4 сезона на любовта в „Годината на нашата любов“

by Хриси

Книгата на Катерина Бонвичини „Годината на нашата любов“ е завладяващ роман за изборите, мечтите и пътищата, по които ни отвежда животът. На фона на личната история на двама влюбени и техните срещи и раздели през годините четем за недалечното политическо минало на Италия, което в периода 1975-2013 чертае нови линии и посоки и прави хората преки участници в метаморфозите на страната. Време на кръстопътища, на решения, на нова власт и познати сценарии. Време, в което да обичаш, понякога не е достатъчно. Не година, а цял един живот трае любовта на главните герои Оливия и Валерио, а това са четирите сезона, през които преминава.

За книгата накратко:

Валерио и Оливия растат заедно в разкошната вила на семейство Морганти в Болония, неразделни приятели, въпреки че идват от много различни светове: Оливия, дъщерята на Морганти, е наследница на голямо индустриално богатство, докато Валерио е син на техните градинар и камериерка. Встрани от опасностите, бушуващи в нестабилната Италия през 70-те години на миналия век, двамата споделят първата си невинна целувка на пет години, което предвещава началото на дълга връзка, продължила десетилетия.
Тъй като Валерио трябва да се премести в беден квартал в Рим, а Оливия да влезе във висшето общество, животът се опитва да ги раздели на всяка крачка, но безуспешно, връзката между тях е толкова силна. Година след година те се срещат само за няколко мига, които се усещат сякаш са вечни, а приятелството им става все по-силно и плашещо. Те поемат по различни пътища: Оливия обикаля света в търсене на себе си, докато Валерио се посвещава на престижна кариера, която не го удовлетворява, в страна, която бързо губи своята идентичност в политическите кризи от ерата на Берлускони. Все пак те продължават да се срещат отново и отново на кръстопътищата в живота.

Пролет

Съдбата пресича пътищата на Оливия и Валерио в ранна възраст, като ги събира под един покрив. Във време, в което на едно дете всичко му звучи възможно, а чувствата са разсъблечени от сложните дилеми на възрастните и са сведени до най-семплите си проявления – момче и момиче, които се радват на приятелството си, забавляват се заедно,превръщат игрите в спомени, които топлят, когато са далече един от друг, колекционират интересни факти за другия и с тях сякаш си обясняват смисъла на всичко. Любовта тук е пъпка, която още не е разцъфнала – тя носи надеждата за бъдещето, обещанието за още такива споделени моменти. Сладка като първите ягоди за годината, нежна като слънцето, което събужда дърветата от зимен сън. Тази любов се къпе в чистата и наивна детска представа за живота, където всеки човек е парченце от пъзел и си има своето място, без да допуска, че Валерио и Оливия са две парченца с несъвместими страни.

Лято

Макар и поели в различни посоки заради семействта им, Оливия и Валерио успяват да съхранят онази специална връзка, чиито основи са положили като деца – дали от сантимент, от носталгия или наистина душите им пеят в синхрон, няма значение. Двамата отново намират път един към друг сякаш никога не са се разделяли. Вече по-осъзнати, на тях им е ясно, че има редица обстоятелства, заради които няма логика дори да опитват да бъдат двойка в романтичния смисъл – класови различия, политически пристрастия, финансови разминавания. Но на прага на независимостта и окрилени от любовта си, от желанието и от страстта, Оливия и Валерио рискуват и скачат в дълбокото. Солени целувки, прошепнати обещания, планове за бъдещето – всичко е много ново, вълнуващо, но и крехко. И при първата по-сериозна вълна от проблеми, от любовници се превръщат в удавници. Никой не иска да завлече другия на дъното, затова се пускат. И морето ги отнася.

Есен

Любовта на Оливия и Валерио е онова плетено одеяло, към което човек посяга в мрачния есенен ден, когато навън се излива дъжд, а ти търсиш уют. Съшито от спомени, от техните лица през годините, от мигове, които са се разтегнали във времето, то излъчва топлина, каквото нито той, нито тя могат да намерят другаде. Любовта им винаги е била забранена – това не ги е спирало да бъдат заедно, няма да им попречи и сега, когато животът им е обвързан с други хора. Изневяра ли е, ако слушаш сърцето си? Аферата между Оливия и Валерио пламва като пожар – с него изгарят колебания, принципност, всякакви морални задръжки. Само този огън има смисъл и нищо отвъд него. Докато реалността не го залива със студена вода и прави на пепел обещанието, че няма да се нараняват повече.

Зима

През зимата човек се радва на плодовете на своя труд от изминалите сезони. Валерио е постигнал всичко, което другите са се надявали да постигне, и отгоре. С парите, които има, може да си купи всичко, включително имението на семейство Морганти, в което е прекарал детството си заедно с Оливия. Може да се разхожда като господар там, където преди е бил дете на прислугата. Но все още не е господар на съдбата си и не може да си купи време с жената, която цял живот е обичал. Двамата са като полюсите на два магнита – най-естественото нещо е да ги съединиш. Само че някой непрекъснато ги обръща в противоположните посоки и ги оставя единствено с неутолим копнеж. Дали някога ще дойде отново пролетта?

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.