“Фурия” – Алекс Майкълидис

by Хриси

Невъзможно е да скучаете с книга на Алекс Майкълидис. След два успешни романа (“Останалото е мълчание” и “Девиците”) авторът си изгради репутация на добър разказвач и отличен манипулатор, който редовно хваща в капана си някой заблуден читател. Има склонността да насища повествованието с напрежение, определено умее да подрежда “сцената”, така че да поднесе изненада в точния момент, и като в древногръцка трагедия знае кога да нанесе финалния удар. “Фурия” е най-новата му книга и макар да си има своите трески за дялане, все пак носи харизмата и притегателната сила, характерни за писането на Майкълидис.

“Фурия”:

  • Автор: Алекс Майкълидис
  • Жанр: психотрилър
  • Страници: 336 стр.
  • Година на издаване: 2024 г.
  • Гледни точки: 1 основна
  • Главни герои: Елиът, Лана, Кейт, Джейсън, Лио, Агати, Никос
  • Преводач: Росица Тодорова
  • Издателство: Ера

Лана Фарар е сред най-бляскавите актриси в света. Тя е сложила край на кариерата си и е изградила напълно нов живот. Лошото лондонско време я подтиква да покани най-близките си хора на своя идиличен гръцки остров. Сред тях са съпругът ѝ Джейсън, най-добрата ѝ приятелка Кейт, синът ѝ Лио, помощничката ѝ Агати, и най-верният ѝ другар в живота Елиът. Но планирата почивка се превръща в кошмарен спектакъл с трагичен финал. Докато Аура – вятърът-предвестник на злото, отприщва своята сила и вилнее на острова, проехтяват изстрели. За едни ще е справедливост, за други – финалната присъда, за трети – непростимо предателство. Какво наистина се е случило, кой и защо е дръпнал спуска, ще разберем от един от присъстващите – Елиът Чейс.

Още със заглавието си “Фурия” обещава да е безкомпромисна, неудържима, плашеща и опустошителна. До голяма степен изпълнява тази своя заявка, но наред с вихрушката от събития и обрати, носи и един хаос, който в даден момент разклаща сюжета и събужда въпроси. Никой не може да отрече литературното майсторство на Алекс Майкълидис – стилът му на писане е безупречен, взел най-доброто от театъра, сценографията, древногръцката литература, за да моделира историите си по възможно най-впечатляващия начин. Остава да усъвършенства кастинга за героите, за да постигне онзи впечатляващ ефект, на който бяхме свидетели с дебютната му книга.

“Фурия” се развива в няколко действия, които създават усещането у читателя, че е зрител на спектакъл, от който не може да откъсне очи. Започва като класически тип мистерия (whodunit) – немислимото се е случило и някой е дръпнал спусъка. На този етап въпросът е “кой”, а не “защо”, макар че и мотивацията изиграва своята знакова роля и разкрива истинското си лице на по-късен етап. Само че в хода на повествованието посоката се сменя и авторът все повече набляга на образа на ненадеждния разказвач, който става жертва на собствената си творба. От разказ за нещастния завършек на живота на една актриса “Фурия” се превръща в история за отмъщение, завист и любов, която погубва. Роман за насилието, което поражда насилие, за нездравословната среда и травмите, които отключват комплекс за малоценност и саморазруха, за кървавите следи от разбитото сърце и всичко, на което е способно то в името на възмездието.

“Характерът е съдба.”

През по-голямата част харесах “Фурия” – почитателка съм на афинитета на Майкълидис към древногръцките трагедии, разгърнати в контекста на съвременния живот. Допадаше ми атмосферата и онова характерно усещане, че всеки момент историята ще достигне точката си на кипене, както и философската идея, че човекът предопределя съдбата си. Структурата на романа пък отговаряше на авторовото виждане, че реалността е сцена, на която всеки изиграва своята роля – някои стават звезди, други потъват в сенките на забравата. Любовта към театъра, изкуството, към гръцката култура също са неща, които дълбоко оценявам в книгите на Майкълидис. Хареса ми препратката към киното като към вратичка към друга реалност, която да замени кошмара на настоящето.

През първата половина от книгата имаме възможност да се запознаем по-отблизо с останалите герои – всички до един заподозрени за убийство, виждайки ги през погледа на разказвача. Докато научаваме за техните грехове и слабости обаче, постепенно пред нас се открива и портретът на Елиът – удивително е колко много може да опознаеш човек само по реакциите му на страничен наблюдател. И тъй като всяко произведение, независимо театрално или литературно, бяга от предсказуемостта и държи на разстояние скуката, Алекс Майкълидис насища сюжета с множество обрати. Някои бяха особено впечатляващи, други – недостатъчно убедителни.

“И театърът, и реалността се свеждат до само три думи – мотивация, намерение и цел.”

“Фурия” е психотрилър, който е базиран на познат мотив – престъпление от ревност. Или поне така изглежда първоначално, когато авторът започва да гради сюжета си. По-късно обаче се натрупват фактори като алчност, страх от провал, завист, а кулата от лъжи става толкова висока, че рухването ѝ е неизбежно. За съжаление, от един момент рухва и маскировката на злодея, а актьорското изпълнение става силно неубедително. По тази причина не мога да дам по-висока оценка на “Фурия” – знам какви са творческите възможности на автора и те категорично надхвърлят финала, който ми предложи в тази книга.

Независимо от забележките ми към “Фурия”, пак ще препоръчам новия роман на Алекс Майкълидис. Продължавам да твърдя, че подходът му към трилъровия жанр е необикновен, различен, свеж и най-вече много литературно изразен чрез стилистиката си. Само тази причина е достатъчна, за да отделите време на книгата, а историята, дори със своите пукнатини, носи онзи магнетизъм и заряд, заради които доброволно се оставяме в ръцете на някое изкуство с надеждата то да ни отвее.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.