Човек ще каже, че през февруари би трябвало да наблегна повече на романтичните истории, обаче аз използвам времето за близка среща с някои изключителни трилъри. Сред тях е “Странната Сали Даймънд” от Лиз Нюджънт. Ирландската авторка бе в България през миналия ноември и още тогава ме спечели с необичайния си, бих казала доста литературен и сериозен подход към един по-разпространен и масово предпочитан жанр. С какво е толкова необикновена “Странната Сали Даймънд”? Сега ще ви разкажа.
“Странната Сали Даймънд”:
- Автор: Лиз Нюджънт
- Жанр: Трилър
- Страници: 448 стр.
- Главни герои: Сали, Питър
- Гледни точки: 2 основни
- Преводач: Боряна Джанабетска
- Издателство: Еднорог
Сали Даймънд е истинска откачалка, но самата тя е напълно наясно с това. Да, Сали е странна, емоционално незряла, никога не е имала приятели и социални контакти и предпочита да живее в уединение заедно със своя баща. Той често ѝ повтаря, че когато умре, тя ще е най-добре да го… изхвърли на боклука. И когато това наистина се случва и трупът му е открит там, бедната Сали, която тепърва ще трябва да научи много, включително и че хората не винаги казват това, което мислят, ще привлече трайно вниманието на медиите и полицията в своето малко ирландско градче. Разбира се, Сали съвсем не е подготвена за онова, което предстои. Не е подготвена за разкритията за самата нея и за нейното минало. А тези разкрития са свързани с ужасите през първите години от живота ѝ, за които тя почти няма никакъв спомен. Докато шокиращата истина се разкрива бавно пред нея, Сали за първи път навлиза в света на възрастните. Животът ѝ няма да бъде същият и привидно тя вече далеч не е толкова странна. И когато започва да привиква с тази нова нормалност, с нея се свързва един непознат от далечна Австралия. Оказва се, че той знае доста смущаващи подробности от миналото на Сали, за които никой не е подозирал. Кой е този човек и дали тя ще се съгласи да му се довери? И какво ще се случи, след като Сали все пак се престраши да погледне към миналото?
Каквото и да си мислите, че може да очаквате от “Странната Сали Даймънд”, забравете за него, защото ви гарантирам, че Лиз Нюджънт ще ви изненада. Ирландската авторка е написала трилър, на чиито страници мракът разгръща своите пипала и изсмуква щастието и радостта от живота на своите герои, но някак авторката все пак успява да запази лъч светлина – проблясък на надеждата, човечността и емпатията, благодарение на които историята се превръща от страшна приказка в поучителен разказ. “Странната Сали Даймънд” стъпва солидно на темата за менталното здраве и “странностите”, които хората усвояват от ранните си години или пък наследяват от своите предци. Говори се много сериозно за травмите от детството, за сбърканите модели на поведение и роли при възрастните, които смазват психиката на децата, за тормоза и посегателството над човека и правото му на свобода. Дръзка, безкомпромисна, книгата не щади читателя и не му спестява нищо, като същевременно успява да го омагьоса с нестандартния си подход и множеството обрати.
Минало и настояще се гонят на страниците на “Странната Сали Даймънд”. Макар основната част от историята да се развива в сегашно време, от значителна важност е всичко, което се е случило преди. Две са и гледните точки, които авторката споделя в романа. Едната е на Сали, която е отгледана от своите осиновители и в следствие на тежки психологически травми от най-ранните ѝ години израства в една по-необичайна и изолирана среда. Другата е на Питър, чиято съдба е неразривно свързана с тази на Сали, но при него раните са още по-дълбоки. Сюжетът увлича първоначално с необикновения начин на мислене на героинята, която често ражда комични диалози и абсурдни ситуации. Смешното обаче е и също толкова тъжно, защото открито заявява какви щети може да нанесе липсата на емоционална зрялост у човек и колко е трудно да се приобщиш към общество, което обичайно отхвърля различните. Постепенно обаче историята се заплита и читателят започва да следи с еднакво любопитство развитието и на другия герой в очакване на пресечната точка.
В по-значителната си част книгата е мрачна, задушаваща с болката си, неудобна дори – Лиз Нюджънт не се притеснява да говори открито за насилието над жени и деца и това само по себе си е травмиращо. Тук се намесва тънкият хумор, който авторката успява да прокара, както и желанието на Сали да отвори нова страница, да приеме проблемите си, да разреши тези, върху които има сила. Контактите ѝ с хора, показват разделението, което е присъщо за съвременното общество – едни ще са готови да я приемат, ще ѝ симпатизират, ще се опитат да свикнат с нейната “странност”, докато други категорично ще я отхвърлят и заклеймят като негодна.
Макар да се води трилър, трябва да отбележа, че Лиз Нюджънт надхвърля жанра си и лично аз трудно бих категоризирала романа като такъв. В него откриваме човешка история, психология, поглед върху ролята на полицията и властите в Ирландия и Нова Зеландия, засегната е също темата за медийното отразяване на човешките трагедии и превръщането на нечие нещастие в сензация, чийто отзвук после преследва жертвите дълго време. И някак, сред жестоките и тягостни ретроспективни моменти, сред наивността и излъганото доверие, сред скъсаните връзки между родител и дете авторката все пак отключва емпатията у читателя и го провокира да търси хуманността, да приеме, че чудовищата съществуват, но и да работи в откриването на лек и защита срещу тях.
“Странната Сали Даймънд” от Лиз Нюджънт е интересна смесица от чисто човешка история и трилъров сюжет. Макар да не е лека за четене, смятам, че ще се хареса на много широк кръг от читатели, затова ви препоръчвам да не я подминавате, а да прекарате известно време в компанията на Сали и нейния толкова неподправен и откровен поглед към света.