6 книги, които ни отвеждат в Лондон

by Хриси

Обичам Лондон! Почти съм убедена, че в предишния ми живот адресът ми е бил там. Комбинацията от аристократизъм, история и една особена енергия, която събужда сетивата ти, попиващи едновременно минало, настояще и бъдеще. Обичам и да чета за Лондон – така поне за момент се пренасям мислено в любимия град, разхождам се из познати улички, отбивам се на нови места, които си отбелязвам наум да посетя при следващото ми ходене. Затова събрах 6 книги, които ни отвеждат в британската столица.

“С обич от Лондон” – Сара Джио

Библиотекарката Валентина неочаквано наследява от майка си Елоиз книжарница в един от най-живописните лондонски квартали. Когато пристига в английската столица, младата жена се изправя пред най-голямото предизвикателство в своя живот: да разбере коя в действителност е била майка й, която я е изоставила като дете. Приживе Елоиз е съставила игра с откриване на бележки, чрез която дъщеря й да опознае и обикне града. Валентина се впуска в приключението и макар да няма намерение да се установява в Лондон, скоро очарованието на квартала я завладява. Тя случайно се натъква на екземпляр от любимата си книга, изпълнен с коментари, които разпалват любопитството й. Името на притежателя на романа е изписано от вътрешната страна на корицата. Дали той няма да се окаже сродната й душа? Но докато го търси, бъдещето на книжарницата е заложено на карта. За да предотврати фалита й, Вал трябва да разчита на подкрепата на общността и да се зарови дълбоко в миналото на Елоиз. Минало, изпълнено с дръзки мечти, аромат на книги и една красива, но обречена любов.

Харесвам книгите на Сара Джио като специално “С обич от Лондон” е сред любимите ми заглавия, защото е някак по-сърдечна и топла история. В нея отново се редуват два времеви пласта, както и гледните точки на две жени, подложени на ударите на съдбата. Този път обаче те са свързани кръвно – по линия майка и дъщеря, и писмено – чрез писмата и спомените, които едната оставя на другата. “С обич от Лондон” започва като роман за любовта, която се разминава с реалността, и продължава като история за безмерната обич към едно дете, за самотата в условията на един обречен брак, за приятелството като спасителен пояс в бурни води и за прошката, която ни освобождава. А на този фон четем и за книгите – като връзка между поколенията, като нишка, която свързва хора и епохи, като устойчива опора, на която да разчитаме, когато целият свят рухва.

“Първият случай на Мейзи Добс” – Джаклин Уинспиър

Когато Мейзи Добс започва работа като прислужница в аристократично лондонско домакинство на тринайсетгодишна възраст, тя няма представа, че работодателката ѝ, суфражетката лейди Роуън Комптън, ще стане нейна покровителка, взимайки я под крилото си. Приятелят на лейди Роуън, Морис Бланш, често наеман да разследва разнообразни случаи от европейския елит, разпознава интуитивните дарби на Мейзи и ѝ помага да кандидатства в престижен колеж в Кеймбридж, където тя планира да завърши образованието си. Избухването на Първата световна война обаче променя всичко. Мейзи се обучава за медицинска сестра, след което заминава за Франция, за да служи на фронта, където намира – и губи – важна част от себе си. Десет години след примирието, през пролетта на 1929 г., Мейзи започва практиката си на частен детектив, научила колко значими могат да бъдат съвпаденията и колко неуловима – истината. Първият ѝ случай е привидно банален – подозрение в изневяра. Но всъщност точно той поставя началото на много по-задълбочено разследване, което принуждава Мейзи да се изправи срещу призрака, преследвал я повече от десетилетие.

“Първият случай на Мейзи Добс” от Джаклин Уинспиър е чудесна комбинация от загадъчност, история и чисто човешка драма, която вълнува и увлича. Романът започва в типичния за жанра си стил – уютна мистерия, в която срещаме находчивата, наблюдателна и изключително оправна героиня, с нюх към сложни загадки и винаги намираща път към истината. Постепенно обаче авторката задълбава в историческото време и разказва за различните социални прослойки в британското общество, за периода на Първата световна война и как тя се е отразила на хората, фокусира се върху работата на медиците и отдадеността, с която са се грижили за ранените. В тази книга виждаме Лондон с облика му от миналото – буден за промени, но и някак нащрек, готов за сблъсъците, пред които е изправен светът.

