“Цялата небесна синева” – Мелиса да Коста

“Цялата небесна синева” е отражение на живота в цялата му пъстрота. С типичната за съвременната френска проза изтънченост, съчетана с красив и елегантен почерк, Мелиса да Коста напомня колко е важно да присъстваш в живота, да участваш активно в него, “да внимаваш да не заспиш” и докато разказва за залязващото слънце в края на един скромен житейски път, държи очите на читателите широко отворени и открива пред тях нови хоризонти.

“Цялата небесна синева”:

  • Автор: Мелиса да Коста
  • Жанр: Съвременна европейска проза
  • Страници: 680 стр.
  • Година на издаване: 2024 г.
  • Гледни точки: 2
  • Главни герои: Жоан, Емил
  • Преводач: Красимир Петров
  • Издателство: Колибри

На 26-годишния Емил, поразен от ранен Алцхаймер, му остават две години живот. Емил решава да избяга от болницата и от съчувствието на семейството и приятелите си, и да предприеме едно последно пътуване. Пуска обява, с която търси спътник, готов да сподели приключението му, и за свое учудване не след дълго получава положителен отговор. Три дни по-късно пред тайно закупения от него кемпер се запознава с Жоан, млада жена с голяма черна шапка и с раница на гръб, която не дава никакво обяснение за присъствието си. Така започва едно изумително красиво пътешествие. В срещата между двамата и в срещата им с други хора по пътя се раждат радост, страх, приятелство, любов, които постепенно прогонват кошмарите на Емил.

Човек би помислил, че е трудно да се сведе един толкова комплексен и проникновен роман като “Цялата небесна синева” до една дума, но в този случай за мен се оказа особено лесно. Безграничност. Така бих описала книгата, която повдига граници между светове, носи усещане за простор и полет на душата. С красотата на езика и богатството на думите Мелиса да Коста създава роман, който събира начало и край в един съвършен кръговрат на живота. В него раждането и смъртта са глави от нечия история, а това, което е между тях, изпълва дните със съдържание и смисъл и насочва вниманието ни към богатството на настоящето, към привилегията да се насладиш на мига, да откраднеш от него аромати, вкусове, картини и да ги добавиш към колекцията от спомени, които разказват, че си бил на този свят и си живял. Въпреки тази деликатно прокарана в сюжета трансцендентност, “Цялата небесна синева” е болезнено реална и истинска – при нея не можеш да се скриеш нито от болката, нито от внезапно обзелия те порив на радост, невъзможно е да избягаш от съдбата си и единственото, което можеш да направиш, е да я приемеш. Затова в книгата героите се учат да присъстват тук и сега, тъй като нито миналото, нито бъдещето им принадлежат.

“Най-великият пътешественик е онези, който пътува вътре в себе си”

“Цялата небесна синева” е много човешка и сърцата история за един мъж, поел на своето финално пътуване, което се оказва най-голямото приключение на живота му. По време на него той най-после заживява в хармония със себе си, открива любовта, която се превръща в най-вярната му спътница в последните му дни, като му помага да ги изживее пълноценно. Някак парадоксално и в същия момент напълно логично неизбежността на смъртта се превърна в животворна сила, която провокира Емил да граби с пълни шепи всичко, което настоящето му предлага – незабравими гледки, вълнуващи (понякога рискови) изкачвания, споделени вечери и разговори с човек, който ти помага да погледнеш на света с други очи. Докато прави оценка на всичко, което (не) е постигнал, героят на Мелиса да Коста избира да се възползва от оставащото време, за да промени равносметката в своя полза и да се помири  най-вече със себе си. В този ред на мисли “Цялата небесна синева” е книга за прошката и смирението, за красотата на семплия живот, за умението да му се наслаждаваш, като се носиш с лекота из нюансите на безграничното синьо безвремие.

Ти долавяш неща, недостъпни за мен. Виждаш неща, невидими за мен. Бих искал да ме научиш. В моя свят нещата са груби, безцветни, липсват им нюанси. В моята синева няма движение. Тя е просто синя. Неутрално синя. “

Пътят на Емил се преплита с този на Жоан, която доброволно се натоварва с отговорността да сподели с него това финално пътуване. За мен тя беше по-комплексният персонаж, тъй като преминава през дълбока метаморфоза – за нея животът продължава въпреки изпитанията. Жоан носеше белезите на разбитото сърце на една влюбена жена, а в същото време влизаше в ролята на лечител, който умело запълваше пукнатините в това на Емил. По майчински грижовна и внимателна, тя създаваше усещането за стабилност и закрила, макар самата тя да се нуждаеше най-много от подкрепа и обич. А натрупаният горчив опит ѝ бе помогнал да приеме идеята, че има повече от един свят и да предаде тази мъдрост на околните. До голяма степен “Цялата небесна синева” е роман за близките, които вече не са между нас, за скъбта и самотата, които може би не си отиват, но отстъпват назад, докато създаваме нови връзки и пълним дните с хора, срещи и преживявания.

Не всеки е способен да види красотата около себе си…За да я забележи, самият той трябва да има красива душа.”

За мен едно от най-ценните качества на литературата е, че възпитава чувство на емпатия. Независимо какъв тип читател си, ще се бориш да изплуваш от емоционалната бездна, в която Мелиса Да Коста те хвърля. Ще търсиш нещо, за което да се захванеш – стръкче надежда, което да те изтегли нагоре към безкрайната небесна синева и към светлината. За щастие в цялата история авторката е посяла семена на човечност, обич, привързаност, разбиране, които в даден момент пробиват земята и постепенно се разтварят в красиви цветове.

“Цялата небесна синева” от Мелиса да Коста е една от най-одухотворените книги, които съм чела. Щедростта на романа се изразява в неговия най-скъп дар – историята завещава на читателите осъзнатост и ги оставя да упражняват урока всеки ден да бъдат будни за живота и за света около тях.

Related posts

“Беладона” – Адалин Грейс

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата