“Мадмоазел Айфел и кулата на любовта” – Софи Вияр

by Хриси

Всичко, свързано с Париж и Айфеловата кула ми е интересно. От дете имам слабост към френската столица – виждаше ми се магично и красиво място, което крие необикновени истории, и мечтаех да го посетя. Като пораснал читател откривам въпросните истории между страниците на завладяващи романи, вдъхновени от миналото на града и неговите жители. На една такава попадам и в новата книга от Софи Вияр – “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта”.

“Мадмоазел Айфел и кулата на любовта”:

  • Автор: Софи Вияр
  • Жанр: Исторически роман, дамска проза
  • Страници: 344 стр.
  • Година на издаване: 2024 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Клер Айфел, Гюстав Айфел, Ади Салес
  • Преводач: Светлана Старирадева
  • Издателство: Лемур

Париж 1887 г. Гюстав Айфел иска да построи най-високата кула в света. Никой не вярва, че този невиждан досега проект ще бъде готов за Световното изложение – освен смелата му дъщеря Клер. Във време, когато все още се смята за неуместно жените да излизат сами дори на разходка, тя е най-важният съветник и личен секретар на баща си. Младата жена е неотлъчно до него, но начинанието, с което са се захванали, граничи с лудост и заплашва бъдещето на брака й. Дните отлитат все по-бързо, а пред Айфел се издига още една преграда: парижката художествена сцена, предвождана от Ги дьо Мопасан и Александър Дюма, се обединява срещу предполагаемото оскверняване на града. Във вихъра на общественото негодувание и личните й битки, неочаквана среща изправя Клер пред може би най-важния избор в живота й: Айфеловата кула ли е нейната съдба – или бъдещето й е в новия свят, отвъд океана?

Хората са казали, че зад всеки успял мъж стои по една силна жена. Клишетата обикновено устояват на ерозията на времето, защото крият доза истина. И когато говорим за впечатляващата Айфелова кула – символ на Франция и на Париж, и за нейния създател – Гюстав Айфел, трябва да обърнем внимание именно на една фигура,  останала в сянка, но изиграла знакова роля за целия процес – Клер Айфел, неговата най-голяма дъщеря. “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта” е красиво разказана история за жената, която е била секретар на семейната фирма, отговаряла е за кореспонденцията на Айфел, за координацията между отделните звена (инженери, архитекти, чертожници, работници), участвала е активно във взимането на важни решения за съдбата на кулата и това за малко не ѝ е коствало семейството. А то е ценност, на която фамилия Айфел никога не изневерява.

Отлично балансирана между фактологията на документалния роман и очарованието на авторовата фантазия в едно художествено произведение, книгата обхваща периода от 1886 до 1889 г. и връща читателя във време на иновации и прогрес, на динамични обществени промени, разказва за зараждане на течения в изкуството и архитектурата, за срещи между Запада и Новия свят, за вдъхновението и идеите, които сякаш витаят във въздуха. На фона на постиженията на тогавашни откриватели, инженери, художници обаче се развива една далеч по-човешка и земна история, посветена на образа на жената от края на 19-и век. Негово олицетворение е самата Клер Айфел – лоялна и отдадена съпруга, която се радва на компанията на своя любим; грижовна майка, която изпитва угризения всеки път, когато не е край детето си; любяща дъщеря, готова да е винаги насреща за нуждите на баща си; жена, която копнее да бъде обичана, ценена и която има свои желания и мечти. И ако в наши дни да балансираш между отделните роли е трудна задача, то тогава е било още по-голямо предизвикателство да следваш общоприетите норми, но и да се вслушваш в сърцето си.

Много нежна и деликатна история се крие на страниците на “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта” – отдавам го на самата героиня и нейното отношение към темата за любовта. Всъщност, в романа на Софи Вияр става дума за динамиката в отношенията на една брачна двойка, за необходимостта от комуникация между двете страни, за уважаването на чувствата и нуждите на другия, за поддържането на искрата в семейното огнище.

Изкуството до голяма степен е подчинено на вкуса на времето, колкото и добре да е изпипано технически.”

Докато следим тази линия, ставаме свидетели на изграждането на самата Айфелова кула и четем за всички изпитания, с които се е сблъскал екипът и фамилия Айфел, за да изпълнят този проект. Имаше много любопитни детайли около изграждането на основите, дизайна и визията на Желязната дама, информация, свързана с работническата стачка и трудностите при работата на такава височина. В книгата се говори много за различните разбирания за естетика и изкуството, което следва собствен път, за атаките на субективизма и ограниченото мислене, на които е била подложена Айфеловата кула. Множество популярни лица изиграват своята епизодична роля в романа и допринасят за тази вдъхновяваща творческа атмосфера, която цари на страниците на “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта”. Сред тях са художници като Тео и Винсент Ван Гог, Тулуз-Лотрек, Гоген, писатели като Жул Верн, Ги дьо Мопасан и Александър Дюма-син. Имаше и интересни препратки към по-отвореното и разкрепостено мислене и поведение на американците в сравнение с по-консервативното отношение на французите и чувството им за морал и етични принципи.

Със сигурност има какво да научите от “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта” от Софи Вияр. Може би най-ценните уроци са, че докато двама души се грижат за любовта си и подклаждат огъня, той няма да изгасне, както и че новаторството често е неразбрано за околните – то бива оценено едва когато разумът и сърцето настигнат времето.

1 comment

Ива 17.04.2024 - 11:03

Тази книга много ми допадна, може ли да препоръчате подобни или нещо свързано с Париж?

Reply

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.