“Момичетата от книжарница “Блумсбъри” – Натали Дженър

Стогодишната книжарница „Блумсбъри“ в интелектуалното средище на Лондон е устояла на времето, макар да е далеч от най-силните си години. Управителят Хърбърт Дътън държи на традициите, но след Втората световна война светът вече не е същият. Момичетата от книжарницата обаче имат други планове за бъдещето ѝ и когато той излиза в дълъг отпуск по болест, ги прилагат в действие.Красивата Вивиан обожава книгите и се опитва да пише, но не вярва достатъчно в себе си. Младата жена, чийто годеник е загинал във войната, се съревновава с колегата си Алек, завеждащ отдела за художествена литература, и между тях често прехвърчат искри. Тя се сближава с Грейс, чийто депресиран съпруг е прехвърлил огромния товар по издръжката на семейството им върху крехките ѝ плещи. Разкъсвана между чувството за дълг и собствените си мечти, Грейс намира утеха в приятелството с Вивиан. Към двете жени се присъединява и младата Еви, една от първите студентки в Кеймбридж, несправедливо лишена от възможността да изгради академична кариера заради пола си.

Може би едно от най-любимите ми заглавия, свързани с Лондон. “Момичетата от книжарница”Блумсбъри” е роман за литературата през 50-те години на миналия век – за тънкостите на книгоиздаването, за създаването и налагането на някои от най-емблематичните автори, за творчеството и изкуството да разказваш истории, за работата на книжарите, които помагат на всяко заглавие да си намери дом. Отвъд този библиофилски оттенък Натали Дженър коментира мястото на жените в книжния бранш през онези години и по-специално дискриминативното отношение към техните заложби и постижения. Различни гледни точки разказват за съдбата на трите главни героини в историята, които отварят темата за литературния феминизъм и борбата на нежния пол да бъде възприеман като равен, а успехите и заслугите му – да бъдат подобаващо отразени. Книжарницата по-скоро е събирателен образ на емблематични лондонски книжарници, които са останали отворени по време на войната, но аз лично се връщах в спомените ми при първото ми посещение на Waterstones на Пикадили, която се води най-голямата книжарница в Европа и подобно на “Блумсбъри” има няколко етажа, където можеш да се изгубиш сред книгите.

“Нож в раната” – Антъни Хоровиц

Когато си известен и уважаван писател, едно от най-неприятните неща, които те застрашават, е някой критик да напише лошо ревю за последната ти творба. Ами ако това ревю е крайно отрицателно, а критикът бъде убит и ти се окажеш основният заподозрян за убийството? В „Нож в раната“, четвъртата ни среща с детектива-консултант Даниъл Хоторн и писателя Антъни Хоровиц, след бестселърите „Убийството е всичко“, „Присъдата е смърт“ и „Опашка от убийци“, се случва точно това. Но този път нещата са прекалено лични, защото самият Хоровиц е арестуван за убийство и единствено мрачният ексцентрик Хоторн може да го спаси от затвора.

“Нож в раната” поднася класическа мистерия, залагайки на познат похват – събира всички заподозрени на едно място, но го прави по типичния за Хоровиц завладяващ, интересен и оригинален начин. Вплита темата за театъра и какво остава скрито, след като завесата се спусне. Говори за завист, маскирана като изострена конкуренция, за амбицията да успееш, за думите, които могат да предопределят бъдещето на една постановка – все неща, които лесно могат да се превърнат в мотив за убийство. Книгата е четвърта от поредицата за детектив Хоторн и ако не сте чели предишните, то горещо ви ги препоръчвам. А относно Лондон – предимството на романа на Хоровиц за мен е, че познавах улиците и голяма част от местата, из които ни развежда в книгата си. Когато отсядаме в британската столица, най-често си запазваме хотел в района на гара Виктория, където е пълно с театри – вечер, когато видиш опашките от чакащи зрители, готови да се насладят на поредния вълшебен спектакъл, лесно ставаш подвластен на тяхната еуфория. Значителна част от сюжета в “Нож в раната” е фокусирана именна върху този район от града, където тече разследването на престъплението.

