Ще излъжа, ако кажа, че приключението ми с “Шепотът на пчелите” от София Сеговия мина леко. Някои книги са по-трудни за четене, но пък лесни за обичане, и си мисля, че тази тук е добър пример. Разкрива богатствата си постепенно и трябва да си търпелив и отдаден, за да ги откриеш. В противен случай ще се луташ между редовете и няма да уловиш магията на историята, а такава определено има – отразява се в отношенията между героите, в пътуването назад във времето, в културата и народопсихологията на мексиканския народ.
“Шепотът на пчелите”:
- Автор: София Сеговия
- Жанр: Исторически, художествена литература
- Страници: 538 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Франсиско Моралес, Беатрис Кортес Моралес, Франсиско младши, нана Реха, Симонопио, Анселмо Еспирикуета
- Превод: Рада Ганкова
- Издателство: Lemur
Един ден старата семейна бавачка се изгубва из хълмовете. Когато я намират, тя държи двa вързопа: в единия носи изоставено бебе, а в другия пчелна пита. Бебето, намерено от нана Реха остава в семейство Моралес. Симонопио пристига покрит с жива пелена от пчелите, които ще го придружават цял живот и ще му помогнат да промени историята на семейството, което го е приелo, както и на целия регион. Преди това той трябва да се изправи пред страховете си и да надвие врага и заплахите, който го дебнат.
“Шепотът на пчелите” е интересна смесица от семейна сага, исторически роман, философски прочит на човешката природа и щипка магически реализъм. В нея виждаме света едновременно през очите и на дете, и на възрастен и според мен това е едно от най-ценните качества на книгата – съчетанието между чистотата и наивността на детския поглед и мъдростта на годините. Роман за семейството и корените, за любовта и вярата, за наследството и приемствеността, за злобата и завистта.
Животът не дава гаранции. На никого. Той никого не чака. С никого не се съобразява.”
Хареса ми, че чрез разказа за всичко преживяно от една фамилия, София Сеговия разказва за изпитанията, с които се е сблъсквал мексиканският народ. До голяма степен “Шепотът на пчелите” представлява преглед на някои знакови събития в историята на Мексико – говори за Мексиканската революция и участниците в нея, за битката с инфлуенцата, която мнозина губят, за Аграрната реформа и промените в конституцията, които правят разрезите в обществото още по-дълбоки и изваждат на показ първичността у някои хора. Междувременно авторката дава поглед върху ежедневните грижи и ритуали, които после се превръщат в спомени с характерни аромати, усещания и вкусове.
Думите на една устно разказана история имаха свободата да се променят така, както можеха да се променят и героите, и предизвикателствата, пред които те се изправяха, а също и финалите.”
Сюжетът се завърта около семейството на Франсиско Моралес – установеният патриархален модел, в който ролите на всички са строго разпределени, задава рамката на историята. В нея попадат родовите връзки между баща и син, между майката и нейните дъщери, между отделните поколения, както и тези при партньорите в един брак, като на различен етап от книгата имаме поглед върху съответните им проявления. Вероятно най-интересен като персонаж ще ви е Симонопио и заради разговорите, които води с пчелите, и заради умението ми да “вижда” бъдещето – нещо, което може да е дарба и проклятие едновременно. Чрез силното присъствие на неговия образ София Сеговия застъпва дълбоко темата за красотата на човешката душа, която се противопоставя на уродливото лице на злобата и завистта. Сигурно ще се впечатлите от хора като Франсиско Моралес – от неговия предприемачески нюх, от връзката му със земята и желанието му да остави нещо след себе си. Несъмнено най-много емоции ще отключи присъствието на Франсиско младши – радостта от детското му безгрижие, доброто му сърце, а по-късно емпатията, която отключва у читателя заради всичко, което преживява. На мен обаче най-интересна и сложна като образ ми беше Беатрис Моралес – майка, съпруга, домакиня, често тя беше свързващото звено, началото на нишката, която плете много от връзките в книгата.
Жените никой не ги разбира докрай. Вярвам, че съществува лабиринт, в който са способни да се ориентират единствено самите те, и че ние мъжете имаме право да надничаме отвън само когато те пожелаят да ни допуснат, само когато сме поканени.”
София Сеговия пише много поетично и красиво, напоявайки страниците на книгата си със звуци, ухания, текстури и вкусове. Изпълва редовете с прекрасни метафори и алегории, които препращат към изначалната тема за битката между доброто и злото, между вярата и безнадеждността. Много умело поднася магията в историята – ненатрапчиво, деликатно, но в същото време говорейки за свят, отвъд видимото и разумното. Единственият проблем, който имах с нейния стил, беше свързан с темпото – на места сюжетът ми идваше твърде описателен и муден, а липсата на динамика забавяше и моето четене. Осъзнавам, че това до голяма степен се дължи на факта, че пред очите на читателя се разгръща ретроспективно цял един живот (този на Франсиско младши), паралелно с част от историята на най-близкия му човек (Симонопио), затова няма как ритъмът на книгата да е по-забързан, но го отбелязвам за онези от вас, които като мен обичат по-динамични сюжети.
“Шепотът на пчелите” от София Сеговия ще се хареса на читатели, които обичат да четат фамилни истории, както и на тези, които са почитатели на стила на Алиенде. Един красиво поднесен, трогателен и много богат роман за доброто, за семейството, за вярата и обичта.
