Какво прочетох през февруари 2024 г.

by Хриси

Вероятно мнозина биха си помислили, че февруари ще е романтичен книжен месец. И макар в много от книгите, които прочетох, наистина да присъстваше темата за любовта, то други бяха значително по-мрачни, по-напрегнати и излизаха от първоначално зададената рамка. Ето кои книги четох през февруари 2024 г.

“Ruthless Vows” – Ребека Рос

Януари завърших с първата книга на Ребека Рос – “Divine Rivals”, чийто финал остави много въпроси, а както знаете, аз не съм от тези, които умеят да чакат търпеливо. “Ruthless Vows” е толкова поетична и красива история, че само това е достатъчно да се влюбите още повече в нея. Подобно на “The Curse of True Love” тук също чувствата между главните герои са подложени на тест от съдбата, но дори божествената намеса не може да попречи на Роман и Айрис да бъдат заедно. Много нежна и романтична книга, в която очарованието на любовта контрастира на ужасите на войната. В сравнение с първата част, тук връзката между главните герои се разгръща още повече – думите са мост към тяхното минало, но и към бъдещето им. И благодарение на любовта им светлината на надеждата надделява над мрака на отчаянието. Харесвам и посланието – макар да няма магията и способностите на боговете, човек има силата да промени света, в който живее.

“Анна О” – Матю Блейк

Отдавна не се беше случвало трилър да ми влезе под кожата така, както го направи “Анна О” от Матю Блейк. Съвсем съзнателно се оставих в манипулативните ръце на автора, който ми беше подготвил завладяваща история, обвързана с теми от психологията, сътресенията в менталното здраве и последствията от тях, както и с отмъщението като основен мотив за извършване на престъпление. Това, което особено ми харесва в “Анна О”, беше и вплитането на морален казус, който предизвиква читателите и ги провокира да влязат в ролята на съдебно жури, определящо крайната присъда на героинята – дали тя има вина за извършените убийства, или не подлежи на отговорност. Редуването на гледни точки, на два времеви пласта, препратките към древногръцките трагедии и посланията, които изпращаха, отлагането на кулминацията до самия финал бяха все фактори, които повлияха и затвърдиха високата ми оценка за романа на Матю Блейк.

“Всички пътища водят към теб” – Мариана Запата

Не може февруари без поне една романтична книга с класически любовен сюжет. “Всички пътища водят към теб” от Мариана Запата беше чудесна компания – историята е фокусирана преди всичко върху главната героиня и желанието ѝ за ново начало, а то изисква да излекува страховете и съмненията си, да се пребори с призраци от миналото, да послуша сърцето си. В началото то определено не ѝ подсказва, че мъжът срещу нея ще бъде спасение и пристан, но постепенно взаимоотношенията им се задълбочават и химията помежду им прераства в нещо по-голямо. Като сюжет книгата е от бавно развиващите се романси (Slow Burn) и до известна степен е базирана на мотива “слънчева героиня-загадъчен и намръщен герой”, което пък води до забавни ситуации. Още за Мариана Запата разказвам в отделна статия.

“Зимен гроб” – Питър Мей

Още един трилър, който ме изненада приятно, беше “Зимен гроб” от Питър Мей. Макар да не е толкова психарски, колкото беше “Анна О”, при него също има интегрирани любопитни теми, свързани най-вече с глобалното затопляне и последиците от човешкото безразличие към бъдещето на планетата. “Зимен гроб” е трилър, чието действие се развива в близкото бъдеще, където природата все повече демонстрира своите сили, но нещото, което остава непроменено, е страхът на човек от разкриването на най-зловещите му тайни и изправянето срещу техните последствията. На фона на едно заплетено и динамично разследване на престъпление, четем и за дълбоките пукнатини във връзката между баща и дъщеря и опитите те да бъдат поправени, преди да е станало твърде късно.

