След като миналия месец навлязох по-смело в света на популярното фентъзи, реших, че е време да се захвана с друга известна поредица, а именно “Вълшебният народ” от Холи Блек. Връзката ни започна опознавателно и леко плахо, но още от първата книга виждах потенциал в историята и се оказах права. Ето какво ми хареса и с какво ме спечелиха романите на Холи Блек.
Поредицата “Вълшебният народ” на Холи Блек се води по-скоро тийн фентъзи и включва три книги: “Жестокият принц”, “Злият крал” и “Кралица на нищото”. Важно е да се четат последователно – първите две определено завършват с изненадващ обрат, а и самите герои (както главни, така и второстепенни) търпят сериозно израстване. Романите са омагьосващи, приказни, изпъстрени с множество детайли, които изграждат света на Елфхейм – Холи Блек се е постарала да си представим това магично място както визуално, така и с характерната за него йерархия, с разпределението на ролите сред митичните същества и властта, с която съответните народи разполагат, съобразено с върховенството на краля, обяснява мястото на смъртните сред създания, които могат да си играят с тяхната съдба. За много от нещата авторката стъпва на келтската митология, в която феите са централен образ – от амулети, които предпазват, до легенди и суеверия, които често са животоспасяващи инструменти в ръцете на главната героиня Джуд.
Първият роман от поредицата – “Жестокият принц”, цели да запознае читателя с особеностите на Елфхейм, с водещите персонажи и поставя интригата, която ще се разнищва в следващите две книги. Става ясно, че светът на феите е красив, примамлив, но също така опасен, често жесток и безскрупулен. Фокусът пада върху амбицията и желанието да ръководиш собствената си съдба, да държиш контрол над живота си, да не позволяваш друг да диктува правилата. Най-силното оръжие на Джуд като смъртен е нейната човешка способност да лъже и тя се възползва максимално от нея, за да изгради правилно стратегията си и да замени ролята на слабото и беззащитно момиче с тази на воин. Другият главен герой, който тук все още запазва загадъчния си ореол, е принц Кардан – вероятно повечето от вас няма да изпитат топли чувства към него с първата среща, тъй като той не се притеснява да покаже най-отблъскващата си и жестока страна, но аз пък да си кажа, че бях заинтригувана от самото начало. Като цяло антигероите са ми слабост и обичам да ги разкодирам и както предполагах, Кардан има солидни причини да бъде толкова студен и мрачен персонаж. Не мога да кажа, че първата книга има някаква романтична нишка, но да речем, че авторката си е положила основите на един потенциален романс за по-нататък.
“Злият крал” е втората книга и ми се видя значително по-динамична, още по-вълшебна, по-задълбочена. Тук има лъжи, предателства, алчност, игра на нерви и надхитряване в стратегиите, политиката и борбата за власт са все по-ожесточени и Джуд е принудена да се бори и да убива, за да се задържи на върха. Задълбава се и в темата за семейните взаимоотношения, за връзките между братя и сестри, за любовта, която прави хората уязвими за враговете си, но им дава сила да отстояват това, в което вярват. Холи Блек продължава да разширява хоризонтите на своята фентъзи вселена – лично на мен ми бяха много интересни интеракциите с морския народ. Дава се поглед върху миналото на героите и читателят се сдобива с ключова информация за съдбата на Джуд и Кардан. Тук вече може да говорим и за някаква романтична страна на историята (движи се по линията “от врагове към сродни души”), която оказва влияние върху посоката на сюжета, но категорично не е водещият акцент. Романът завършва с обрат и това нещо, което много харесвам в писането на Холи Блек – умее да ме изненадва.
Третата книга е “Кралица на нищото”. В нея героите достигат емоционална зрялост, благодарение на която могат да признават грешките си, да прощават, да планират напред. Вероятно тя е и най-романтичната, но и най-кървавата от трите книги, изпълнена с множество морални дилеми, които ясно показват, че никой свят – нито този на смъртните, нито на феите, не е черно-бял. Всеки носи в себе си мрака и светлината и е въпрос на избор и ежедневна битка кое ще надделее. Няма да изпадам в подробности тук, за да не развалям удоволствието от четенето, но ще споделя, че към края имаше някои болезнено-красиви моменти на прояви на лоялност, признателност и обич.
Няколко думи ми се иска да кажа за главната героиня в трилогията – Джуд Дуарте. Много ми харесва, че наистина тя беше водещият персонаж, тя изнесе историята на гърба си – една смъртна в свят на феи и вещици, която превърна своята човешка природа в оръжие и която се научи да търгува със силните и слабите си страни, за да постига целите, които си е поставила. Изключително интелигентен, хитър и сложен персонаж беше Джуд и въпреки това любовта я правеше наивна. Но не е ли в това нейния чар – да прави всички ни на глупци, готови да се доверят и рискуват сърцето си за човека, когото обичат. Именно тази смесица от добро и лошо, от правилно и грешно ми допадна в нея.
Ако сте почитатели на фентъзи жанра, вероятно вече сте запознати с историята на принц Кардан и Джуд Дуарте. Но ако и вие като мен сега изучавате пределите на тази вълшебна вселена, то съветвам ви да не губите време и да навлезете дълбоко в земите на Елфхейм с трилогията “Вълшебният народ”.
