Принципно съм на мнение, че за четенето няма сезон – ако една история е достатъчно добре написана, то няма проблем да четеш за лятна почивка на остров, докато реално навън вали сняг. Но все пак не мога да отрека, че понякога има четива, които отлично пасват на определени периоди от годината. Едно е да четеш “Тайната градина” през пролетта, когато всичко цъфти, друго е да я подхванеш есенно време, когато природата се подготвя за сън. В този ред на мисли подбрах 6 книги, които са подходящи за четене през пролетния сезон с уговорката, че когато и да посегнете към тях, няма да съжалявате.
“Пролетна магия” – Кари Елкс
Луси Шекспир е изключително успешен адвокат и най-голямата от четири сестри. Тя обича да има контрол над всичко и всички, но това се променя, когато среща привлекателния предприемач Лаклан Маклийш. Лаклан е свикнал винаги да получава най-доброто, затова, когато му се налага да наеме адвокат, се обръща към кантората, в която работи Луси. Наследството му на титлата и замъка в Шотландия се оспорват от неговия полубрат и той е решен да се бори докрай. Последното нещо, от което се нуждае, е да бъде разсейван, но от мига, в който я вижда, не може да спре да мисли за нея. Луси също изпитва затруднения да устои на чара на Лаклан и да не наруши най-важното си правило – никога да не престъпва професионалните граници с клиент на кантората. Но докато двамата пътуват из Шотландия, Париж и Ню Йорк, тя не може да не се запита дали в името на любовта понякога не си заслужава да рискуваш всичко…
Освен че заглавието само подсказва защо съм включила книгата на Кари Елкс в списъка, “Пролетна магия” попада в тази селекция, защото е лека, романтична и разказва за щастието да получиш втори шанс в живота и да се възползваш, за да го живееш пълноценно. Тъй като спада към любовния жанр, но залага по-скоро на класическия подход към романтичните истории, историята излъчва нежност, чувственост и проследява развитието в отношенията между главните герои. Междувременно ни отвежда до множество красиви места – Единбург, Париж, Ню Йорк.
“Цялата небесна синева” – Мелиса да Коста
На 26-годишния Емил, поразен от ранен Алцхаймер, му остават две години живот. Емил решава да избяга от болницата и от съчувствието на семейството и приятелите си, и да предприеме едно последно пътуване. Пуска обява, с която търси спътник, готов да сподели приключението му, и за свое учудване не след дълго получава положителен отговор. Три дни по-късно пред тайно закупения от него кемпер се запознава с Жоан, млада жена с голяма черна шапка и с раница на гръб, която не дава никакво обяснение за присъствието си. Така започва едно изумително красиво пътешествие. В срещата между двамата и в срещата им с други хора по пътя се раждат радост, страх, приятелство, любов, които постепенно прогонват кошмарите на Емил.
Разкошен френски роман, който те пробужда и насочва вниманието ти към най-важното пътуване в живота на един човек, а именно това, на което поема с раждането си. “Цялата небесна синева” повдига граници между светове, носи усещане за простор и полет на душата. Книга за прошката и смирението, за красотата на семплия живот, за умението да му се наслаждаваш, като се носиш с лекота из нюансите на безграничното синьо безвремие. Роман, който ни прави по-осъзнати и ни помага да оценим настоящето, възпитава чувство на емпатия и ни учи да обръщаме внимание на истински стойностните неща.
“Градината на самурая” – Гейл Цукияма
Стивън е млад художник от Китай, чиито дни са белязани от треската на туберкулозата. Изплашени за здравето на по-малката си дъщеря, родителите му го изпращат в крайморската вила на дядо му в малкото японско селце Таруми, за да се възстанови на свеж въздух. И макар да е прекарал там няколко лета в детството си, той сякаш за първи път наистина забелязва Мацу – вглъбения градинар, поддържал къщата през последните десетилетия, който поема грижите за Стивън. Самурай по душа, Мацу е човек, отдаден на правенето на добро и намирането на
красота в една жестока действителност. Неусетно, с отдаденост и любопитство, Стивън влиза в ролята на негов ученик, който тепърва ще открие стоицизма и спокойствието в същността на учителя си, както и новото за него, всеобхватно желание да развие устойчивостта на тялото и вътрешния си свят. Скоро Стивън е обгърнат от миналото и настоящето на Мацу, и от всеотдайността му към Сачи, която е принудена да живее в откъснатото от света планинско селце Ямагучи. И докато историята на Мацу и Сачи се разгръща пред очите на читателя, на преден план изплува истинското значение на това да си самурай и да водиш достойно тихата битка на живота.
