4 зловещи прогнози за бъдещето, които трилърът „Зимен гроб“ вещае

by Хриси

„Зимен гроб“ от Питър Мей е трилър от ново поколение. Да, той включва всички елементи, с които жанрът работи – сложен и заплетен сюжет, загадка, която трябва да бъде разрешена, ескалиращо напрежение, манипулативни тактики спрямо читателското въображение и главен герой с безпогрешно чувство за морал и справедливост. Но също така „Зимен гроб“ успява да надскочи жанровите си граници и да се превърне в книга-предупрежение към читателите какво да очакват в близкото бъдеще, ако светът не промени драстично отношението си по общественозначими теми. Освен завладяваща история, в „Зимен гроб“ Питър Мей поднася четири зловещи и доста реалистични прогнози за посоката, в която е тръгнало човечеството.

За книгата: В едно не толкова далечно бъдеще детектив Камерън Броуди е успял да се изкатери високо в полицията на Глазгоу, натрупвайки солиден стаж и „колекция“ от картини, които не могат да се изтрият от съзнанието. Последните години прекарва в уединение и смъртта не го плаши толкова, колкото собствените му демони, които го преследват нощем и тормозят съвестта му.  Когато получава информация за открито замръзнало тяло на известен журналист в района на малко планинско градче, Броуди решава да сложи край на своята изолация и поема на опасно пътуване. Задачата му е да информира полицията дали става въпрос за нелеп инцидент, или за убийство, но освен това детективът вижда възможност да се изправи пред призраците на миналото си и да се помири с тях, преди да е станало твърде късно. На място обаче става ясно, че ситуацията по-сложна – докато се вихри поредната снежна буря, която парализира живота в планинското селище, наоколо дебне убиец, решен да погребе завинаги мрачна тайна. Каквото и да му коства това.

Кризата с глобалното затопляне

„Зимен гроб“ от Питър Мей е трилър, който стъпва на сравнително ново и модерно литературно направление, наричано cli-fi (от climate fiction). Или иначе казано, сюжетът е тясно обвързан с темата за глобалното затопляне, повишените водни нива и резултатите от човешката незаинтересованост към околната среда и бъдещето на нашата планета. Действието в романа се развива през не толкова далечната 2051 г., когато вече ясно личат последиците от измененията в климата – въздушното течение Гълфстрийм вече не съществува, климатичните зони са се изместили, а заради повишените нива на световния океан са изчезнали територии от страни като Англия, Германия, Холандия, Дания. Ефектът от кризата намира отражение и в историята на детектив Камерън Броуди, който разследва убийството на изчезнал журналист, чието тяло е открито замръзнало сред заснежените склонове в района на Кинлохлевен, Шотландия. Той знае, че светът е променен – бурите връхлитат внезапно, температурите падат рязко, валежите са обилни и снежната покривка се задържа повече от обичайното, и всичко това затруднява работата му. Междувременно студената и сурова красота на природата и нейната апокалиптична сила са така добре описани от Питър Мей, че носят смразяващо усещане и се превръщат в идеалния фон за мрачен трилър от бъдещето.

Напредъкът на технологиите

За добро или лошо технологиите продължават да присъстват активно в ежедневието на хората. Въздушни таксита прелитат във въздуха, превозват пътници и товари, без да се нуждаят от пилот, който да ги управлява. Компютърно генерираните образи моделират модерното изкуство, AI може да наслагва лица и да подменя видеозаписи, но софтуерът е толкова задобрял, че може да подскаже на полицията кога едно видео е фалшиво. И все пак напредъкът е нож с две остриета, защото човекът е станал още по-зависим – заради всички механизирани процеси без електричество животът замира и превръща хората в затворници на собствените им домове.

Полюсните разделения в обществото

Нито в настоящето, нито в бъдещето хората намират общ език, с помощта на който да изгладят противоречията или поне да приемат с разбиране другата гледна точка. В света, който Питър Мей рисува в „Зимен гроб“, виждаме още по-задълбочени конфликти, провокирани от промените на световната карта. Заради невъзможно високите температури в Африка и Азия имигантската вълна е още по-голяма – хората търсят убежище на запад, но се сблъскват с дискриминация и откровени прояви на расизъм. Демографска и икономическа криза тестват издръжливостта на шотландското правителство и изострят страха на хората, че определени групи ще се ползват с повече протекции в сравнение с други. Новините от деня са тема номер едно и сред местните жители на малки градчета като Кинлохлевен, където пребивава главният герой на „Зимен гроб“. Дискусиите за бъдещето на страната и изобщо на света са разпалени и чертаят ясна посока – когато става въпрос за оцеляване, моралните принципи отстъпват на заден план.

Проблемите с менталното здраве

Предвид сложната и динамична обстановка, в която е поставено човечеството, не е изненада, че се задълбочават проблемите с менталното здраве – депресивни състояния, чувство на тревожност, стрес, безсъние. В „Зимен гроб“ Питър Мей говори за тях деликатно, но категорично не спестява нищо – чрез личната история на Камерън Броуди и отношенията му с неговата съпруга, която той спасява от токсична връзка, авторът отваря темата за жертвите на домашно насилие, за необходимостта от по-сериозна ангажираност от страна на полицейските власти, за нуждата от терапия, която да излекува травми от детството, превърнали се в предпоставка за объркани взаимоотношения и личностни дисонанси. Несигурността, в която хората живеят в книгата, пък отключва различни форми на зависимост – към хазарт, алкохол, опиати. Зависимост, с която временно залъгват и заглушават демоните в главата им, но реално ги тласка все по-упорито в техните мрачни ръце.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.