“Място за щастие” – Емили Хенри

“Място за щастие” е слънчевият книжен оазис, от който читателят се нуждае през студените месеци, и приятелската компания, която избира за съвършената лятна ваканция. Сърцата, остроумна, трогателна, до известна степен носталгична и толкова красиво романтична, новата книга на Емили Хенри е извор на вдъхновение – да си събереш багажа и да отидеш на почивка, на кураж – да следваш мечтите си, и на щастие –

“Място за щастие”:

  • Автор: Емили Хенри
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 384 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Хариет и Уин
  • Преводач: Яна Парашикова
  • Издателство: Софтпрес

Хариет и Уин са перфектната двойка още от колежа. Неразделни като сол и пипер, като мляко и мед, като омари и Мейн… Докато един ден не слагат край на връзката си. Изминали са пет месеца, откакто не са заедно, но все още не са казали на никого за раздялата, в това число и на най-добрите си приятели. Не могат да го направят ― не и сега, когато всички отново се събират в любимата вила, където от години прекарват своите ваканции. За една седмица през лятото шестимата загърбват ежедневието и се отдават на вино, морска храна и блажени разговори с хората, които ги разбират най-добре. Само че тази година Хариет и Уин са прекалено заети да се преструват, че все още са заедно, и да обръщат гръб на факта, че продължават да се желаят отчаяно. Не могат да кажат истината – нито когато пристигат, нито по-късно, когато научават, че вилата ще има нов собственик и по тази причина двама от най-близките им приятели са избрали да сключат брак именно на това място. Мястото, където всички се чувстват щастливи. Последната ваканция трябва да е перфектна, затова Хариет и Уин са принудени да изиграят ролята на идеалната двойка. Онази, която никога не спори, винаги намира решение на проблемите и изглежда така, сякаш има отговор на всеки въпрос. След като години наред са били влюбени, колко трудно може да е да се преструват само за седмица? И по-важното, какво пък толкова може да се промени за седем дни? Отговорът варира от нищо към всичко.

Може да се каже, че започнах и завърших 2023 г. с “Място за щастие” от Емили Хенри. И макар при двата прочита да откривах различни и нови страни на историята, едно нещо не се промени – зарядът, който романът ти дава. Топлото чувство, което те изпълва, докато се ровиш в собствените ти спомени за най-хубавите моменти от живота ти, се превръща в убежище, което да те скрие от най-мрачните мисли. И между редовете на историята за Хариет и Уин намираш заровени артефакти от твоята младост – мелодия, която ти напомня за епична петъчна вечер, когато си танцувал до сутринта, недописана тетрадка, в която стриктно си водил записки на лекции, докато съзнанието е прожектирало мечтаната професия, и, ако си късметлия, снимка с хората, които продължават да имат знакова роля в собствената ти история.

“Място за щастие” от Емили Хенри е романтична книга, която обаче не се ограничава до стандартния сюжет за любовта, която получава втори шанс. Отвъд розовата корица ще намерите история, посветена на приятелството – на хората, които избираме за наше семейство и с които крачим заедно, устремени към неизвестното; с които празнуваме успехите и борим страховете. С някои от тях близостта не се променя с годините, с други връзката леко се огъва под натиска на отговорностите, промените и новостите, но това не я прави по-малко ценна. “Място за щастие” е и роман, който провокира един много личен диалог между читателя и собствените му мисли. Задава плашещи въпроси, които звучат гръмко, но чиито отговори са жизненонеобходими – удовлетворени ли сме от това, което сме постигнали, за какво още мечтаем, какви грешки сме допуснали и как можем да ги поправим, и най-вече, какво ни прави щастливи. Това е и книга за семейството, което получаваме с раждането си – за отношенията между родители и деца, за моделирането на характера от ранна възраст и ефекта на наследените комплекси, обичта и признателността, но и за вината и страха да разочароваш близките ти.

Дори и само с тези теми, “Място за щастие” се превръща в книга, която си струва да прочетеш. Но все пак Емили Хенри е кралица на романтичния сюжет – нейният специалитет е да накара читателите да се влюбят в главните герои, докато четат как те са се влюбили един в друг. Авторката чудесно е уловила различните страни на любовта – младежката ѝ безгрижност, страстта, обожанието и склонността да идеализираш другия, както и хармонията, сигурността, привързаността, които наблюдаваме в един по-улегнал етап от връзката. Историята на Хариет и Уин разказва за изпитанията, пред които е изправена всяка дългогодишна двойка – за нуждата от компромиси и комуникация, за общите мечти и личните стремежи, за промяната, която изисква адаптация и от двете страни. Фрагменти от миналото се редуват с епизоди от настоящето. И в двата случая чувствата между Хариет и Уин са все така силни, но ако преди са имали възможността да крият зад тях по-дълбоки проблеми, то сега са принудени да ги разрешат, ако искат съвместно бъдеще. Защото една любов понякога не стига.

Взети поотделно Хариет и Уин са изключително интересни персонажи. При нея ясно личеше склонността й да бъде миротворец и медиатор, за да бъдат всички щастливи, да пренебрегва собствените си нужди, за да бъдат останалите доволни. Докато не осъзнава, че човек не може да отговаря и контролира чувствата и желанията на другите, но може да да се бори за своите собствени. Уил пък си имаше свои демони, които да бори – смазващият товар на нашето време, в което се очаква от всеки да бъде изключителен. Да не си просто добър в нещо, а най-добрият, защото в противен случай ставаш “обикновен”, а това напоследък е синоним за “провал”. Необходимо е време, докато Уил успее да надвие страха си – че може би е просто обикновен човек, за да установи какво иска от живота. Защото само когато се научим да обичаме отражението ни в огледалото, можем да сме истински щастливи.

“Място за щастие” от Емили Хенри е книга за неизбежността на промяната, но и за константите в живота – любов, приятелство, семейство. И с типичния хумор на авторката, с лекотата, с която разказва, романът се превръща в място за щастие на всеки читател – някъде, където знаеш, че ще се почувстваш добре, ще бъдеш разбран.

Related posts

“Беладона” – Адалин Грейс

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата