Всичко, което трябва да знаеш за “Добруджанският феникс”

by Хриси

Април се оказа благодатен за съвременната българска литература и зарадва читателите с няколко заглавия. Едно от тях е именно “Добруджанският феникс” от Стефка Станчева – роман, който връща читателите в годините на изпитание за Добруджанския край в периода от началото до средата на XX век и разказва за живота на един от местните герой, Яни Хаджиянев Калиакренски. Книгата е базирана на реални събития и включва любопитни подробности, свързани с делото на българския журналист и общественик, както и с ежедневието на местните жители в региона. Ето всичко, което трябва да знаеш за романа “Добруджанският феникс”.

За книгата:

Каварна, 1898 г. В дома на един от заможните и уважавани местни търговци се ражда син, но нищо не предвещава, че след време той ще се нареди сред най-силните гласове на Добруджа. Година след година отрудените добруджанци посяват и прибират златно жито, товарят и разтоварват препълнени кораби със стока, опъват тежки мрежи със сребристи риби. А младият Яни Хаджиянев расте, запленен от книгите, музиката и местните легенди. Но сърцето му се разкъсва между желанието да претвори тези истории на белия лист или на театралната сцена и тежестта на вменената му още с раждането отговорност към семейния занаят. Когато тъмният облак на поредната нова власт надвисва над това райско място, всичко се променя сякаш за миг. И докато силните на деня си прехвърлят изстрадалото парче земя, Яни и неговите връстници учат, влюбват се, изграждат идеалите си и се изправят пред най-страшните години за родината си. Търсейки своята правда и своите причини да продължи напред, Яни открива и най-силното си оръжие – думите.

Кой е Яни Хаджиянев?

Яни Хаджиянев е български писател, журналист и общественик, родом от Каварна, който милее за Добруджанския край и се бори всячески за свободата и просветеността на хората там. Негово най-силно оръжие е словото и през краткия си живот работи активно в няколко печатни издания, които са излизали през 30-те и 40-те години на миналия век. Семейството на Яни не разбира неговия плам по драматургията, литературата и писаното слово. Като син на търговец и собственик на мелници, от него се очаква да се включи в семейния бизнес, но той отказва и сам финансира образованието си във Виена, за да учи това, което винаги е мечтал. За кратко време, след смъртта на баща му, Яни поема контрола над семейната търговия, но за пореден път се убеждава, че не там се крие силата му, затова окончателно се посвещава на журналистиката и писането. През годините негова спътница в живота е съпругата му Ружа, която той обича безрезервно. Подобно на много други интелектуалци, Яни Хаджиянев е отведен по време на Деветосептемврийския преврат и след това изчезва, смъртта му така и не е потвърдена от властите, но никой не подлага на съмнение края, който го е сполетял.

Личностите в “Добруджанският феникс”

В хода на историята читателят се среща с редица българи, които са работили за формирането на образовано, свободомислещо и модерно общество, което окончателно да затвори вратата към спомените за петвековното робство и да насочи погледа си към бъдещето и Запада. Сред тях са доктор Георги Чакалов, завършил медицинското си образование във Филаделфия, приятел на Алеко Константинов и негов водач из Чикагското изложение, завърнал се в България от любов към отечеството си. Запознаваме се и с Петър Габе – баща на Дора Габе и най-големият чифликчия на Добруджа, спомогнал за прокарването на ЖП линия през Добрич и модернизирал земеделието в района, осъден от румънския съд. Попадаме още на Любен Станчев – журналист и общественик, създател на няколко български печатни издания, на Христо Капитанов – също виден публицист от онези години, на актьора от Варненския театър – Владимир Трендафилов, на писателя и драматург Антон Страшимиров, както и много други личности, които са допринесли за свободата и културния напредък на Добруджанския регион.

Всеки човек е като вощеница с фитилче – каквото и да правиш, в един момент фитилчето свършва, ама важното е, докато си горял, да е имало смисъл от твоя огън.”

