кошмарите ни, за да не им позволяваме да имат власт над нас, също е нещо, което много харесах в романа.
Иска ми се да кажа и нещо за стила на писане на Рейчъл Гилиг. При нея готическата атмосфера не е самоцел – мракът е неразривно свързан със съдбата на героите, символите не са случайни – те са ключове към разгадаване на този непознат свят. Вълшебството тук се превръща в огледало на човешката природа – може да покаже нейните най-красиви, но и най-отблъскващи качества. Имената на фамилиите – имена на дървета, създаваха усещането за връзка със земята, с корените на една легенда, с извора на магията. Направиха ми впечатление и препратките към други приказки чрез образите на злата мащеха, завистливия брат, добрата кръстница.
Изобщо като си говорим за (романтични) фентъзи книги, трябва да отбележим, че някои следват удобно отъпкани пътеки, а други си проправят свой път и с вълшебството си приканват читателите да последват историята и да видят къде ще ги отведе. “Един тъмен прозорец” от Рейчъл Гилиг е от вторите и беше удоволствие да съм в нейната компания.
