20 цитата от книгите по случай 8 март

by Хриси

Толкова много лица има една жена – винаги може да те изненада! С толкова много роли се натоварва – някои обича, други играе по задължение, трети се бори да отхвърли. С толкова мечти и копнежи е пълно женското сърце – понякога неизречени, друг път кънтят и пробиват стени, прегради. Жената е като морето – дълбоки води, които крият съкровища, бурна, темпераментна, силна. Жената е като огъня – гореща, приканваща, магнетична, с топлината си тя привлича и другите около себе си. Жената е като вятъра – понякога нежна и ефирна, друг път вихър, който може да те повали. Тази стихийност, за която и Елисавета Багряна говори, е нещото, което различни автори се опитват да уловят между редовете на своите книги. Реших да отбележа празника на жената и майката в блога със селекция от цитати, които показват жената в различните ѝ превъплъщения – вдъхновителка, любима, бунтарка, майка. Но преди всичко тези цитати показват нейната сила – не забравяйте колко могъща може да е Тя.

“Няма универсална формула за майчинството. Нито един подход не може да се приеме за правилен или грешен. Беше полезно да го разбера. Независимо коя какъв подход беше избрала и по какви причини, всяко дете в стаята за игри бе заобиколено с любов и се развиваше прекрасно.” – Мишел Обама, “Моята история”

“Ако не знаеш откъде си тръгнала, не знаеш коя си” – Мария Шарапова, “Неудържима”

“Тук жените пазаруваха с навити на ролки коси и с обувки, които в Париж в най-добрия случай щяха да минат за домашни пантофи. Подобни жени имаше и в Париж, но те можеха да се видят само в най-ранните часове на деня, когато отиваха при своите работодатели. Понякога, но много рядко, Консуело си бе пожелавала да е на тяхно място – когато имаш нещо неотложно за вършене, трудно би могъл да останеш без препитание. На всички тези жени тя пожелаваше мъже, които се отнасят с тях добре, които не пият, не ги бият, а ги извеждат на танци през уикенда. Може би, да, може би тези жени бяха дори по-щастливи от нея самата и от други съпруги, чиято единствена грижа беше да изглеждат добре, да поддържат доброто настроение на съпруга си и независимо от всички обстоятелства да запазят добрите си маниери.“ – “Мадам Екзюпери и звездите на небето”, Софи Вияр

“Възрастта ми варира в зависимост от дните и хората, с които съм…Когато съм отегчена, се чувствам много стара и тъй като съм безкрайно отегчена от вас, ще стана на хиляда години след пет минути…” – Коко Шанел, “Коко Шанел. Животът на една легенда”, Джъстин Пикарди

“Иска ми се някой да ми каже как да бъда идеалната майка.” – “Парфюмеристката от Париж, Алка Джоши

“Аз ще се постарая да бъда такава, каквато той ме нарича – “малка жена”, и няма да бъда груба, невъздържана и ще изпълнявам дълга си тук, вместо да искам да бъда другаде – даде дума Джо и си помисли, че да преодолява себе си у дома е далеч по-трудно, отколкото да се изправи пред един-двама бунтовници на Юг.” – “Малки жени”, Луиза Мей Олкът

“Хариет, по принцип, когато жената се колебае дали да приеме един мъж, или не, би следвало да му откаже. Ако се съмнява в своето „да“, по-добре е направо да каже „не“.” – “Ема, Джейн Остин

“- А майка? Може ли една жена да бъде едновременно майка и хирург по време на война?…
– За майчинството, скъпа, няма разрешение. Майка се става и се остава завинаги. А много от нас са такива, без да са раждали някога.”“Като вятър, съшит със земята”, Илария Тути

“В деня, когато научих, че съм бременна, писателката в мен изпадна в паника, жената в мен пък се почувства щастливо объркана, пацифистката в мен си остана пасивна, космополитът в мен седна да си припомня бебешки имена, които да са приемливи в цял свят, поклонницата на суфизма в мен приветства новината, вегетарианката взе да се тревожи, че ще й се наложи да яде месо, а номадката в мен не искаше друго, освен просто да си плюе на петите и да избяга възможно най-далеч. Но когато си бременна, се случва точно това. Можеш да избягаш от всичко и от всички, но не и от промените в тялото си.” – “Черно мляко”, Елиф Шафак

