“Криминален клуб “Марлоу” – Робърт Торогуд

Някои хора имат редкия талант да създават кръстословици, други – да разплитат убийства. А трети като мен – да четат за тези, които обединяват и двете умения. “Криминален клуб “Марлоу” от Робърт Торогуд ни среща именно с такава чудата и симпатична героиня, която се превръща в сърцето на нова криминална поредица, която с удоволствие ще следя.

“Криминален клуб “Марлоу”:

  • Автор: Робърт Торогуд
  • Жанр: Криминален
  • Страници: 336 стр.
  • Година на издаване: 2024 г.
  • Гледни точки: множество
  • Главни герои: Джудит, Бекс, Сузи, детектив-сержант Таника Малик
  • Преводач: Валентина Миланова
  • Издателство: Бениториъл

В малкото английско градче Марлоу седемдесет и седем годишната Джудит Потс живее живота точно по свой вкус. Обитава сама любимата си леко занемарена къща на брега на Темза, няма мъж, който да ѝ казва какво да прави и по колко уиски да пие, и се занимава с нещо приятно, колкото да не скучае – съставя кръстословици за „Таймс“. С две думи, Джудит е блажено щастлива. Една вечер обаче, докато изпълнява редовния си ритуал, а именно да плува гола в реката, Джудит чува вик, последван от изстрел. Без съмнение, в къщата на съседа ѝ е станало убийство. И тъй като полицията не ѝ вярва, напористата възрастна дама решава сама да разследва случая. Скоро към нея се присъединяват чистосърдечната Сузи, която се грижи за кучета, докато собствениците им са извън града, и благоразумната Бекс, съпругата на местния викарий.

“Криминален клуб “Марлоу” от Робърт Торогуд е книга, която следва принципите на уютните криминални романи – залага на заплетен сюжет, изграден в този случай около поредица от убийства, взима няколко самотни и до известна степен чудати герои, като формира с тях сплотен и много сърдечен екип, и гарнира всичко с доза (британски) хумор и остроумни разговори. Резултатът е една сърцата и много топла история за приятелството, за малките общности, в които всеки си вре носа в чуждите работи, и за маските, които прикриват истинските лица на хората. Роман, който предлага на читателите бягство от реалността, също както осигурява на своите главни героини отдушник и спасение от ежедневната рутина и ролите, които са възприели.

Започвам с крими частта, защото вероятно тя е първото, което ще привлече любителите на мистерии. Сюжетът е динамичен и приятно напрегнат – тоест знаеш, че из идилично градче в английската провинция се вихри убиец, който дебне следващата си жертва, но атмосферата не е мрачна и следователно продължаваш да следиш развитието на историята от чисто любопитство, а не от страх и покачващи нива на адреналин. За да не издавам твърде много около интригата в книгата, ще споделя само, че “Криминален клуб “Марлоу” е закачливо намигване към американски трилър от 50-те, който коментира именно липсата на морал у хората и склонността им да погубват човешки животи, задоволявайки егоистичните си потребности. За щастие обаче нашите героини – движеща сила в разплитането на мистерията, имат безпогрешен морален компас и са готови да пренебрегнат дори собствените си страхове, за да помогнат на човек в беда.

Една от причините да харесате “Криминален клуб “Марлоу” са именно хората, които членуват в него –  77-годишната Джудит, която живее сама, работи като съставител на кръстословици и има завиден младежки дух; Бекс – съпругата на викария, отдадена домакиня, която обаче копнее за щипка разнообразие; Сузи – около 50-годишна жена, която разхожда кучета в парка и като цяло е свободолюбива натура. Много ми хареса как Робърт Торогуд се обединява около идеята за разбиване на предразсъдъци спрямо жените и техните превъплъщения в различните възрасти. Книгата съвсем не е феминистка, нито пък се бори за налагането на еманципацията, а по-скоро коментира деликатно въпроса, че хората са склонни да работят със стереотипи и когато някой не отговаря на рамката, да го изключват. Не бих казала, че това женско трио е формирано от аутсайдери, но чудатите им навици и по-уединения им начин на живот ги дистанцират от общоприетите норми. По ирония на съдбата именно разплитането на поредица от убийства им помага да използват тази своя необикновеност и да им върнат онзи живец в ежедневието.

Както вероятно се досещате, в сърцевината на “Криминален клуб “Марлоу” е толкова разнищването на поредица от убийства, колкото и идеята за приятелството – за щастието да намериш хора, които да споделят твоя ентусиазъм, с които да си позволиш да бъдеш уязвим и пред които да разголиш душата си. Благодарение на тази нишка романът се радва на характерната за уютната мистерия топла и приканваща атмосфера – сякаш Джудит, Сузи и Бекс негласно подават ръка към читателя с покана да се присъедини към техния малък, но сплотен колектив.

Другото, което много ми хареса в книгата, е стилът на писане – типично британски, точно както го обичам. Обожавам тънкия хумор, диалозите, забавните, често нелепи ситуации, в които героите изпадат, и онзи фин, достатъчно литературен, но не твърде превзет изказ, който те увлича и очарова.

“Криминален клуб “Марлоу” от Робърт Торогуд е за всички почитатели на криминалните загадки, но и за онези, които си търсят някакво книжно бягство от реалността. Роман, който с лекота завладява въображението и сърцата на читателя.

Related posts

8 книги, с които да се настроиш на лятна вълна

5 книги, които да четеш, докато чакаш новите серии на Бриджъртън

Избрани книги за юни 2024 г.