Не ми се иска да обвързвам “Градината на самурая” от Гейл Цукияма с конкретен сезон, но си мислих, че това умиротворение, което историята носи, както и хармонията, която градината на Мацу излъчва, ми напомнят на красив пролетен пейзаж – картина някъде навътре в планината, където чуваш единствено вятъра, птиците и собствените си мисли. Гейл Цукияма пише интересно, изразително и много красиво. В романа природата има знакова роля за метаморфозите, през които преминават героите, и е един от най-ярко изразените символи на живота. Понякога човек може да я съзерцава и да се любува на красотата ѝ, а друг път да е жертва на нейната стихийност и търпеливо да изчаква бурите да отминат, за да направи единственото възможно нещо – да започне отначало, като отново пусне корени.
“Когато си в Рим” – Сара Адамс
Когато изпадне в затруднение, Амилия, известна на феновете си повече като поп иконата Рей Роуз, се обръща към своя идол – актрисата Одри Хепбърн. Прегоряла от напрежението на сцената, очакванията на почитателите и изискванията на продуцентите си, Амилия за пореден път си пуска класиката „Римска ваканция“… и пали колата към най-близкия Рим, който може да намери – малко, забутано градче в щата Кентъки. Само един уикенд – толкова може да си позволи между предстоящото турне, интервютата, пробите на костюми и репетициите… Колата ѝ обаче я предава малко преди крайната точка на пътуването – в предния двор на Ноа Уокър, собственик на местната пекарна за пай и както Амилия съвсем скоро ще установи – най-големият киселяк в целия град. Въпреки това я приема в дома си, докато колата ѝ бъде оправена, но дава ясно да се разбере, че няма никакво време за „проблемите на богатите и известните“ и за клюките, които скоро плъзват из целия град. Но тогава започва да опознава истинската Амилия, а не сензацията Рей Роуз – чистосърдечна и забавна, но в същото време самотна и изолирана след години преследване от папараците. Въпреки че я чувства все по-близка, Ноа има причини да пази сърцето си – вече се е парил с градски момичета и знае, че скоро Рей ще трябва да се върне към бляскавия живот на сцената. Но по дяволите, ако дотогава не ѝ покаже най-доброто, което Рим, Кентъки, може да предложи. Запленена от чара на малкия град и (уж) киселия си екскурзовод, Амилия се чувства все повече у дома… Но дори Одри трябваше да си тръгне от Рим…
“Когато си в Рим” е замислен като модерен прочит на кинокласиката “Римска ваканция” с Одри Хепбърн. Романът е идеален за четене в най-слънчевите и топли дни на пролетта, защото зарежда именно с такова настроение. Историята е приятна, сладко романтична и ни напомня, че не е нужно да следваме стъпките на нашите идоли, а можем да пренапишем историята, така че да ни пасва на нас самите. Авторката залага на познатата и утвърдена за този жанр тема, свързана с любов в малкия град, но я комбинира с друга популярна сюжетна линия – сблъсък на два свята. Междувременно те среща със симпатични герои, разсмива те с комични ситуации, ускорява пулса ти, когато говори за химията между двама влюбени, и те прегръща така, сякаш си стар приятел, решил случайно да се отбие.