“Жените никой не ги разбира докрай. Вярвам, че съществува лабиринт, в който са способни да се ориентират единствено самите те, и че ние мъжете имаме право да надничаме отвън само когато те пожелаят да ни допуснат, само когато сме поканени.” – “Шепотът на пчелите”, София Сеговия

“– Предполагам, че не е толкова спомен, колкото чувство… Инстинкт. Сърцето никога не забравя майката.” – “Пролетен сняг”, Сара Джио

“Съзнавах, че докато наблюдавах кандидатите, които се надпреварваха за ръката на Елена, мислех, че го правят от любов, но бях грешала. Те я мразеха. Мразеха я заради красотата ѝ, заради това, че пораждаше у тях такова силно желание. Нищо не можеше да им достави по-голяма радост от падението на една прелестна жена.” – “Електра”, Дженифър Сейнт

“Отделяй по малко време за себе си…Време, което ти си основният си приоритет. Само ти. Не бебето, не работата, не покойният господин Евънс, не мръсната къща, нищо друго. Само ти. Елизабет Зот. Време, в което отново да се свържеш с онова, от което се нуждаеш, което искаш и търсиш…Да се върнеш към себе си.” – Хариет към Елизабет Зот в “Уроци по химия”

“Живеем в свят, в който изключителни жени трябва да седят и да чакат посредствени мъже.”“Кари Сото се завръща”, Тейлър Дженкинс Рийд

Жените се делят на два типа цветя…едните стоят в безопасност, разположени красиво в някоя ваза, а другите могат да оцелеят при всякакви условия…”“Мрежата на Алис”, Кейт Куин

“Пери се огледа. Всички тези жени се бояха от Бога, от съпрузите си, от развода, от бедността, от тероризма, от тълпите, от безчестието и безумието. Домовете им бяха безупречно чисти и те бяха наясно с очакванията за утрешния ден. От “изкуството на ласкаене на бащите” бяха минали към “изкуството на ласкаене на съпрузите”. Омъжените по-дълго бяха станали по-смели и по-несдържани в изразяването на мнението си, но винаги внимаваха да не прекрачат границата. Пери нямаше такива грижи. Никога не се беше страхувала от баща си и съпруга си, а колкото до Бог, макар и да не бяха в най-прекрасни отношения, тя беше решила да не се бои и от него.” – “Трите дъщери на Ева”, Елиф Шафак

“Безмълвието приляга на жената.” Всяка жена, която познавам, е израснала с тези думи. Седяхме на сенчестата веранда и известно време мислихме какво означават те, после изведнъж двете избухнахме в смях – не просто се смеехме, а пищяхме и виехме, останали без дъх…” – “Безмълвието на момичетата”, Пат Баркър

“Ние сме повече от това, което вярваме, че сме.”“За жените и солта”, Габриела Гарсия

“Родих се с огромната необходимост да получавам обич и изпитвам страхотна нужда да я раздавам…” – Одри Хепбърн, “Непокорните диви”, Кристина Морато

“Ще ми се да съм каквато си искам. Бих искала да се скрия зад булото на лудостта: по цял ден бих подреждала цветя, бих рисувала болката във всичките си картини, бих вкусвала любовта и нежността всеки път, когато съм с някого, бих се кикотила до насита на чуждата глупост, бих се обличала и събличала непрекъснато и тогава всички ще ме гледат и казват: “Горката Фрида, луда е.” А аз ще ги гледам и ще се смея, а после ще се надсмивам над себе си. Бих изградила свой свят, където, докато съм жива, ще съм в съгласие за всичко с всички хора от другите светове. Денят, часът и минутата, които ще изживея, ще са мои, но и на всички тях. Лудостта ми няма да е бягство от работата, за да ме закрилят другите хора със своята дейност. Ще бъде моят начин на работа и там бих се приютила завинаги.” – “Фрида. Да живее животът!”, Кармен Доминго

 

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.