На 23 април отбелязваме Международния ден на книгата. Мисля, че всички ще се съгласим, че магията на литературата има много проявления. Книгата е тихият приятел, който винаги е до нас, когато имаме нужда да не сме сами. История, която ни отвлича и ни води на непознати места, за да забравим или да си спомним. Романът, който топло ни прегръща и възпитава у нас чувство на отговорност, на емпатия, предизвиква ни да погледнем отвъд познатите хоризонти. И докато четем, колекционираме думи, истории, знания – приемаме ги като скъп подарък от автора, а после ги споделяме с други читатели, докато ги срещаме с герои, които до някаква степен оживяват във въображението ни. Докато има книга до себе си, сърцето на читателя никога няма да познае самотата. Така че днес празнуваме щастието да откриваме светове, хора и теми, които ни вълнуват и които правят живота ни по-пъстър!
Черпя ви с няколко цитата, свързани с книгите и четенето:
- “Разбира се, всички библиотеки са обитавани от духове. Всички знаят, че духовете обичат да четат.” – “Пазителката на истории”, Сали Пейдж
- “Занемаряването на семейната библиотека в днешно време е необяснимо за мен!” – “Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин
- “Ние сме книгите, които четем, и нещата, които обичаме!“ – “Думи в тъмносиньо”, Кат Кроули
- “Книгите ни помагат да оцелеем по време на големите исторически катастрофи и на малките трагедии в живота ни.” – “Безкраят в стрък тръстика”, Ирене Вайехо
- “Библиотека без читатели е гробище за книги… Книгите са като хората – ако не общуват, престават да съществуват.” – “Парижката библиотека”, Джанет Скеслин Чарлс
- “Книгите са за това, да бъдат отваряни, в противен случай няма да има никаква полза от тях.” – “Вавилон. Тайна история”, Р.Ф. Куанг
- “Думите са наситени със спомени и предчувствия, със съжаление и копнеж, със знание и с недоумение, с минало и бъдеще. Словото е четириизмерно.” – “Отклонение”, Блага Димитрова
- “Бе странно – че можеш да се сприятелиш с някой единствено като разгледаш книгите му…” – “Книжарничката на брега”, Джени Колган
- “Карл разбираше хората, които събират книги, както други събират пощенски марки. Тези хора постоянно търсят своите книги с поглед и поглаждат кориците им, ащото в книгите живеят хора, с които се чувстват свързани; защото там има съдби, които споделят. Или поне много им се иска да споделят. Тези хора се обграждат с книги и образуват общност от добри приятели, които живеят заедно.” – “Човекът, който разхождаше книги”, Карстен Хен
- “Добрата книжарница е като летище, на което не се налага да си събуваш обувките.” – “Чета те като книга”, Емили Хенри
- “Така както дърветата общуват, помагат си и се съревновават над и под земята, така и историите покълват, растат и разцъфват над своите преплетени, невидими корени.” – “Островът на изгубените дървета”, Елиф Шафак
- “Когато говорим за някоя книга, говорим не само за прочетеното, но и за самите себе си…Дори най-невероятната измислица разказва по нещо за своя автор, чак след това потъваме в бездната между описаната и собствената ни съдба.” – “Книжарката от площада на билките”, Ерик дьо Кермел
- “Книгоиздаването беше много романтично, докато не се захванеш с него. Тогава се превръщаше в поредния корпоративен ад.” – “Мъртвите романтици”, Ашли Постън
- “Тази нощ Дита направи едно вълнуващо откритие – осъзна, че колкото и прегради да поставят всички райхове на планетата, ако отвори една книга, би могла да преодолее всичките.” – “Библиотекарката от Аушвиц”, Антонио Итурбе
- “Книгите не са предмети, те приличат повече на хората: хартията не е като пластмасата или метала, петната остават завинаги, както белезите върху кожата, промъкват се между фибрите и ги заместват, хартията се къса и не може вече да се зашие, не съществуват антибиотици, за да се създадат антитела.” – “Малинверно”, Доменико Дара
- “Чета книги, за да избягам на някое хубаво място.” – “Малката книжарничка на любовните истории”, Джейми Адмънс
- “Забелязвала ли си начина, по който повечето хора разлистват книгите, сякаш са в храм или в църква? Няма нищо общо с ровенето из закачалките с дрехи в отдела за разпродажба, нито с мятането на консерви царевица в количката в супермаркета. Не, това е разлистване. Дори звучи сънливо: разлистване. Пулсът се забавя. Времето изчезва. Сериозните хора отново стават мечтатели.“ – “Полунощ в книжарница “Блестящи идеи”, Матю Дж. Съливан
- “Някои книги имат склонност да остават запечатани сякаш в мозъка на костите дълго след като детайлите и имената са забравени…” – “Детайлите”, Ия Йенберг
- “Книгите съдържаха отговора на всеки въпрос.” – “Четирите вятъра”, Кристин Хана
- “Всички герои от книгите ми се превръщат в реалност. Виждам ги, наблюдавам ги, понякога дори говоря с тях. Измислям ги и в следващия момент те влизат в живота ми.” – “Терапията”, Себастиан Фитцек
- “Четенето е…То е да пътуваш някъде, без да се качваш на влак или кораб, и да опознаваш нови невероятни светове. Четенето е да живееш живот, за който не си бил роден, и да имаш възможността да съзреш нещо от чужда гледна точка. То е да се учиш, без да се налага да се изправяш пред последиците от провала, а също и кой е най-добрият начин да успееш…Според мен у всеки от нас се крие бездна, празнина, която да запълним с нещо. За мен това нещо са книгите и преживяванията, които предлагат.” – “Последната книжарница в Лондон”, Мадлин Мартин
- “Книгите и музиката толкова си приличат, не мислите ли? Те внасят мъдрост, смелост и целебна сила в живота ни. Създадени са от хора като средство, което ни дарява покой и вдъхновение.” – “Котаракът, който спасяваше книги”, Сосуке Нацукава
- “Книгите са начин да оставим следа в света, нали? Те казват, че сме били тук, че сме обичали и скърбили, че сме се смели, че сме правили грешки, че сме съществували. Могат да бъдат изгорени на другия край на света, но думите не могат да бъдат отнети, историите не могат да бъдат забравени. Те продължават да живеят в тази библиотека, но по-важното е, че са обезсмъртени във всеки, който ги е чел.” – “Библиотекарката на изгорените книги”, Бриана Лабускес