“Наръчник на младата дама за лов на богат съпруг” – Софи Ъруин

Общоизвестна истина е, че всяка млада дама с четири по-малки сестри и множество дългове трябва да си намери богат съпруг. Никой не познава тази истина по-добре от Кити Талбот, чиито родители умират, без да оставят на нея и сестрите ѝ друга възможност за препитание освен бърз брак по сметка – и то по-бърз, отколкото са лихварите, които скоро ще почукат на вратата им и ще ги оставят на улицата. Затова Кити събира последните си средства и заминава за най-опасното бойно поле на територията на Британската империя. Лондонското общество се готви да посрещне новия сезон, а заедно с него – балове, соарета, оперни представления… и разбира се, предложения за брак, годежи и сватби. Кити ще трябва да се изправи срещу непознат до този момент враг – амбициозни майки, решени да задомят синовете си за най-добрата партия. Младата жена има броени месеци, за да намери съпруг с подходящо състояние и да спечели сърцето му. За миг изглежда, че младият господин Арчи де Лейси е отговорът на всичките ѝ проблеми – с малко старание Кити успява да очарова дори подозрителната му майка. Единственото усложнение, което не успява да предвиди, е лорд Радклиф. Обигран и циничен, Радклиф вижда истинските причини за интереса на Кити към по-младия му брат и ѝ предлага сделка – ако остави Арчи, той ще ѝ помогне да си намери богат съпруг. Остроумните им препирни обаче скоро му разкриват, че зад амбицията на Кити за брак по сметка има много по-дълбоки мотиви и нежно сърце. Никой от двамата не подозира, че преследването на богат съпруг може да доведе до далеч по-рядък улов – истинска любов.

Препоръчвам “Наръчник на младата дама за лов на богат съпруг” от Софи Ъруин на почитателите на романтичните сюжети, които се развиват по време на Регентския период. Наред с любовната история книгата обръща внимание на двойните стандарти при избора на половинка и сключването на брачен съюз, подсигуряващ бъдещето на една фамилия. Романът поставя на везните чувствата на една влюбена жена, а срещу тях – отговорности, задължения и очаквания, с които е затрупана. Авторката говори за силата на жената да бъде активен участник, а не страничен наблюдател на собствения си живот, и с помощта на чар, обноски и отлични дипломатически ѝ умения да прокарва нови пътища и да променя облика на обществото. Общество, което за времето си е било ръководено преди всичко от правилата на йерархията, от предразсъдъци и прости калкулации. Лондон тук ни изкушава с бляскави балове и тържествени вечери в именията на богатите, с впечатляващата си архитектура, която превръща града в забележителност и за самите британци, с истории от и за клубове, които са били забранени за нежния пол. Определено любопитно и интересно лице на английската столица.

“Роклята” – Дженифър Робсън

Лондон, 1947 г.: Измъчвани от сурова зима и оскъдни хранителни дажби, хората от следвоенна Великобритания живеят в тихо отчаяние. Ан Хюз и Мириам Дасин, които бродират в модна къща „Мейфеър“ на Норман Хартнел, не правят изключение. Двете обаче имат честта да бъдат избрани за създаването на сватбената рокля на принцеса Елизабет – възможност, която се случва веднъж в живота.Торонто, 2016 г.: Повече от половин век по-късно Хедър Макензи се опитва да разгадае мистерията на набор от бродирани цветя. Те са наследство от покойната ѝ баба, която никога не е говорила за миналото си във Великобритания. Как баба ѝ се е сдобила с безценните бродерии? И каква е връзката ѝ с прочутата Мириам Дасин?

“Роклята” рисува картина на следвоенна Англия – договорите за премирие официално са подписани, но битката продължава на други фронтове. На дневен ред е възстановяването на икономиката и възраждането сред руините, а водещите теми сред хората са дневните дажби, разпределението на купоните и изострените социални различия. За да се разсее сивотата на това ежедневие, трябва извор на красота, светлина и вдъхновение. За жените от модна къща “Хартнел” тя идва под формата на най-важната сватбена поръчка, която включва изработване на булчинската рокля на тогавашната принцеса Елизабет II, както и тоалетите на още някои от членовете на кралската фамилия. Сюжетът се завърта около подготовката на кралската сватба и съдбата на две жени, които са се включили в нея.  Лондон тук е в процес на съживяване – позагубил блясъка си отпреди войната, но все така горд и достолепен, градът работи активно по своето възстановяване и това касае не само фасадите на неговите сгради, но и живота на жителите му.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.