“Ловът” – Луси Фоли

by Хриси

“Списъкът” беше първата книга, която ме запали по писането на Луси Фоли. Хареса ми как умело съчетава елементите на модерния трилър с класическата мистерия и как успява да отложи максимално кулминацията в романа. Последва “Апартаментът”, който също не ме разочарова, а за финал се върнах към дебютната книга на авторката, която пък сега вече виждаме и на български – “Ловът”.

“Ловът”:

  • Автор: Луси Фоли
  • Жанр: Трилър
  • Страници: 344 str.
  • Година на издаване: 2024 г.
  • Гледни точки: 4
  • Главни герои: Дъг, Хедър, Миранда, Ема, Кейти
  • Преводач: Надежда Розова
  • Издателство: Софтпрес

Група приятели се събират да посрещнат Нова година заедно – традиция, която са зaпочнали още като студенти в Оксфорд преди десет години. Този път са избрали уединено луксозно имение в шотландските планини. Тук най-после ще избягат от многомилионния Лондон и ще си спомнят доброто старо време заедно. Пътуването започва невинно – красиви пейзажи, шампанско пред припукващия огън, спомени… Но след цяло десетилетие премълчаните тайни и потиснати чувства се оказват прекалено тежки, за да бъдат удържани от идиличната носталгия към миналото. Часове по-късно нишката, която крепи деветимата, рязко се къса. С настъпването на Нова година един от тях е мъртъв… Друг от тях е убиецът. И всички са в капана на сипещия се сняг, който е откъснал имението от целия свят. Дръж приятелите си близо, казва старата мъдрост. Но може ли близостта да е прекалена?

Със студената си красота и мразовита прегръдка зимата е сезон, който разполага с потенциал за немалко страховити истории. Но само Луси Фоли може да обърне едно приятелско новогодишно събиране насред планината в трилър, от който да те полазят тръпки. “Ловът” е книга за връзките, които се късат под натиска на времето и отговорностите на възрастта, за маската на лицемерието, която удобно държи истината на разстояние и замъглява преценката, за тайните, които не споделяме и с най-близките ни. Но най-вече това е роман за животинския инстинкт, който живее у човека – за борбата му за оцеляване, за желанието му за надмощие и превъзходство, за първичността на страстта, за разума, който отстъпва пред импулсивността. “Ловът” е зловещ като мрака на непрогледна нощ, страховит като песента на вятъра, който бие по прозорците, когато идва буря, заплашителен като рева на звяр, готов да се бори за плячката си и да убива.

Атмосферата е едно от нещата, което веднага ще привлече почитателите на трилъра. Изолацията, породена от уединението на хижата, в комбинацията със суровото лице на планината през зимата превръща мястото в арена на битки – някои ще оцелеят, други ще си тръгнат със значителни поражения, но все пак живи, а трети няма да успеят да надвият противника си. Дивото в природата сякаш резонира в най-дълбоките корени на човешката душа и събужда реакции, които са били притъпени в хода на еволюцията. Но това съвсем не означава, че са заличени. Сред темите, които деликатно бяха вмъкнати в романа, най-ярко се открояваше тази за приятелството и по-точно за отношенията, които се разпадат с времето – хората се променят, дистанцират и в един момент осъзнават, че са свързани единствено от миналото, но не гледат в една посока за бъдещето. Динамиката във връзките се променя, след като някои станат родители, други приоритизират кариерата си, а трети избират рутината. Без необходимите условия за виреене, приятелството повяхва.

Подобно на другите трилъри на Луси Фоли, тук действието също се разказва от различни гледни точки. Авторката има склонност да включва в романите си определени архетипи, но ги пречупва през призмата на съвременния човек. Сред тях срещаме фаталната жена, която обича да е център на внимание и да демонстрира самочувствие; тихата приятелка, която винаги е живяла в сянка; загадъчният мъж, който привлича със своята потайност; егоцентрикът, който мисли единствено как да спаси собствената си кожа. В сюжета активно участват 11 души, но Луси Фоли дава думата само на пет от тях и през техните очи научаваме повече за останалите. Колкото повече информация събираме в хода на историята, толкова по-неясна е картината, тъй като всеки от героите има потенциал да е убиец, защото крие някаква мрачна тайна. Изневери, предателства, лъжи, завист, ревност, ненавист – това са мотивите, които авторката използа, когато залага капана за читателското внимание. И той щраква.

Интересни ми бяха персонажите в “Ловът”. Хедър ми беше най-симпатична, защото уважавах вътрешната ѝ борба – на добър човек, на когото са му се случили лоши неща, изправен пред страховете на настоящето. Дъг се бореше с проблеми с менталното здраве, които е наследил от предишната си работа. Макар да не бяха двойка, аз ги виждах като отбор –  може би защото бяха служителите на хижата. Миранда беше антигерой, който обаче криеше зад фасадата сериозни проблеми, така че имаше момент, в който изненадващо за мен ѝ съчувствах. Ема и Кейт пращаха противоречиви сигнали, затова внимателно следях тяхното развитие. Липсваше ми обаче гледната точка на някой от мъжете, щеше да е полезно да видим и нея.

Едно от най-ценните качества на хубавия трилър е да не знаеш какво ще се случи до самия финал. Луси Фоли наслагва напрежението, умело прикрива следите на убиеца, отлага кулминацията до момента, в който истината е разкрита. И дори когато си мислиш, че няма с какво да те изненада, тя води последния си коз – неочакван обрат.  Такъв не липсваше и в “Ловът” и ще ми е интересно да споделите, дали сте успели да го предвидите.

Накратко, ако си търсите завладяващ трилър, който да е в унисон със зимните температури, то “Ловът” не само че отговаря на изискванията, ами и ще ги надхвърли. Луси Фоли предлага пленителен, напрегнат и динамичен сюжет, който поставя въпросa – дали еволюцията е убила хищническите инстинкти на човека, или те дремят дълбоко заровени в него, в очакване да на подходящия момент, когато ще се събудят.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.