7 неща, които ще научиш от “Глюкозната революция”

Миналата година много читатели споделяха колко са впечатлени от “Глюкозната революция” на Джеси Инчауспе. Книгата зае челни места в класациите на книжарниците за най-продавани заглавия и провокира любопитството ми – не всеки ден издание от нехудожествената литература успява да привлече толкова разнороден тип хора и най-вече да ги убеди да приложат на практиката наученото от страниците. Затова трябваше да се убедя от първо лице какво толкова специално има в “Глюкозната революция”. Ето 7 неща, които научих от нея.

Първо няколко думи за самата книга. Джеси Инчауспе базира съветите си въз основа на личен опит и множество проучвания, които е правила през годините. Събира данните и ги поднася по един разбираем и достъпен за средностатистическия всеяден човек начин – скъсява дистанцията между него и сухите научни факти, като го прави част от един непрекъснат диалог. Дали с лек шеговит тон, или с конкретни въпроси, авторката модерира този разговор, като се старае той да бъде достатъчно увлекателен, раздвижен, но също така добре структуриран и фокусиран върху конкретни точки. Първата половина на книгата обяснява подробно защо глюкозата е основната тема на нейните проучвания, а втората заменя теоретичната част с практическа. Вмъкнатите истории на хора, приложили наученото от Джеси Инчауспе, и симпатичните графики, онагледяващи процесите, за които тя говори, звучат убедително и мотивират читателя да даде шанс на книгата, като изпробва нейните съвети. Също така смятам, че е грешно да гледате на “Глюкозната революция” като на наръчник за отслабване – това не е основният фокус. Да, ако се научите като авторката да регулирате нивата на глюкозата, това ще има положителен ефект върху тялото ви, ще се отрази на апетита, на отношението ви към храната и вероятно върху показателите на кантара, но по-важното е, че ще повлияе цялостно на вашето здраве. Няма да ви разказвам подробно какво пише на страниците на “Глюкозната революция”, но ще се опитам да синтезирам най-важната, любопитна и полезна информация от нея.

Защо глюкозата е важна

В началото на книгата Джеси Инчауспе решава да обясни защо изследванията ѝ са насочени конкретно към глюкозата. Освен че показателите ѝ лесно могат да бъдат проследени, всъщност идеята е, че глюкозата е основен източник на енергия за нашия организъм и като такъв играе ключова роля за физическото ни и ментално здраве. В контекста на съвременния ритъм на живот и храните, които обичайно консумираме, сме изправени пред предизвикателството да балансираме нивата на глюкозата – мисия, която в миналото не е била никак трудна, но днес се превръща в изпитание, от което зависят както метаболитните процеси в тялото, така и хормоналните, и всичко се отразява на нашата имунна система, на продуктивността ни и уменията ни да се справяме със стресови фактори.

Ефектът на глюкозните пикове

Това, което Джеси Инчауспе иска да научи читателите, е да поддържат равни нива на глюкозата. Причината – глюкозните пикове имат негативен ефект върху нашето здраве. Колкото по-голяма доза глюкоза поемат клетките ни, толкова по-трудно им е да я обработят, в следствие на което в тялото ни се освобождават и натрупват свободни радикали. Те създават условия за състояние, наречено “оксидативен стрес”, което постепенно уврежда нашите органи. Освен че са предпоставки за редица заболявания, глюкозните пикове ни карат да се чувстваме по-уморени, люшкат ни в двата края на емоционалния спектър и цялостно ни пречат да сме във форма. За късмет има трикове, които авторката е открила, свързани с регулацията на глюкозните нива.

Избирай солено пред сладко

Тъй като се избягва презапасяването с глюкоза и различните ѝ форми, Джеси Инчауспе съветва читателите да избират винаги соленото пред сладкото заради липсата на фруктоза в него. Вместо мюсли с плодове за закуска – препечена филия, вместо палачинки или кроасан – бъркани яйца. И задължително някакъв свеж зеленчук отстрани.

Не какво, а как ядем

Ако все пак сте от хората, които са свикнали да стартират деня с доза сладост, авторката има решение и за вас. Всъщност това е една от положителните страни на книгата – винаги ти дава алтернатива. В случая Джеси Инчауспе говори, че е важно не само какво похапваме, но и как – последователността на прием на определени групи храни се оказва ключова за регулирането на нивата на глюкоза. Тя съветва винаги да се започва с източник на фибри (зеленчуци да речем), да се премине или да се комбинира с протеини/мазнини и едва накрая да дойдат продуктите, които съдържат нишесте/захари и биха могли да предизвикат глюкозен пик. Съответно, ако не можете да се откажете от мюслите тази сутрин, първо изяжте една краставичка и едва тогава преминете към другата част от закуската. Ако обичате картофи или ориз за обяд, първо си подложете с порция салата.

Стига с тези калории

Следвайки правилата на “Глюкозната революция”, ще ви стане ясно, че няма смисъл повече да броите калории. Авторката твърди, че не е толкова важно кой продукт колко калории съдържа, а по-скоро какъв е неговият състав и дали той би създал предпоставка за небалансирани нива на глюкозата. Джеси Инчауспе смята, че няма проблем на обяд да приемеш повече калории, като включиш например в менюто си предястие салата, щом това би предотвратилно или намалило предозирането с нишесте или фруктоза.

Движение след хранене

Тук едва ли ще се изненадате, но движението след хранене играе важна роля за справяне с глюкозните пикове. И не става дума толкова за стимулиране на метаболизма, колкото по-скоро фокусът пада върху работата на клетките и тяхната задача да изгорят приетата глюкоза и да се възползват от получената енергия.

Захарта си е захар, както и да я погледнеш

Още с разнищването на въпроса как глюкозата попада в организма ни, ще ви стане ясно, че каквото и сладко да приемате, то неминуемо включва в състава си фруктоза и затова ще води до пикове на глюкозните нива. Това ще рече, че няма значение дали слагате в чая си 1 ч.л. захар или 1 ч.л. мед, както и че прекомерната консумация на плодове, включително като междинна закуска, също ще доведе до скок на глюкозата. Разбира се, една ябълка е по-добрият избор пред блокче шоколад, но ако я съпоставите с един морков – тя е по-лошата алтернатива.

Related posts

6 книги, които да четеш през пролетта

“Терапията” – Себастиан Фитцек

“Цялата небесна синева” – Мелиса да Коста