“Джейн Остин и изкуството на думите” – Катерине Бел

Бях на 15, когато прочетох за пръв път “Гордост и предразсъдъци”. Спомням си, че ми я даде мама, а аз гледах на книгата доста скептично. От тогава насам съм я чела още поне 5 пъти и не само заради Дарси, а защото наистина харесвам как Джейн Остин изгражда героите си, тънката ирония, която вкарва, отношението й към темата за любовта. Ясно беше, че ще чета “Джейн Остин и изкуството на думите” от Катерине Бел и се радвам, че имах възможност да надникна в живота на обичаната писателка.

“Джейн Остин и изкуството на думите”:

  • Автор: Катерине Бел
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 344 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 1 основна
  • Главни герои: Джейн Остин
  • Преводач: Величка Стефанова
  • Издателство: Емас

Графство Хампшър, краят на XVIII век. В дома на пастор Джордж Остин не липсва нищо необходимо, макар семейството да не живее охолно. Самият той добре образован, интелигентен и широко скроен мъж, пасторът прави възможното, за да изучи децата си и те растат в дълбоко духовна среда. При тези условия двете дъщери на семейство Остин проявяват отрано своите дарби – голямата, Касандра, да рисува, а малката Джейн – да пише.

Зимата на 1895 г. двайсетгодишната Джейн – момиче, отворено за света, обичащо да се забавлява и да танцува, среща младия Том Лефрой, току-що завършил правни науки в Лондон. Младежът я впечатлява с приятна външност, изискано поведение и разностранна култура. След кратък период на взаимно привличане, очаквайки предложение за годеж, Джейн получава най-голямото разочарование в живота си – Том не разполага със собствени средства и зависи от издръжката на богати роднини, а тя няма нужната зестра, за да влезе в техните сметки.

Минават години… Образът на Том избледнява, в живота на Джейн влиза друг – достоен – мъж… Ала отново не задълго.Но минавайки през разочарования, понасяйки тежки удари в личния си живот, младата жена не спира да пише. Ръкописите ѝ се връщат един след друг от издателствата, тя започва преработки – обогатява образи, детайлизира ситуации и шлифова думите, докато застанат на мястото си със силата на неотместим камък. До днес.

“Джейн Остин и изкуството на думите” от Катерине Бел представлява романизирана биография, фокусирана върху ключови моменти от живота на британската писателка. В тяхната сърцевина е заложена идеята за непреходността на творческото майстворство, за таланта на твореца и способността му да заплита думите в нишки, оформящи красиви истории, с които читателят и до днес избира да облича ума си. За Джейн Остин писането е било бягство от реалността – начин да лекува сърцето си, да се сприятели със самотата, да внесе цвят в сивотата на ежедневието си. Години по-късно прекрачваме прага на нейния свят, знаейки, че там ни очакват герои, в които да се припознаем, емоции, които не са ни чужди, и макар да се връщаме назад във времето с типичните за епохата на Остин порядки, сякаш писателката ни държи здраво стъпили в настоящето с темата, която вълнува човека от вчера, днес и утре – любовта.

В бележките към книгата Катерине Бел споделя, че осъзнава колко голям залък е захапала, когато се е решила да разкаже за живота на Джейн Остин. Вярно е, че романът не рисува детайлен портрет на писателката, а по-скоро щрихова нейната личност, чийто сложен характер дава стабилна основа за най-известните ѝ персонажи. В разговорите с различни хора сме свидетели на леко хапливия език и склонността да прибързва със заключенията, долавяме гордостта ѝ, която понякога така лесно може да бъде наранена, решителността и категоричността ѝ, че може да се справи с предизвикателства, които в друг случай биха подчертали уязвимостта на жената, снизхождението ѝ към всякакви романтични пориви, докато самата тя стане жертва на любовно вълнение. Надниквайки в живота на Джейн Остин, виждаме нейния човешки облик, а не божествения образ, който властва в литературата – научаваме за личните й тревоги и разочарования, за стремежа ѝ да усъвършенства таланта си, за деликатните отношения със семейството ѝ, за борбата ѝ с бедността, за желанията и мечтите й, за разбитото й сърце и самотата, с която е свикнала да живее.

Книгата е написана леко и приятно, затова се чете бързо. Авторката е използвала наученото от малкото запазена кореспонденция на Джейн Остин, от бележки на нейни роднини и архиви, свързани с творческия ѝ път, за да стъпи на тях и да изгради образа на писателката, какъвто иначе няма как да познаваме. Използвала е собственото си въображение, за да скъси дистанцията между читателя и Джейн Остин, която този път не дирижира историята, а влиза в необичайната роля на главен герой и като такъв е подложен на инспекция.

“Джейн Остин и изкуството на думите” е роман, който безспорно буди емпатия. Каква ирония на съдбата – жената, създала може би най-романтичния и обичан образ в литературата, така и не успява да изживее напълно чувството, което е увековечила. Два пъти съдбата я изкушава с обещания за споделеност, за топлина, която да прогони хладните часове, прекарани в тишина, за разбиране, което да оценява подобаващо нейната независимост и склонността ѝ да изпреварва времето си. Но любовта така ѝ не се застоява дълго край Джейн Остин и с годините се превръща в блед спомен, приема сянката на скъпоценност, която някой е откраднал. И ако реалността е толкова отблъскваща, то във фантазиите на писателката историите могат да бъдат пренаписани, героите – променени, дори преродени, а краят – носещ нужното удовлетворение.

Ако харесвате Джейн Остин, то вероятно ще ви е любопитно да надникнете в “Джейн Остин и изкуството на думите”.  Макар да не носи изключителността на таланта на своята героиня, Катерине Бел се е постарала да напише

Related posts

6 книги, които да четеш през пролетта

“Терапията” – Себастиан Фитцек

“Цялата небесна синева” – Мелиса да Коста