“Черна торта” – Шармейн Уилкерсън

12

У дома обичам да се въртя в кухнята. Ако отворите шкафовете ми, ще намерите най-различни купи, чаши, чинийки, посуда – някои събирани с времето, други “наследени” и примъкнати с мен още през първата ми година като студентка. Сред тях са една огромна стъклена солница, с която се овкусяваше салатата вкъщи, червена купа, която ще решите, че е виждала и по-добри времена, но в нея се забърква сместа за най-вкусния сладкиш, сватбеният сервиз на моята баба, който вадя всяка година на Бъдни вечер. Давам си сметка как най-обикновени вещи създават необикновени спомени и свързват отделните поколения чрез ежедневни ритуали и традиции, които едно семейство спазва. За тази приемственост, но и за щипката различност, която всеки добавя, говори Шармейн Уилкерсън в романа си “Черна торта”.

“Черна торта”:

  • Автор: Шармейн Уилкерсън
  • Жанр: Художествена литература
  • Страници: 440 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: множество
  • Главни герои: Елинор Бенет, Кови Линкук, Бени, Брайън,
  • Преводач: Евелина Банева
  • Издателство: Емас

1965 г. Кови Линкук, все още младо момиче, е заподозряна в убийството на своя годеник. Тя няма друг избор, освен да избяга от карибския остров, който досега е наричала свой дом, и да изостави всичко познато – семейството и близките си, дори идентичността си – в търсене на ново начало.
2018 г. Елинор Бенет, вече възрастна дама, ненадейно умира в калифорнийския си дом. След смъртта ѝ адвокат свиква двете ѝ деца Бени и Байрън, за да им предаде нейното последно желание. Елинор им е записала дълго аудиообръщение и е заръчала да си поделят нейната традиционна ямайска черна торта, „когато настъпи правилният момент“. Въпреки нестихващото неразбирателство между Бени и Байрън те се съгласяват да изпълнят волята на майка си. След като започват да слушат записа, бързо разбират, че цялата история на семейство Бенет почива на лъжи – пред Бени и Байрън се разкрива един нов свят на прикрити самоличности и мрачни тайни. Изглежда, всичко е започнало през 1965 г. с една млада плувкиня, готова на невъзможни неща, за да преобърне съдбата си…

Трудно ми е да повярвам, че “Черна торта” е дебютен роман за Шармейн Уилкерсън – авторката плува толкова майсторски в писателските води, сякаш има редица книги зад гърба си. Съвсем без страх се гмурка в дълбоката тема за междуличностните взаимоотношения и поколенчески поведения, за да изведе на преден план една история, в която се оглежда животът с цялата му пъстрота. В нея място намират едно силно приятелство, чиято преданост надделява над горчивината от чуждото предателство; една голяма любов, която не натрапва присъствието си, но в същото време придава смисъл на всички знакови решения, определящи главната героиня; едно майчино сърце, което мисли за децата си, дори когато е спряло да бие. Трогателна, проницателна и изключително мъдра – “Черна торта” е книга, която действа с размах и залага на необикновен подход към общочовешки теми. Той в крайна сметка печели на Шармейн Уилкерсън читателското одобрение и ѝ помага да се отличи като силен глас в съвременната художествена литература.

Любовта не е единственото важ но нещо на света. Голямо значение имат и думите, и постъпките на хората, които понякога ви нараняват.”

“Черна торта” притежава всички съставки на добрия роман – завладяващо повествование, което непрекъснато има с какво да те изненада, богат език с дълбока символика, открояващи се персонажи, чиито качества се разгръщат в хода на историята, силни послания, обвързани с теми като толерантност, приемане, родови връзки. Хареса ми, че в книгата имаше интрига покрай тайните, които Елинор избира да разкрие на децата си едва след смъртта си. В никакъв момент човек не може да предположи през какви изпитания е преминала и как е успяла да се съхрани през годините. По изумителен начин Шармейн Уилкерсън използва миналото и културата на цял народ (ямайския) и чрез личната история на една жена от Карибските острови повежда читателя на едно много лично пътуване към собствените му разбирания за семейство и родова принадлежност. Чрез съдбата на Елинор и нейните деца авторката повдига въпроса какво наследяваме от нашите предци и какво добавяме от нас самите, когато става дума за приемственост и традиции.

Океаните крият много загадки, мисли господин Мич. А човешкият живот? Как да го картографираш? Заедно с границите, които хората очертават помежду си. С белезите, които остават в дълбините на сърцата.

Вълнуващ и сърцераздирателен роман е “Черна торта” – в него героите неведнъж са подложени на тежки изпитания, които обаче каляват техния характер и макар да не ги правят устойчиви на болка и скръб, успяват да ги научат, че подобни емоции са неизбежна част от живота. Хареса ми как авторката разглежда темата за взаимоотношенията между хората по различни направления, играждайки мрежа от връзки, по която се ръководи читателят, както и че дава трибуна на всеки да изложи собствената си гледна точка и да защити позицията си. В книгата четем за силната връзка между родител и дете, която понякога се огъва под натиска на обстоятелствата, но никога не се прекъсва завинаги. Проследяваме отблизо контакта между брат и сестра, които са избрали да се движат в различни посоки, но въпреки всичко успяват да намерят пресечни точки и да не се дистанцират окончателно един от друг. Четем за дълбоките основи на успешния брак, които са ключови за издръжливостта на една такава връзка – любов, абсолютно доверие, лоялност, отдаденост. Хареса ми, че героите на Шармейн Уилкерсън не са идеални – те премълчават тайни, грешат в преценките си, понякога действат прибързано и импулсивно, лъжат, за да съхранят крехкостта на семейното щастие, но именно защото обичат с цялото си сърце намират сили да простят и да продължат напред.

Понякога историите, които крием, означават повече от онова, което споделяме за себе си.”

Метафората за черната торта и старата семейна рецепта, която се предава от поколения, за мен беше онази специфична съставка, която придава характерен вкус на романа и ме предизвикваше лакомо да поглъщам всяка следваща глава. Всеки знае, че кухнята е сърцето на дома – там се събира цялата фамилия, там се приготвят ястия, които превръщат обикновените дни в празници, там се взимат решения, които рефлектират върху бъдещето. И авторката ни връща именно в нейните предели, за да върне мира и хармонията в семейството на Елинор.

Какво е идентичността? Тя е твоята семейна история, тя е как гледаш на себе си и накрая – как те възприемат другите. Харесва ли ти, или не, твоята иден- тичност е сбор от тези елементи.”

Мога да говоря до безкрай за “Черна торта” от Шармейн Уилкерсън. За борбеността на Кови, която е меко казано вдъхновяваща. За бурните вълни на карибското море, които не успяват да съборят нейната най-добра приятелка. За онова напомняне, че животът е твърде кратък, за да го губим в спорове с нашите близки. За идеята да се научим да прощаваме и да бъдем по-добри едни към други. Но защо да отнемам удоволствието от четенето на една чудесна книга, като мога да ви оставя просто да ѝ се насладите. А тя ще ви хареса повече и от черна торта.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин