Писателската кариера на Себастиан Фитцек започва, докато чака продължително време приятелката си да излезе от лекарския кабинет. Тогава въображението му започва да задава въпроси – “Ами ако нещо се е случило? Ако не излезе? Ако е изчезнала?”, а талантът му на разказвач събира отговорите и ги оформя в мрачна и напрегната история, която получава заглавието “Терапията”, която днес вече е четена от над 8 милиона читатели по света.
“Терапията”:
- Автор: Себастиан Фитцек
- Жанр: Психотрилър
- Страници: 296 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Виктор Ларенц, Джози, Анна Шпигел
- Преводач: Ваня Пенева
- Издателство: Benitorial
Доктор Виктор Ларенц е един от най-прочутите психиатри в Берлин. Той е уважаван специалист, харизматичен събеседник и любящ съпруг и баща. Но идеалният му свят се преобръща, когато дванайсетгодишната му дъщеря Джози развива загадъчно заболяване. Всевъзможните прегледи не дават резултат – и най-изтъкнатите медици в Берлин не могат да разберат каква е причината за неконтролируемите пристъпи, които я измъчват. Затова Виктор не таи големи надежди, докато чака Джози пред кабинета на алерголога. Само че половин час след като е оставил дъщеря си да влезе сама при лекуващия си лекар, Ларенц осъзнава, че нещо не е наред. Никой не е виждал Джози да излиза от кабинета, а я няма и вътре. От момичето не е останала и следа. Четири години по-късно Виктор все още скърби за загубата на единственото си дете. В търсене на уединение, бaщата се оттегля във ваканционната семейна къща на остров Паркум в Северно море с надеждата, че там ще открие сили да остави миналото зад гърба си. Неочаквано обаче на прага му се появява Анна Шпигел. Писателка, засегната от необичайна форма на шизофрения, тя получава видения за героите от книгите си. А последната ѝ история проследява съдбата на болно момиче, което изчезва безследно. Възможно ли е Анна да знае какво се е случило с Джози? Виктор неохотно се съгласява да се заеме с терапията ѝ като последен опит да разкрие истината. Но с всеки следващ сеанс поведението на новата му пациентка става все по-необичайно. А на острова започват да се случват все по-зловещи неща.
“Терапията” от Себастиан Фитцек е напрегнат психотрилър, който съчетава две типични за жанра сюжетни линии – на ненадеждния разказвач и на изолирания герой. В комбинация с болничната тематика, свързана с лечението на психиатрични заболявания, и липсата на доказателства около изчезването на едно дете преди четири години, романът се превръща в пристрастяващо четиво, подлагащо на съмнение преценката на читателите и провокиращо множество въпроси относно съдбата на водещите персонажи и най-вече тяхната невинност. Заплетеният и сложен сюжет е поднесен с характерното за автора майсторство да създава злокобна атмосфера и със склонността му да поставя героите си в невъзможни ситуации, които трябва да потвърдят тяхната нормалност или да диагностицират окончателно лудостта им.
Книгата стъпва на взаимоотношения, които неминуемо провокират силна реакция у читателя – опира се на най-големите кошмари на един родител, на закрилническите инстинкти и проявени страхове, на крехкостта на един брак, който се огъва под натиска на обстоятелствата, на доверието между лекар и пациент. “Терапията” започва ударно със сцена на един баща, изгубил дъщеря си, и с това успява да грабне вниманието на читателя и го предизвиква, дали от любопитство, или емпатия, да търси заедно с героя истината. Кратките глави, изпълнени с изненадващи обрати, прескачането между стерилната болнична атмосфера и зловещата буря на острова, съмнителните посещения на героиня, за която не се знае нищо, подхранваха напрежението.
Когато става въпрос за родителство, Себастиан Фитцек има таланта да рисува наистина ужасяващи картини. Мрачната атмосфера и дълбоко сбърканата психика на някои от героите сякаш изсмукват въздуха, а читателят се задушава с хипотези какво може би се е случило и кой стои в дъното на историята. Интересното в случая с “Терапията” е усещането за хаос – няма доказателства какво се е случило с дъщерята на Виктор Ларенц, липсва информация за мистериозната му посетителка, няма и достатъчно факти, които да оневиняват бащата (от самото начало знаем, че е приет в строго охранявана клиника). Границите между реалност и илюзия се размиват и отговорите непрекъснато се изплъзваха.
Стилово искам да отбележа няколко неща. Бурята на острова и ветровете сякаш отразяваха опустошението, което цареше в живота на Виктор Ларенц. Изолацията му крещеше за скъсаните връзки и за самотата на един родител в затвора на болката, препратката към съживяването на образи от книги в реалността говореше за дълбоката връзка между писателя и неговите герои. И, разбира се, не мога да не отбележа старанието кулминацията и развръзката да бъдат отложени максимално близо до самия финал на книгата.
В сравнение с “Пасажер 23” си личи, че “Терапията” е дебютен роман – липсва онази самоувереност, която забелязах в предходната книга от автора. И все пак никой не може да отрече, че когато става дума за психотрилъри, Себастиан Фитцек знае отлично как да създаде подходящата атмосфера и да разкаже възможно най-налудничавата история.
