3 забележителни жени от романите на Софи Вияр и техните истории

by Хриси

Литературата често влиза в ролята на гостоприемен домакин – организира срещи между читатели и герои, като намира общи теми помежду им и насърчава тяхното опознаване. Без да разполага с машина на времето, тя успява само с думи и писателска магия да ни запознае с личните истории на хора, белязали по един или друг начин епохата, в която са живяли. И ако преди години жените често са оставали в сянката на своите половинки или приближени, то в наши дни те получават трибуна и възможност да получат заслужени аплодисменти за постиженията си. Софи Вияр е автор, посветил творчеството си именно на тази идея – да ни разказва за живота на впечатляващи дами, за силата на тяхната енергия, която е спомогнала за велики постижения в сферата на изкуството. Ето с кои три забележителни жени ни среща Софи Вияр в романите си.

Клер Айфел

Ако потърсите информация за Айфеловата кула в интернет, името на Клер Айфел едва ли ще ви излезе. Твърде малко източници отдават нужното внимание на приноса, който дъщерята на Гюстав Айфел е дала за изграждането на Желязната дама. И все пак той е там – скрит толкова в подробностите при осъществяването на този грандиозен проект, колкото и в основите му, които стъпват преди всичко на стабилната семейна среда и обединението на фамилия Айфел около революционната за времето идея. В „Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“ Софи Вияр повдига завесата към живота на Клер и разказва за нейната отдаденост в работата по Айфеловата кула, която обаче често разклаща самочувствието ѝ на добра майка; за деликатната ѝ природа, която успява да овладее понякога твърде бурните емоции на нейния баща; за любящото ѝ сърце, което се съревновава за вниманието на съпруга ѝ; за усета на младата жена към красивото, който заразява и околните. Докато Гюстав Айфел дирижира построяването най-знаковата композиция на своята кариера – изкуство, което остава за поколения напред, дъщеря му замества неговата липса в семейните дела и се натоварва с отговорности, които тестват разума и търпението ѝ. Края на 19-и и началото на 20-и век е време, в което ролята на жената се моделира по нов и модерен начин – тя трябва да запази класическите черти на женската си природа, но и да бъде отворена към света. И в този ред на мисли Клер Айфел е чудесен пример за баланс между приемственост и новаторство

Консуело дьо Екзюпери

Всяка година на 29 юни светът отбелязва годишнината от рождението на Антоан дьо Сент Екзюпери, автор на едно от най-известните литературни произведения – „Малкият принц“. Междувременно датата 10 април минава без особени фанфари. А тогава е родена Консуело Сандовал, по съпруг Екзюпери, без която днес едва ли щяхме да разполагаме с думите на френския писател за красотата и любовта. Консуело е неговата муза – непресъхващ извор на вдъхновение, енергия и подкрепа, благодарение на който той се изправя всеки път, когато животът (или собствените му избори) го повалят. Консуело е образът на жената, отдала цялото си сърце на един мъж, който обаче е приел богатството на любовта за даденост. Тя е розата, която вехне под стъкления похлупак, лишена от грижи и внимание. „Мадам Екзюпери и звездите на небето“ разказва за сложните взаимоотношения на семейство Екзюпери – за общата им страст към изкуството, за пламенната им връзка, която се разпростира на няколко континента, но и за всички възходи и падения, с които е белязан техния брак. Дълбоко емоционална и прочувствена, книгата отдава нужното уважение на единствената личност, която посвещава живота си да пази френския писател от саморазрушителните способности на неговата фантазия. Консуело Екзюпери не става най-известната художничка, но нейната светлина, държала толкова пъти в топлата си прегръдка Антоан Екзюпери, озарява страниците на малка книга, която днес милиони хора четат.

Пеги Гугенхайм

Любовният живот на жените винаги е бил по-интересен и обсъждан от техните успехи, които често потъват сред морето от слухове и (непоискани) коментари. Пеги Гугенхайм е пример, който потвърждава тази хипотеза. На фона на огромното богатство, което наследява, и бурните връзки, които се разнасят като новини из клюкарските вестници, никой не обръща внимание на Пеги Гугенхайм като на човек с усет към изкуството и отношение към творците с визия. А всъщност това е най-голямата ѝ дарба – да открива даровити художници, да инвестира вярата и парите си в тях, да колекционира не само картини, но и различни таланти. В „Пеги Гугенхайм и мечтата за щастие“ Софи Вияр ни запознава с жена, която е вперила поглед в бъдещето, докато всички са се вторачили в миналото. Тя търси нови пътища за изобразителното изкуство и не дели таланта по пол и възраст, затова успява да събере под един покрив забележителни произведения, небрежно подминати от критици и експерти. Животът на Пеги Гугенхайм наистина е пъстър, ярък, наситен с множество нюанси и сам по себе си представлява необикновен портрет на модерномислещата жена. Защото никой не може да отрече, че Пеги Гугенхайм днес е синоним на новаторство – тя е пионер на абстрактния експресионизъм в нюйоркската школа, прегърнала идеята да намери адекватно място на дамите сред останалите титани на художествената сцена; тя е човекът, превърнал дома си в галерия, а изкуството в свой дом.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.