“Змията и крилете на нощта” – Кариса Броудбент

by Хриси

Признавам си, че нямах намерение да чета “Змията и крилете на нощта”. Обаче в книжарницата се загледах в изданието с твърдите корици, което много ме привличаше. Реших, че ще й дам шанс, пък ако не се разберем, винаги мога да я подаря на друг читател. Обаче книгата още с първите страници ме спечели, защото ме срещна с героиня, която цял живот се бори и оцелява като човек, заобиколен от чудовищни създания. Тя беше като светлина, която проблясваше в целия този мрак, а на мен ми беше любопитно да науча повече за нея и как успява да съхрани тази животворна искрица. И в крайна сметка “Змията и крилете на нощта” от Кариса Броуднбент се оказа вълнуващо четиво, което изпълни обещанието си и не ме разочарова.

“Змията и крилете на нощта”:

  • Автор: Кариса Броудбент
  • Жанр: Фентъзи, романтично фентъзи
  • Страници: 560 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки:
  • Главни герои: Орая и Рейн
  • Преводач: Габриела Кожухарова
  • Издателство: Артлайн

За хората и вампирите правилата за оцеляване са едни и същи: никога не се доверявай, никога не се предавай и винаги – винаги – пази сърцето си. Орая, осиновената човешка дъщеря на краля на вампирите, търси своето място в свят, предназначен да я убие. Единственият й шанс да стане нещо повече от плячка е да влезе в легендарен турнир, организиран от самата богиня на смъртта. Но победата няма да е лесна. За да оцелее, Орая е принудена да сключи съюз с мистериозен съперник. Всичко в Рейн е опасно. Той е безмилостен вампир, ефективен убиец, враг на короната на баща й… и нейната най-голяма конкуренция. И все пак това, което ужасява Орая най-много от всичко, е, че тя се оказва странно привлечена от него. Но в Кежарите няма място за състрадание. Войната за Дома на нощта кипи, разбивайки всичко, което Орая е смятала, че знае за дома си. И Рейн навярно я разбира по-добре от всеки друг, но тяхното процъфтяващо привличане може да бъде нейното падение в кралство, където нищо не е по-смъртоносно от любовта.

“Змията и крилете на нощта” от Кариса Броудбент е романтично фентъзи – по-мрачно, изпълнено с ожесточени битки и бойни стратегии, с тъмна магия и с напрежението от надпревара, която е на живот и смърт. Роман за човечността в един нечовешки свят, за преходността на човешкия живот и неговата крехкост като оръжие, което може да се използва, за хуманността като една от най-ценните дарби, с които разполагаме, и всичко, което е способно да я погуби. Книга за страховете, които шепнат закани за провал, а всъщност се плашат най-много от вероятността да се освободим от техните окови и те да загубят властта си. И за да не се чудите къде е романтиката в цялата тази картина, ще кажа, че “Змията и крилете на нощта” е история за сродните души, които се разпознават дори когато са маскирани като врагове, и за любовта, която е най-опасният съперник на боговете.

Романът ми беше предложен от Goodreads като алтернатива, след като завърших “Ruthless Vows” от Ребека Рос. И намирам асоциацията за частично обоснована – и тук става дума за война и битки; за божества, които си играят със света и се забавляват на гърба на чуждите мъки; за мъж и жена, които са от два вражески лагера, но са свързани от някаква невидима нишка. С това обаче се изчерпва сходството. Там където Ребека Рос беше нежна и поетична, Кариса Броудбент е рязка и безкомпромисна. Моделира сюжета, като пролива кръвта на своите герои, жертва тяхното спокойствие, търгува с тяхната свобода и с живота им. Безскрупулна, напрегната, изпълнена с обрати, “Змията и крилете на нощта” прегърна мрака, за да даде сцена, на която светлината на промяната да грее по-ярко.

Сега да не си помислите, че главната героиня е някой слънчев и приветлив персонаж. Орая е като стомана – не можеш да я огънеш, но острието ѝ проблясва смъртоносно, когато опонентите ѝ най-малко очакват. Горда, упорита, смела, тя не бяга от опасността, но и е достатъчно интелигентна, за да знае кога да преосмили своите ходове. Интересното е, че много по-човешки облик и душевност имаше Рейн, който е вампир, но е съхранил хумора и емпатията, присъщи за хората. В романтичен план историята им е базирана на сюжета Rivals to Lovers (от врагове към сродни души) и в първата книга границите на техните отношения са доста ясно заявени, но това не им попречи постепенно да заличат разделителната линия. Хареса ми, че Рейн е такъв тип герой, който вижда силата и потенциала в героинята и я насърчава да го развие, да повярва в себе си. В този ред на мисли отговаря на формулата, която автори като Сара Дж. Маас и Ребека Ярос ползват.

Отвъд романтичната нишка обаче Кариса Броудбент дълбае болезнено в темата за връзката между деца и родители и по-конкретно за контрола, който възрастните упражняват. За обичта, която ограничава и задушава, за абсолютните авторитети и неподчинението като форма на себеизразяване, за страховете, които се прожектират при възпитанието и пораждат грешки, чиито последствия могат дълбоко да навредят на психиката на човек. Много въпросителни изникнаха в края на романа, свързани именно с този аспект от историята, и във втората книга авторката се е постарала да обясни всичко.

Що се отнася до фентъзи частта, четох разни отзиви, че на някои романът им е бил муден, а светът – недостатъчно добре изграден. Аз нямах такива проблеми – в началото наистина историята тръгва по-бавно, докато се ориентираш в каква посока ще поеме героинята, но ритъмът постепенно се забързва, а интригите се заплитат и границите между правилно и грешно, истина и лъжа доста се размиват. Има много стриктна йерархия при вампирите, която се спазва, и правила, които боговете налагат, така че това дава добра основа на романа и помага на читателя да проследи отделните персонажи.

Не очаквах да харесам толкова “Змията и крилете на нощта” от Кариса Броудбент. Обикновено не съм фен на мрачните сюжети, обаче тук той е поднесен по особено обаятелен начин, с много психологизъм и внимание към детайлите, а любовта прави историята още по-привлекателна и “сладка” за четене.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.