Обичам да чета приказки. И дори като пораснал читател се улавям, че ми е интересно да се потопя в атмосферата на такава вълшебна история, в която необикновени герои водят битки и се изправят срещу редица предизвикателства, за да върнат хармонията и мира в техния свят. Наред разказите за битки, приключения и изпитания, думите са натоварени с мъдрост, която пък ни помага да разберем и да се ориентираме по-добре в нашата реалност, да оценим богатството на живота и силата на човешкия дух. В този стил е книгата “Момичето, което пропадна в морето” от Акси О и затова може би не е изненадващо колко много ми хареса.
“Момичето, което пропадна в морето”:
- Автор: Акси О
- Жанр: Фентъзи
- Страници: 304 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Главни герои: Мина, Шин
- Преводач: Диляна Георгиева
- Издателство: Колибри
Смъртоносни бури опустошават земите, където Мина е израснала. Наводнения поглъщат цели села, а последните ресурси на местните се изразходват за кървави войни. Народът на Мина вярва, че богът на морето, някога техен защитник, днес е отговорен за всички нещастия, които ги сполитат. В опит да го омилостивят всяка година те му изпращат по една красива девица с надеждата той да срещне „истинската си невеста” и някой ден мъките им да спрат. Мина решава да се жертва и се хвърля в морето вместо избраната невеста. С помощта на мистериозен млад мъж на име Шин, както и с кръга му от демони, богове и духове, тя ще опита да събуди бога на морето от магическия му сън и да сложи край на бурите веднъж завинаги. Но времето ѝ бързо изтича, тъй като човек не може да оцелее дълго в света на духовете. А има същества, готови на всичко, за да попречат на Мина…
Независимо дали досега сте имали досег с история, свързана с философията на източните култури, или това е първата ви среща с подобен тип книга, ви гарантирам, че “Момичето, което пропадна в морето” от Акси О ще плени сърцето ви с меланхоличната си красота и дълбоката си проницателност. Стъпвайки на един от петте най-популярни музикални разказа от корейския фолклор (“опера” пансори), романът ни въвличав свят на богове, митични създания и опасни убийци, за да ни запознае с едно момиче и нейната категорична убеденост, че човек сам кове съдбата си. Изправена пред риска да изгуби живота си и да се превърне в поредната сянка в Реката на душите, Мина избира да се бори – готова на всяка цена да защитава семейството си и да се опита да помогне на хората от горния свят, тя се потапя във владенията на Бога на морето, загърбва собственото си щастие, но никога не обръща гръб на вярата си и не изменя на убежденията си. “Момичето, което пропадна в морето” е вълшебна история за безрезервна обич, за чест и саможертва, за преданост – на каузата, на която си се посветил, и на моралните ценности, които изповядваш. Разказ за битката на обикновения човек срещу божествените сили и копнежа му по един по-добър свят.
“Мина, не следвай съдбата. Нека тя да следва теб.”
Акси О е написала многопластов роман, който съвсем не се ограничава до изброеното дотук. Колкото по-дълбоко се гмуркате в повествованието, толкова повече са детайлите, които правят впечатление и насочват вниманието към определена посока. Говори се за връзката със семейството и родовите корени, за близостта, отдадеността и лоялността към фамилията, за нишката, която продължава да свързва хората с починалите им близки. Темата за живота и смъртта, за пътуването отвъд рамките на познатото и за обичта, която не умира и не се губи, е сериозно застъпена в книгата. Наред с нея се коментира контрастното възприятие на силата на човека и уязвимостта на боговете. Защото колкото и могъщи да са те, без вярата на обикновените хора светът им потъва в забрава. Въпросът с трудните условия на действителността, с изпитанията, с които човек се сблъсква – природни катаклизми, болести, тежки загуби, също е интересно интерпретиран от авторката, като акцентът пада върху вярата, че ще дойдат и по-светли дни.
Каква голяма разлика има между това да вярваш и това да живееш в мит.”
В приказките често става дума и за любов, а такава не липсва и тук. Хареса ми идеята за сродните души и онази невидима червена нишка, която им помага да знаят във всеки един момент дали половинката е жива и дали е добре. Имаше нещо дълбоко романтично в това сърцето да е осъзнало истината и да е разпознало любимия човек, още преди разумът да го настигне. За разлика от западните фентъзи книги, които напоследък са тренд, тук любовта не завземаше властта, а се съобразяваше с отговорностите на героите. Тя беше тихото присъствие, деликатното докосване, оглеждаше се в грижовността и красивите жестове.
В крайна сметка привързаността – или както я наричат поетичните учени – любовта, също е избор. Двама души могат да се изберат по необходимост. Заради дълга.”
Приказната атмосфера нямаше да е същата, ако не бяха символите и препратките към корейския фолклор. Историите, които Мина разказваше, ме спечелиха със своята съобразителност и философия, описанията на битките, които напомняха на танц на войни, бяха пленителни, но може би най-много ме впечатли идеята за материализирането на душата в някакъв видим образ – на дракон, на луна, на сврака. Никой символ не беше случаен в книгата – лотусът, който е израз на съвършенство, хармония и любов, беше знак на Дома, в който Мина остава; вятърните камбанки за привличане на положителна енергия в един призрачен град; жеравът като символ на дълголетието и мъдростта и именно в този Дом отиват главните герои, когато търсят отговори. И, разбира се, драконът – най-висшето създание в източната философия и препратка към императорската власт, също бе чудесна подсказва от страна на авторката.
Баба ми винаги е твърдяла, че могат да ме наранят само думите, в които вярвам.”
“Момичето, което пропадна в морето” от Акси О е съвременна интерпретация на стара приказка, която носи едно много ясно послание – да не следваш примирено съдбата си, а ти да я ръководиш. Книга, която представлява едно вглъбено пътуване навътре към човешката ни природа, към способността ни да обичаме безкористно и към силата, която тази любов ни дава.