“Мадмоазел Айфел и кулата на любовта” – Софи Вияр

Една от интересните срещи този месец беше с Клер Айфел – дъщеря на Гюстав Айфел и главна героиня в новия роман на Софи Вияр “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта”. Приятна книга, която обвързва личната история на една жена от края на 19-и век и целия процес по построяването на забележителната Айфелова кула, за която героинята също има принос. Преплитането на авторовата фантазия с реални факти е нещо, което винаги много ми е допадало като подход в литературата, защото носи емоцията от добре написания художествен роман и знанията, които човек придобива от документалните трудове. И тук Софи Вияр чудесно е балансирала двете страни, докато е рисувала с думи портрета на Клер с цялата палитра от чувства и преживявания, през които е преминала героинята.

поредицата “Вълшебният народ” – Холи Блек

Под влияние на желанието ми да опозная поне частично романтичната фентъзи вселена, в началото на февруари прочетох трилогията на Холи Блек – “Вълшебният народ”. Макар с първата книга (“Жестокият принц”) нещата да тръгнаха по-бавно, със следващата (“Злият крал”) бях убедена, че съм взела правилното решение и вече се наслаждавах на таланта на авторката. Тя отваря вратите към един свят, толкова приказен и красив, колкото и опасен и измамен, но категорично вълнуващ, интересен и обещаващ приключения. Любовната история тук съвсем не беше водеща, а по-скоро движещата сила бе главната героиня Джуд, нейната борбена натура и отношението ѝ към властта и към всичко, което ни прави по-силни. Значителна част от детайлите при изграждането на Елфхейм е вдъхновена от келтската митология, което пък направи елфските земи още по-привлекателни и им придаде допълнителна плътност. Накратко обобщено – беше удоволствие да бродя из тях в компанията на Джуд и Кардан.

“Странната Сали Даймънд” – Лиз Нюджънт

“Странната Сали Даймънд” е трилър, който започнах през ноември, но тогава коледната ми еуфория ми попречи да се концентрирам върху историята на Лиз Нюджънт, затова я оставих. И ето че през февруари доволно отгърнах последната страница и си мислих как книгата надскача многократно жанровите си ограничения, за да задълбае в мрачни теми като психологията на един социопат, последствията от дълбоки травми в детството, насилието над жени и деца. На преден план изникват въпроси като какво наследяваме от нашите родители и какво сме способни да променим, как обществото приема различните и какво прави, за да се пребори с чудовищата, които бродят в търсене на следващата си жертва.

“The Ballad of Never After” и “The Curse of True Love” – Стефани Гарбър

Така и така бях на магична вълна покрай Холи Блек, прецених, че е подходящ момент да продължа с поредицата “Имало някога едно разбито сърце” от Стефани Гарбър. Ако харесвате приказки, то със сигурност ще оцените “The Ballad of Never After” и “The Curse of True Love” – толкова красиво поднесени, омагьосващи истории, свързани с темата за истинската любов, за сродните души и гласа на сърцето. Авторката използва популярни образи и мотиви, но ги пречупва през призмата на съвременната литература и през идеята, че любовта ни прави по-добри и че има силата да се справи с всяко изпитание. Хареса ми посланието, че всеки е герой в собствената си история, дори това да го прави антигерой в нечия друга (тук визирам Джакс).

“Змията и крилете на нощта” – Кариса Броудбент

Ако някой ви каже, че не избира книга по корицата, не му вярвайте – все към някоя е посегнал, защото е бил изкушен от това, което е видял. Аз лично не бях изкушена от змията на корицата на “Змията и крилете на нощта”, обаче изданието беше толкова красиво, че нещо в мен ме побутна да му дам шанс. И добре че го направих – много харесах книгата! Толкова, че веднага след нея прочетох и втора част, която предстои да излезе на български през есента. Романът на Кариса Броудбент е романтично фентъзи – по-мрачно, изпълнено с ожесточени битки и бойни стратегии, с тъмна магия и с напрежението от надпревара, която е на живот и смърт. В същото време е приятно романтична – от онези истории, в които героят вижда силата и потенциала в героинята и я насърчава да го развие, да повярва в себе си. Основният фокус в тази книга е въпросът какво ни отличава като хора – кое е човешкото в нас, до колко то ни прави уязвими и в каква степен ни дава сила. Но освен него се коментира също темата за отношенията между деца и родители и се разгръща сюжетна линия в стил “enemies to lovers”, която много ще ви допадне. За втората част ще ви разказвам по-нататък, подсказвам само, че става по-романтична, но не по-малко кървава.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.