“Пазителката на истории” – Сали Пейдж
Всеки има история за разказване. Ами ако някой няма своя история? Тогава какво? Превръща се в колекционер на чужди истории. Като Джанис. Не си спомняше как започна колекцията и. Може би с нещо, което бе зърнала, докато пътуваше с автобуса през околностите на Кеймбридж до работа? Или с част от разговор, който бе дочула, докато миеше някой умивалник? Не след дълго (докато почистваше прах във всекидневна или размразяваше хладилник) забеляза, че хората ѝ разказваха своите истории. Вероятно винаги го бяха правили, но сега беше различно, сега историите напираха да стигнат до нея и тя ги притегляше към себе си. Знаеше, че е удобен съд. Докато слушаше историите, с леко кимване потвърждаваше истината: че за множество хора тя е простичка, грозновата купа, в която могат да излеят тайните си. Когато Джанис започва да чисти за госпожа Б. – възрастна ексцентрична дама, най-накрая среща човек, който иска да чуе нейната история. Джанис обаче е категорична: тя е пазителка на чуждите истории – няма своя собствена. Или поне такава, която би споделила с някого. Госпожа Б. обаче не е глупачка и разбира, че в Джанис има повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Какво крие? Няма ли всеки от нас история, която иска да разкаже? Нима не придаваме по този начин форма и смисъл на съществуването си? Като истинска съвременна Шехерезада Джанис знае, че всеки трябва да остави една история по-хубава, отколкото я е намерил. Може би е време да започне със своята.
“Пазителката на истории” е от книгите, които четеш, докато пиеш чаша чай, а навън априлският дъжд барабани по прозорците. Хладният пролетен вятър и мрачните облаци се разсейват от топлината на тази иначе сърцата книга. И все пак по типично британски стил тя е тиха, вглъбена и много деликатна. От страниците ѝ се долавя една интимност, форма на близост между разказвач и читател. Сали Пейдж преплита множество съдби в романа си, за да разкаже една история за студената прегръдка на самотата и за новите приятелства, които внасят лъч светлина между сивотата на ежедневието, за загубите и скръбта, за предизвикателствата на възрастта и за всички малки неща, които отличават един ден от предходния. Книга, която обръща сериозно внимание на темата за брака и динамиката в отношенията между съпруг и съпруга и говори за компромисите в една връзка и за връзките, които се превръщат в един безкраен компромис. Разказва и за любов – такава, която топли, дори когато двама души вече не са заедно.
“Пазителката на пчелите” – Фиона Валпи
Аби приема сезонна работа в Шато Белвю във френската провинция, за да започне нов живот. Там тя се оказва неустоимо привлечена от забележителната история на пчеларката Елиан, живяла в замъка преди близо осем десетилетия. Годината е 1938. Младата и красива Елиан помага в кухнята, грижи се за кошерите в градините на Белвю и продава ароматния мед на пазара. Тя се влюбва в мълчаливия и загадъчен Матийо и заедно започват да планират бъдещето си. Сянката на Втората световна война обаче все повече надвисва над Франция и заплашва да сложи край на идилията им. Немската окупация разделя влюбените – съдбата явно има други планове за пазителката на пчелите. Елиан взема опасното решение да се присъедини към редиците на Съпротивата, за да се бори за свободата на родината си. И се опитва да спаси любимите си пчели, които ѝ помагат да оцелее. Краят на войната обаче е далеч, а чувствата ѝ към Матийо са подложени на изпитание.
Въпреки че действието в “Пазителката на пчелите” от Фиона Валпи се развива по-скоро през летните месеци, слагам книгата в списъка с пролетни препоръки заради красивата метафора за пчелите, която авторката е използвала – когато работят заедно и си помагат, те могат да преживят дългата зима и да дочакат по-топлите и слънчеви дни. Жуженето на пчелите, отрупаните с цвят клони и събирането на цветен прашец е симфония, която пее за кръговрата на живота, за упорството, издръжливостта и най-вече отдадеността на една основна задача, от която зависят всички. “Пазителката на пчелите” е от романите, които преплитат две сюжетни линии – от минало и настояще. Тя ни отвежда в малко градче в централна Франция, за да ни запознае отблизо със съдбата на две жени. Десетилетия делят историите на двете героини, но това, което ги свързва, е силата на духа, умението на човек да се изправя и да надвива страховете си и да защитава това, в което вярва. Героинята от миналото ни връща във времето на ВСВ и ни разказва за едно семейство и рисковете, които поема, за да се противопостави на окупаторите. Именно тя умее да общува с пчелите, да черпи кураж и сили, докато се грижи за тях и изучава законите, по които се ръководят. Героинята от настоящето дълго време е била затворник в собствения си дом и сега, когато е избягала и е вкусила свободата, се учи отново да обича и да вярва в доброто. Болезнени спомени я преследват, но нови приятелства и споделени истории й дават кураж да продължи напред.
