“Имало някога едно разбито сърце” – Стефани Гарбър

Читателите имат нестихващ апетит за истории. С колкото повече книги ги храниш, толкова по-лакоми стават и се оглеждат за всякакви вариации на любимите им вкусове. Така и аз плахо пристъпих към романтичното фентъзи с няколко популярни заглавия, сред които “Имало някога едно разбито сърце” от Стефани Гарбър – модерно написана приказка, базирани на теми и мотиви, с които сме се запознали още като деца, а сега като възрастни оценяваме още повече.

“Имало някога едно разбито сърце”:

  • Автор: Стефани Гарбър
  • Жанр: Фентъзи
  • Страници: 320 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 1 основна
  • Главни герои: Еванджелин, Принцът на Сърцата
  • Преводач: Петър Тивчев
  • Издателство: Бард

Откакто се помни, Еванджелин Фокс вярва в истинската любов и щастливия край… до момента, в който разбира, че мъжът на сърцето ѝ ще се жени за друга. В отчаян опит да спре сватбата и да излекува нараненото си сърце, Еванджелин сключва сделка с харизматичния, но пагубен Принц на сърцата. Той се съгласява да помогне в замяна на три целувки – тя ще трябва да целуне трима души, когато и където той прецени. Ала още след първата Еванджелин осъзнава, че сделките с безсмъртен са опасна игра – и че Принцът на сърцата иска много повече от нея, отколкото е обещала. Той има планове за Еванджелин, планове, които или ще завършат с най-голямото възможно щастие, или с най-невероятната трагедия.

Като малка всяка вечер ми четяха по една приказка. Макар да съм се забавлявала най-много на историите с животни, сред най-любимите ми си останаха “Красавицата и звяра” и “Спящата красавица”. Тогава едва ли бих могла да дам логично обяснение за избора ми, но днес си мисля, че той се дължи на магията в приказките. И не говоря за 100-годишния сън или за розата, която отброява дните на своя притежател, а за идеята на какво е способно едно влюбено сърце – от смелостта да се изправи пред зла вещица до способността му да вникне отвъд видимото и да се взира право в душата на другия. Може би именно този романтичен прочит на приказките беше причината да харесам романа на Стефани Гарбър “Имало някога едно разбито сърце”.

Жанрово книгата попада в категория “Фентъзи” – вмъква ни в един свят на богове и простосмъртни, на непознати земи, които се управляват по строги закони, обвързани с човешката природа и всичките ѝ слабости. На страниците цари вълшебна атмосфера и зад всяка глава прозира образа на герой, който вероятно някога сте срещали в детските си години – на злата мащеха, завистливата сестра, добрата дъщеря. Е, вярно, че принцът не се вписва в традиционните представи, но за него ще говорим малко по-надолу. Въпросът е, че “Имало някога едно разбито сърце” е съвременна приказка, която се завърта около темата на какво е готов човек в името на любовта. Разказва за склонността на всеки влюбен да идеализира, да пренебрегва недостатъците, да оправдава грешките и разграничава романтичния порив от истинската любов, която издига на друго ниво темата за отдадеността и саможертвата.

Сюжетът е много динамичен, вълнуващ и  непредсказуем. Това се дължи именно на решението на Стефани Гарбър да промени стереотипите, когато става дума за герои в приказна история. Те често се движеха на ръба между доброто и злото, разумното и безразсъдното. Има го и едно усещане за огледалност, което още повече ме заинтригува – едно смъртно момиче има силата да преобърне съдбата на безсмъртните. Един богоизбран със свръхспособности всъщност е подвластен на напълно човешки емоции. Защото когато става дума за любов, всички сме равни.

Главните герои в книгата са Принцът на Сърцата (има силата да си играе с поривите на човешкото сърце) и Еванджелин – обикновено момиче, което иска да излекува разбитото си сърце, затова сключва сделка с принца. И двамата са типажи, които вероятно в контекста на историята ще ви се сторят познати. Еванджелин е съвременна версия на Пепеляшка, която обаче вместо да чака феята кръстница, взема съдбата си в свои ръце. Принцът очевидно трябва да олицетворява Звярът – дава вид на безсърдечен и жесток, но всъщност сърцето му е пълно с любов към един човек.

Романтичната нишка се развива бавно, така че не залагайте на нея, ако решите да четете “Имало някога едно разбито сърце”. Това обаче не ознавачава, че липсват моменти, които те разтапят. Бих казала, че подходът на авторката към изграждането на връзката между главните герои също ми се стори любопитен. Макар да е ясно, че има някаква тайна покрай техните взаимоотношения, както и да личи, че не са безразлични един към друг, все пак на фокус оставаше личността. Тъй като книгата е част от трилогия, вероятно се досещате, че ролята на Еванджелин е доста по-сериозна – обвързана е с едно пророчество, с бъдещето на царството и със съдбата на принца.

Стефани Гарбър пише увлекателно и макар да има някои пропуски в сюжетен план, компенсира с вълшебна атмосфера и богат стил. Признавам, че ми е крайно интересно да разбера как ще се развие продължението на романа. А междувременно ви препоръчвам да прекарате приказното време около празниците с “Имало някога едно разбито сърцео”.

Related posts

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата

“Щастие за начинаещи” – Катрин Сентър