“Парфюмеристката от Париж” – Алка Джоши

by Хриси

Понякога си мисля, че книгите сами избират кога да ги прочетем – наблюдават ни, оглеждат се и се спират на идеалното време, така че историята да резонира в нас, да ни свърже с посланието на автора и с преживяното от героите. Макар че я имам от края на миналата година, едва сега посегнах към “Парфюмеристката от Париж” от Алка Джоши и трябва да ви кажа, че март е идеалният месец за нея.

“Парфюмеристката от Париж”:

  • Автор: Алка Джоши
  • Жанр: Исторически роман, художествена литература
  • Страници: 464 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Радха, Лакшми
  • Преводач: Надя Златкова
  • Издателство: Benitorial

Париж, 1974 г. Трийсет и две годишната Радха обича с цялото си сърце съпруга си Пиер и двете си прекрасни дъщери. Тайно от всички обаче все още тъгува по момченцето, което е изоставила преди много години, когато самата тя е била дете. Днес тя вече знае какво означава да бъдеш грижовна майка, но все още ѝ е трудно да балансира всеотдайността си към семейството и страстта към богатството на ароматите. Радха отдавна е осъзнала дарбата си да намира подходящото ухание за всекиго и знае, че именно тя е билетът ѝ към света на професионалните парфюмеристи. Но с всяка стъпка нагоре в кариерата ѝ недоволството у Пиер расте. И неспособността му да разбере желанието ѝ да работи се превръща в единствената пукнатина в съвършения ѝ живот. Натоварена с първия си значим проект, Радха се завръща в Индия и търси помощ от Лакшми и куртизанките от Агра – жени, които използват опияняващата сила на аромата, за да привличат, примамват и съблазняват. Но тъкмо когато е напът да направи пробив, миналото заплашва да преобърне грижливо подредения ѝ свят и да срине и без това уязвимия ѝ брак.

Много харесвам книгите на Алка Джоши. Това се дължи толкова на изумителния ѝ писателски талант, колкото и на една тяхна дарба – да разказват истории за друго време, за далечно място, а да ни правят съпричастни с тях и да звучат толкова невъобразимо близо до сърцето. Много дълго бях убедена, че няма как друг роман от авторката да задмине “Изрисувано с къна”. Затова бях така изненадана, че именно историята на Радха, която асоциирам от първата книга с импулсивност и младежка ѝ наивност, успя да надскочи тази летва и да ме накара да заживея с нейната болка, с устрема и надеждата ѝ.

“Вече си мисля, че някои хора са предопределени да бъдат в живота ни за определен период от време и нито миг повече.”

“Парфюмеристката от Париж” е многопластов роман, който изследва света на една жена – към него принадлежат красиви моменти от майчинството, предизвикателствата на ежедневието, най-дълбоко заровените тайни и страхове, копнежите и любовта на женската душа. Книга, посветена на умението да простиш на твоето по-младо Аз допуснатите грешки, да го утешиш с обещанието, че нещата се случват с причина, да му предадеш уроците, които си натрупал в движение – как да обичаш, на кого да се доверяваш, как да следваш сърцето си. История за връзката между майка и дете (и всичко, на което един родител иска да научи децата си), за осиновяването като възможност, а не като присъда, но и за всички противоречиви чувства и вътрешни битки, до които води. Сякаш започнатото от Алка Джоши с дебютния ѝ роман тук достига своята кулминационна точка и се превръща в апел към всички жени, които искат да бъдат повече от майки и съпруги, насърчавайки ги да не се отказват, да работят и да следват мечтите си, да бъдат вярни преди всичко на себе си, защото това е заветът, който оставят на техните деца.

Иска ми се някой да ми каже как да бъда идеалната майка.”

Много теми се преплитат в “Парфюмеристката от Париж” – за родното място и носталгията по него; за динамиката в един брак и необходимостта от компромиси, за да има хармония; за мъжкото его, което понякога не оставя въздух за друг; за майчините тревоги и така характерната самокритичност; за съдбата на едно дете, което разбира, че е осиновено; за приятелствата, които рухват, защото “някои хора са предопределени да бъдат в живота ни точно определено време”. И всичко това на фона на очарованието на Париж и на микс от ухания, които събуждат спомени и чувства. Действието в книгата се развива хронологично и през по-голямата част от времето проследява няколко месеца, които преобръщат подредения живот на Радха.

Разделена между Индия и Франция, “Парфюмеристката от Париж” деликатно коментира различията в културите чрез ежедневни и уж дребни детайли (как се движат хората по улиците, как започва техния ден, с какво ястие завършва, как прекарват свободното си време). Говори поетично за аромати, които долавяме във въздуха, избираме за наши близки или възприемаме като свои. Покрай професията на Радха, читателят има възможност да надникне в света на парфюмерийната индустрия и да разбере какво е необходимо за създаването на едно ухание – как се съчетават отделни есенции и какво послание отправят. В тази книга буквално изкуството ражда изкуство и не преувеличавам като казвам, че четенето й е абсолютна наслада за сетивата.

Ето я отново. Идеята, че ние жените, губим себе си. Лакшми винаги е казвала, че къната е начин за това една жена да намери част от себе си, която може да е загубила. Шийла каза, че иска да припомни на хората за забравените жени, защото въпреки е техните изображения върху картините са известни, те самите са невидими – захвърлени като обвивките на бонбони, пуснати на земята. Дали това изличаване е нещо, което другите ни причиняват, или ние, жените, сами си го правим?”

Макар и не толкова изявено, колкото в първите две книги, Индия, индийската култура и жените там също присъстват в “Парфюмеристката от Париж”. Сцените, при които Радха и Лакшми се срещат, за читателя са като завръщане у дома – носят чувство на топлина, сигурност, обич. С колорита си персонажите от Агра внасят цвят и в живота на Радха, предизвикват я да вижда отвъд рамката на картината.

“Открила си нещо много ценно. Това, което искаш да правиш, което те кара да ставаш сутрин и да продължаваш да се усъвършенстваш все повече и повече. Няма друго такова чувство, нали?”

Дълбока като женската душа, красива, нежна, напоена с майчини сълзи и надежди, силна, целеустремена, наситена с аромати, които извикват в съзнанието завладяващи емоции – такава е “Парфюмеристката от Париж” от Алка Джоши. Лесно е да я обичаш, удоволствие е да я четеш.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.