Дебютният роман „Анна О“ изстрелва Матю Блейк в класациите на хитовите заглавия за 2024 г. Напрегнатата и мрачна история за психолог и неговата загадъчна пациентка, в която буквално дреме духът на един убиец, печели одобрението на критиците и те съзират в книгата това, което и читателите разбират след прочитането ѝ – „Анна О“ носи белезите на завладяващия психотрилър. Ето седем елемента на добрия трилър, които присъстват в романа и потвърждават тезата.
За книгата:
Анна О не е отваряла очи от четири години. От нощта, в която е открита дълбоко заспала, след като намушква двама души до смърт без ясен мотив. Наречена е от таблоидите Спящата красавица, а състоянието ѝ се оказва рядко психосоматично разстройство, познато като „синдром на примирението“. Доктор Бенедикт Принс е съдебен психолог и експерт по съня. Неговите методи са последната надежда Анна О да бъде събудена, за да се изправи пред съда. Докато Бенедикт се опитва да опази собствените си тайни и да разгадае случая на Анна О, дърпа нишката на много по-дълбока, по-мрачна мистерия. Той знае всичко за най-тъмните кътчета на ума, заровени в подсъзнанието, но не подозира за огромната опасност от това, което излиза наяве… Събуждането на Анна О не е краят на историята, а само началото.
Обещанието
Всеки добър трилър започва с обещанието на автора към читателите за история, която ще ги държи на нокти. Разказ, чийто финал те ще копнеят да научат, а писателят се ангажира да им поднесе истината в идеалния момент, за да запазят после онзи съвършен послевкус на хубавата книга. „Анна О“ стартира ударно с информация за пациент (Анна Огивли), който вероятно е извършил две жестоки убийства, но вината му не е доказана, тъй като е изпаднал в състояние на дълбок сън и нещо, което психолозите наричат „синдром на примирението“. До каква степен сънят надделява над разума, може ли да се търси отговорност на Анна за действията ѝ и дали наистина тя е извършила престъпленията, за които я обвиняват. Матю Блейк знае отговорите, но за да ги разкрие, читателят трябва да изпълни своята част от условията на сделката – да продължи да чете.
Мотивите
Сюжетът на добрия трилър се завърта около един или повече случаи на убийство. Работата на автора е да обясни проявата на жестокост, като я подплати с адекватни мотиви. Ревност, завист, омраза са някои от най-често срещаните, но при „Анна О“ Матю Блейк залага на класика, позната от времето на древногръцките трагедии. Казват, че отмъщението е ястие, което се сервира студено – нуждае се от години планиране, търпение и хладнокръвие. И докато сърцевината на историята е оставена да се охлажда като добре отлежало шампанско, готово да гръмне във всеки един момент, Матю Блейк пуска читателите да се пържат в нажежена обстановка, съспенс и множество хипотези какво се е случило в онази съдбовна нощ.
Особености на жанра
„Анна О“ не е обикновен психотрилър – романът спада в категория „медицински (болничен) трилър“ и като такъв носи характерните белези на поджанра. Това ще рече, че комбинира отлично съспенс и научни факти, манипулира умело читателското съзнание и го обърква още повече, като му поднася купища информация, свързана с работата на мозъка, с крехкостта на човешката психика, поставена в условие на уязвимост (каквото е сънят), и с основите на психологията. Всичко това се случва на фона на мрачна и напрегната атмосфера, която напомня на наближаваща буря – опустошителна и безпощадна.
Пясъчният часовник
Времевата рамка е ключова за добрия трилър – притискащите срокове носят усещането за неизбежност и са предпоставка за нарастващия страх. Главният герой в романа на Матю Блейк – Бен, носи на гърба си именно товара на изтичащото време, притиснат от правителството и полицията да разнищи мистерията Анна Огивли. Фрагменти от минало и настояще непрекъснато преливат на страниците на „Анна О“, подобно на песъчинките в стъкленицата на пясъчния часовник. Колкото повече четем за Анна преди убийството, толкова повече въпросни изникват за нея в сегашно време, когато всички отговори са скрити зад маската на съня.
Примамки
Когато става дума за майсторски трилър, не е важно само добре да скриеш истината, но и да успееш да отвлечеш вниманието на читателите от нея, така че да се запази елементът на изненада. Матю Блейк се справя отлично с тази задача, като включва множество гледни точки в романа си, препратки към дневника на Анна, изказвания, които подлагат на съмнение невинността на някои от персонажите, улики и данни за престъпления, които на теория нямат нищо общо, но всъщност са свързани от невидима нишка. И в крайна сметка изгражда сюжет, който не позволява на читателите да се отпуснат комфортно, а провокира у тях един нарастващ копнеж – да научат какво се е случило и кой е убиецът.
Пластове
Ако образа на Анна Огивли навяваше асоцииации за приказката „Спящата красавица“, то е хубаво да отбележим, че сюжетът на романа от Матю Блейк като всеки добър трилър може да се съпостави с леглото от историята за принцесата и граховото зърно. Някъде най-отдолу е скрита истината, а отгоре ѝ са натрупани пластове, които трябва да отстраниш един по един, за да стигнеш до нея – тайни, предателства, лъжи, призраци от миналото, психологически травми и наследен емоционален багаж. Едва когато отстраниш всички тези слоеве и видиш какво има под тях, можеш да си отдъхнеш.
Писателският талант
Независимо колко добра техника има един автор и колко внимателно е планирал сюжета си, ако той не носи в себе си онази искрица талант, книгата трудно ще спечели сърцата на читателите. Матю Блейк определено заявява сериозни претенции да бъде включен в групата на заслужилите автори на трилъри, наред с имена като Алекс Майкълидис, Ей Джей Фин, Лий Чайлд, и има защо. Изтънченият литературен изказ, препратките към древногръцки трагедии и към други знакови произведения, свързани с документалистиката и психологията, жонглирането с дълбоките психологически страхове и травми на героите, навигирането в сложния и заплетен сюжет задават ясна посока за „Анна О“ – да е сред водещите трилъри на 2024 г.