Събитията, които се споменават в “Добруджанският феникс”

Докато проследяваме живота на Яни Хаджиянев, ставаме част от хода на историята и се превръщаме в свидетели на знакови, често болезнени събития, белязали миналото на Добруджа. Сред тях е бунтът в Дуранкулак, по време на който местните жители излезли на простест срещу Закона за десятъка, но в последствие заплатили за непокорството си с живота – близо сто души загинали от оръжията на кавалерията. Разказва се също за нападението и бомбардировките над Варна през 1915 г., когато светът е във война, и за опитите на ген. Симеон Янков да извести навреме местните жители като бие по-рано камбаните на църквата, но не успява да спаси града от последвалата разруха. Основна част от сюжета в книгата е посветена на живота на жителите на Добруджанския край по време на двете румънски окупации и разделението, което настъпва след Букурещкия мирен договор, когато Каварна и Варна се оказват в две различни държави. Разказва се за репресиите, цензурата, преследванията и арестите, опитите за претопяване на местното население, налагането на масова ангария (принудителен труд) отнемането на имущество, закриването на училища и библиотеки.

Колко по-страшно от това да те унищожат физически от мизерия и да те пречупят като българин, като ти унищожат книжнината.”

Българската журналистика през 30-те години

Самият Яни Хаджиянев изповядва идеята, че освен с куршуму може да се воюва и с думи. Неговите статии се превръщат в основното му оръжие срещу репресиите по време на румънската окупация, опит за противопоставянето на българите срещу цензурата и пропагандата и извор на кураж и вдъхновение в моментите, когато човек се чувства изгубен. В началото на своята публицистична кариера Яни Хаджиянев работи като сътрудник за добричкото списание “Факел”, за кюстендилското списание “Просветление”, за вестник “Добруджа ноуа” и “Добруджански глас”. В онези години журналистиката има водеща роля за обществото като навигатор сред бурните политически води, в които страната ни плува. Изявяват се журналисти като Печо Господинов, който редовно информира за тежкото положение на окупираните български територии, и Любен Станчев, който се смята за родоначалник на добруджанската журналистика. През есента на 1927 г. започва да излиза списание “Поле”, което пък дели една редакция с вестник “Куриер”.  Четири години по-късно добруджанци четат ежедневника “Ново единство”, който по-късно се обединява с вестник “Новини” и се ражда ново издание – “Съгласие”, чийто собственик и отговорен редактор е именно Яни Хаджиянев. До последните му дни преди да изчезне статиите му излизат в “Добруджански глас”.

Книгата е най-мощното оръжие. За нея не съществуват никакви граници, никакви ограничения. Тя е по-силна от смъртта. Там, където попадне, тя преобразява ума, извиква на живот заспалото съзнание, раздвижва цели народи и с нестихваща сила се налага, руши и твори, твори новото, защото в нея искри божествена промисъл.”

Магията на Добруджанския край

Отвъд фактите “Добруджанският феникс” рисува една картина на Североизточна България в едни смутни за страната ни времена. Показва местните като гостоприемни и обичливи хора, изпълнени с вяра и енергия, пълни с истории за родния край и с любов към земята, която е техен дом и поминък. Многократно понасят на плещите си последствията от загубите на България, но нито товарът на несправедливостта, нито опитите да минат под чужда власт успяват да сломят техния дух. В романа се вижда, че хората от Добруджа са сърцати и будни, отворени към прогреса, жадни за нови знания и прогрес. Интересно е да се прочете за мелничарския занаят, за работата на мелниците и водениците, за развитието на земеделието в този регион, което дава ясно обяснение защо познаваме Добруджа като “житницата на България”.

Романът “Добруджанският феникс” от Стефка Станчева излиза на 26 април по книжарниците. Аз имах удоволствието да прочета предварително копие, за което благодаря сърдечно на издателство “Лемур”.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.